Адыгейска приказка
Овца, коза и стар козел отишли на далечна поляна – да пасат прясна тревица. Овцата първа се нахранила и си тръгнала. Стигнала до реката. Гледа – на моста старият вълк седи. Изплашила се овцата, с копитце три пъти почукала – “Чук! Чук! Чук”. Обърнал се вълкът, запитал я:
– Откъде се връщаш, овчице?
– От пасбището. – жално проблеяла овцата.
– Защо почукваш често, често с копитце?
– Страх ме е, че ще ме изядеш.
– Е, ще те изям, тогава.
Сграбчил я вълкът, замъкнал я под моста, излапал я.
Едва успял да се изкачи пак горе – и ето ти я – козата.
– Откъде се завръщаш, козичке?
– От пасбището… – едва проговорила козата, а опашката ѝ се разтреперала.
– Защо опашката ти се тресе?
– Боя се, че ще ме изядеш.
– Щом се боиш, тогава ще те изям. – изръмжал вълкът.
Излапал и козичката. Пак на моста се разположил.
Скоро и старият, опитен козел стигнал до моста.
– Здрасти, козльо! Откъде идеш?
– От пасбището, дърт крадецо! Дано зъбите ти да се изпочупят, злодей такъв!
– Смел си ти, старче, но защо брадата ти трепери?
– Защото под нея две ловни кучета се крият, а зад мен двама ловци пушките си с барут пълнят – твоята кожа да продупчат!
Изплашил се вълкът, хукнал към гората. А безстрашният и умен козел гордо преминал по моста и се завърнал у дома.
Източник:
СКАЗКИ народов СССР. Т. 1. – Москва : Изд. “Правда”, с. 421-422.
Превод от руски език и литературна обработка – М. Й. Дюлгерова.
Към балкарско-карачаевската приказка “Как беднякът делил кокошка“.