Алтай
Алтай
Планината Алтай е разположена в Централна Азия – на територията на Монголия, Русия, Китай и Казахстан – от пустинята Гоби до Сибирската равнина. Най-висок е връх Белуха – 4506 метра. От Алтай извират реките Иртиш, Оби Енисей. Името на планината идва от тюркско алтайски – „Al” означава злато, а „tau” планина. Животинските и растителни видове в Алтайският регион са разнобразни, а някои са изключително редки и застрашени – снежен леопард, сибирски козирог.
Под името „Златните планини на Алтай”една огромна територия от планината, възлизаща на 16 178 кв. км, е включена в списъка със Световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Под защитата на световната организация са природните резервати Алтай и Катун, езерото Телецкойе, района на връх Белуха и платото Укок. В тези резервати има степи, лесостепи, смесени гори, субалпийска и алпийска растителност.
В планината Алтай, от сливането на реките Би и Катун, се формира четвъртата по големина река в света – Об. Река Бива води своето начало от езерото Телецкойе, а Катун тръгва от глетчера на Белуха и е с дължина 700 км. Самата река Об протича в Западен Сибир – има най-дълго устие в света. Вижте красотата на алтайските езера, вечния сняг, пъстрите килими от алпийски цветя и чистите води на алтайските реки.
Алтайците са разнороден тюркски народ, който обитава Южен Сибир, и планината Алтай в Русия и съседните области Гува и Монголия. Алтайците са познавали рудодобива и металообработването още 2000 години преди Христа. Те са ловци и пастири на говеда, овце и кози, но след 18 век, под руско влияние, започват да водят уседнал начин на живот. Някои от алтайците са шаманисти или будисти, но основните религия в Алтай са православното християнство и ислямът. В Алтай се говори руски и алтайски, наричан още ойротски език.
Повече за Алтай можете да научите и от сайта на Алтайската република: http://www.altai-republic.com/index.php
От същия сайт са и снимките, използвани за илюстрирането на приказките за седемте братя, вярната сестра, златогривото конче. Фотографията към приказката за синигерчето е направена от българския пътешественик, фотограф, изследовател – Тодор Ялъмов.
В “Силата на родната земя” са използвани български народни приказки и легенди за Крали Марко.
Приказките : Седемте братя, Вярната сестра, Синигерчето, Златогривото конче – са от книгата на: ГАРФ, Анна и Павел Кучияк. Танзаган – отец алтайцев. Алтайские сказки. Москва : Художественная литература, 1978. – 288 с.
Павел Василиевич Кучияк – роден на 17 март 1897 г. в село Куюм, Чемалски район. Бил дървосекач и бъчвар, извличал смола от иглолистните дървета. През 1925-26 година учил в Москва – в Университета на трудещите се от Изтока. Завърнал се в родния край и работил за ликвидирането на неграмотността. От 1936 г. се занимавал с литературно творчестно, събирал фолклорни творби, особено – героичния епос на своя народ. Бил е поет, белетрист, актьор и драматург – допринесъл е много за развитието на атайския театър, събирал и обработвал алтайския фолклор.
Особено интересен е начинът на пеене, който се среща само в Алтай.
Много често разказвачите на приказки – “чьорчьокчи” били и певци – “кайчи”. Започвали представянето на някоя приказка с нисък звук, който се заражда дълбоко в гърлото на певеца. Сякаш чуваме гласа на планината. Свирели на топшур – народен инструмент с две струни.
Видеоклип – Алтай Кай – специфичното алтайско гърлено пеене: http://www.youtube.com/watch?v=2lnxs_DMUDk Фолклорните дрехи и музикални инструменти са показани добре, на фона на местната природа.
http://www.youtube.com/watch?list=RD2lnxs_DMUDk&v=3encA6KYQUI
“Ойно, ойно Алтай” – изпълнение на цял оркестър (струнни, духови, ударни фолклорни музикални инструменти). Специфичното алтайско гърлено пеене. Фон – природа.
Концертно изпълнение на Алтай Кай: http://www.youtube.com/watch?v=0mV024phm3M
Изпълнение на топшур: http://www.youtube.com/watch?v=k7TtHjuiLAg
В приказките и легендите се казва, че когато алтайците запеят, “сякаш камъни се търкалят от високите върхове, сякаш птиците чуруликат, сякаш зверовете с хората разговарят, сякаш гласа на планината ни даряват.”
А сега идва ред на нашето приказно пътешествие! Знаете – приказките пътуват по света. Ще полетим ли заедно с тях – до Алтай и обратно?
Към първата част на “Чьорчьокчи – Седемте братя“.