Османски войник – низам
Спахия – 1809 година
Спахията е конник във феодалната войска на Османската империя.
Обикновено след завладяване на нови територии, султанът възнаграждавал войниците с парчета земя. Обаче те можели да ги управляват, само ако участват редовно във военните походи и осигуряват – обучават и въоръжават определен брой войници за армията на султана.
Един спахия не можел да предаде земята си по наследство, поземленото му владение се ползвало от семейството, след смъртта му, само в случай, че негов син или друг близък родственик продължи да изпълнява същата военна служба.
Турчин, сърбин и циганин
Приказка от Херцеговина
Като активирате звукозапис, се отваря нов екран. От горния команден ред може да се върнете тук и да разгледате илюстрациите, докато слушате звукозаписа на приказката.
Живели някога трима бедняци – турчин, сърбин и циганин. Турчинът имал стар кон, сърбинът – младо конче, дето още не било впрягано и още по-стара каруца, а циганинът – дръглива кранта. Но и тримата искали с честен труд да си изкарват хляба. Решили, тор да носят до нивите на по-заможните си съседи. Речено-сторено! Напълнили каруцата с тор, впрегнали стария кон и дръгливата кранта, а кончето подтичвало след каруцата. Тръгнали те към съседното село. Но пътят бил дълъг, уморили се, спрели да си починат. А кончето започнало да пасе край пътя.
В това време един мъдър старец събирал билки из гората. Видял той тримата бедняци, но не им се обадил. Скрил се зад едно дърво, като видял, че по пътя препуска спахията. По време на османското робство богатите земеделци се наричали спахии. Те били и офицери от войската на султана. Та спахията идвал от чифлика си, отивал някъде по работа. Видял той бедняците и решил да се подиграе с тях. Развикал се:
- Ах вие, скитници проклети! Какво правите на моята ливада?! Защо пасете тук конете си?! Сеното ми е нужно! За моите коне! На турчина му е простено – та нали ние-турците сме господари на тази земя! На влаха – също – той е изполичар, обработва земите на стопанина си. Но виж, циганинът, няма оправдание. Не работи. Само скита и краде. Не се прекланя нито пред бог, нито пред господар! Дръжте го! – заповядал спахията. – Набийте го! Нека запомни той, циганското изчадие, кога е опустошавал ливадата ми!
Питате се, какво значи думата „влах“ – така в Херцеговина поробителите презрително наричали румънци, сърби и другите народности на Балканския полуостров. В България те използвали думата „гяур“ или „гяурин“. Означава християнин, „неверник“, човек, който не изповядва исляма. В стари времена турците заели тази дума от персийския език. Първо тя означавала „огнепоклонник“.
Турчинът и сърбинът послушали спахията – напердашили циганина. Той скърцал със зъби от болка, но мълчал.
- Слушай, влах! Кълна се в брадата си! Не можеш да пасеш коня си на моята ливада! Сеното ми е нужно! Освен това, ти не си турчин, не можеш да правиш, каквото си искаш, защото живееш на турска земя! Хей, момчета, хванете влаха! Набийте го! Та да запомни, кога е пасъл коня си на спахийска ливада.
Турчинът и циганинът се зарадвали и започнали да пердашат сърбина.
- Ей, турчино, – развикал се пак спахията. – Ако беше праведен правоверен, щеше да спреш другите. Та нали пророкът Мохамед повелява, да не се лакомим, да не посягаме на чуждото богатство! Може ти сам да си ги подучил – да си ги накарал да пуснат конете си, да пасат в моята ливада… Значи ти си виновен повече от тях, от неверниците!
Смигнал спахията на циганина и сърбина, нахвърлили се те върху турчина, затъркаляли се по земята, а спахията, доволен гледал, как се бият и се усмихвал под мустак. После пришпорил коня си и препуснал, кой знае накъде.
Тогава мъдрият старец тихо, тихо се скрил в гората. Завърнал се у дома. Разказал на съселяните си, какво се е случило. Поклатил тъжно глава и накрая рекъл:
-
Поробителите се сменят, но методите им – не. И тъй ще бъде вовеки веков, ако не се научим, задружно да се изправяме срещу общите врагове…
Още приказки от Херцеговина
Приказки за хитреца Еро:
Източник: СКАЗКИ народов Югославии. – М, Худ.л-ра., 1984. Художник В. Юрлов
Към „Федерация Босна и Херцеговина“.
Към индекс „Приказки от Босна“.
Към общия индекс „Приказки“.
Към „Природата срещу грипа“.