Втора част на чеченската приказка
“Алхаст и Малх-Азни”
Владетелят изпратил в хамбара най-малката си дъщеря:
– Иди да видиш, какво е направил гостът. Навярно цяла нощ напразно се е мъчил да раздели зърното и сега спи. Доведи го.
Надникнала тя и много се учудила – момъкът седял върху чувалите и песни пеел. Затръшнала вратата, заключила хамбара, дотичала при баща си:
– Тате, момъкът е разделил зърното, седи върху пълните чували и песни пее.
– Провери, добре ли се е справил. Незабелязано смеси зърното! Няма да дадем нашата прекрасна Малх-Азни на някакъв си бедняк! – рекъл бащата.
Върнала се най-малката дъщеря в хамбара.
– Я, да видя, чисто ли си разделил зърното? – рекла тя и започнала да рови из чувалите.
Опитала се, незабелязано да смеси две шепи пшеница с ечемика и просото. Ядосал се Алхаст, затичал се към нея, силно я ударил по лицето. Изкривило се то от удара. Разпищяла се девойката, разплакана дотичала при баща си.
Дошъл владетелят в хамбара. Развързал чувалите – видял, че гостът е разделил зърното. Изумил се – дори и в двата чувала с ечемик и просо, където най-малката му дъщеря току що изсипала две шепи пшеница, нямало нито едно зрънце от нея.
Че как иначе? Пъргава била мишата войска – докато щерката дотича при баща си, докато му разкаже, какво се е случило, мишките отново разделили пшеницата от просото и ечемика.
– Алхаст, ти победи. Твоя е Малх-Азни. Само моля те, излекувай лицето на най-малката ми щерка!
– Ако беше постъпила честно, нямаше да я ударя. – рекъл Алхаст и зашлевил момичето и по другата буза. Така лицето му станало както преди.
Много подаръци дал владетелят на Алхаст. Двамата с прекрасната Малх-Азни излезли от двореца. Тогава тя рекла:
– Моите седем братя ловуват някъде наблизо. Сигурно ще се опитат да ни попречат. Ще се превъна на гълъб, а теб на ястреб.
Полетели те. Скоро видели по пътя седемте братя, натоварени с дивеч. Най-големият брат се прицелил в гълъба. Но най-малкият му попречил:
– Спри! Не стреляй! Това е сестра ни!
– Щом магическите си умения използва, значи харесва жениха си. – рекъл вторият брат.
– Вижте, радват се един на друг! – обадил се третият.
– Загинаха толкова храбреци… – въздъхнал четвъртият брат.
– Намери се най-сетне ловък джигит. – усмихнал се петият.
– Не можем да спрем Малх-Азни, дори и да искаме. – засмял се шестият брат.
Долетели Малх-Азни и Алхаст до дома на едноокия нарт.
– Знаех си аз, че си смел, затова исках да се ожениш за нея!
Извел той първата му невеста:
– Води ги и двете! На добър час!
Както обещал на братята си, Алхаст се завърнал точно след една година. Вдигнали седем сватби едновременно. Заживели мирно и сговорно.
И както обичат да казват накрая чеченските разказвачи на приказки:
“Стигнахме до края, другите може нищо да не са намерили там, но за нас белият козел остана.”
Из: http://www.fairy-tales.su/
Превод от руски език и литературна обработка – М. Дюлгерова.
Към следващата чеченска приказка “Благодаря, казано на Вятъра”.
Към индекса за бърз достъп до чеченските приказки.