Пирин. Безбог.
Палатката ни е разпъната на брега на езерото, където преди е имало туристическа хижа – лавина я е отнесла – следа не е останала от нея.
Захладня. Сгушена до мама и тате слушам тишината. Сякаш сме само ние тримата на света.
Дори вятърът се е скрил някъде. Защо ли? И той ли е търчал от връх на връх – като мен. Може би и той е искал всичко да види, да усети аромата на всяко цвете, да погали всяка билка, да постави камъче върху всяка пирамидка, маркираща пътя, насочваща туристите по този маршрут.
На отсрещния бряг на езерото стадо овце дреме – притиснати една до друга – да им е топло, а може би и за да не се страхуват… Овчарите са запалили огън в огнище – близо до водата.
Запяват тихо – първо едното момче, после – второто. Вече знам – това е прочутият пирински двуглас. Съзвучие – всеки от тях поема мелодията, втъкава я в хармоничното звучене, извисяващо се към небесата. Понася ме тяхната песен над върховете, над езерата, над горите в подножието на планината, към необятния простор обсипан със звезди.
Приспива ме съзвучието на песента със спокойното дишане на родителите ми.
Колко съм спала – не зная, но ме събуди тревожно предчувствие. Пълна тишина. Някъде далече, далече светкавици се стрелкат и чезнат. Започвам да броя – 1-2-3-4-5, едва тогава забучава първата гръмотевица. Значи бурята се вихри на около пет километра от тук. Но явно се придвижва много бързо… Ето го и вятърът – бучи, вие се около палатката, промъква се вътре, сграбчва дъха ми и го отнася със себе си.
Родителите ми бързат да проверят добре ли е заземена палатката. А в това време бурята е вече тук – водата в езерото се гърчи, лед и дъжд – суграшица плющи безмилостно. За да ни окуражи, татко започва да се смее, заразителен, искрен смях – скоро и ние с мама му пригласяме.
Съзвучие – мисля си и ги прегръщам. Това е моето семейство – закрила, грижа и любов. Многоглас, който ме съпътства цял живот, дори и когато те вече на са на тоя свят… (1972-2026 година)
Към „Снежното хлапе“
Към „Сценарии“
Към „ОГИ – Огненото драконче“ на български, руски и немски език.
Към „Приказки“
Към „Музикална лаборатория“ на Петя Стефанова
– Илиева – д-р по музикознание към БАН,
преподавател в НАТФИЗ по теоретични дисциплини.
Двуглас – Две песни от Банско изпълнени от
Даниел Спасов и Владимир Кузов