Как се родиха нашите приказки за Пижо и Пенда?
През далечната 1984 година Малък Сечко се беше разлютил. Здравата се беше разгневил – виелици фучаха, преспи затрупаха пътищата. Спряха автобусите. Хората се примъкваха по-близо до печките, носа си не показваха навън.
Всяка събота с участниците в “Театъра на детската фантазия” се събирахме – играехме и съчинявахме приказки. Днешното занятие бе посветено на по-трудна задача. Трябваше да претворим в приказка 25 мелодии и звуци, подбрани от Белгийското радио, за да стимулират творческата активност на децата по цял свят. Сред звуците различавахме тананикащо детско гласче, свирукане, чуруликане, бръмчене и т.н.
– Малък Сечко не ни уплаши – пак се събрахме и решихме да измислим приказка за мартеничките. – каза ми Павел.
А Светла вече бе седнала пред пианото и измисляше нова мелодия, в която сякаш слънчеви лъчи пронизваха вихрушката и галеха сгушените под снега кокичета.
В този миг вратата се отвори и едно засипано със сняг момченце тихичко поздрави и се сгуши до парното. Това бе третокласникът Тома от село Мартен. Изумих се – детето бе дошло въпреки бурята и засипаните пътища. Та това са близо 10 километра! После разбрах, че Тома е пътувал с попътен камион. Започнахме играта. Както винаги Тома внимателно слушаше предложенията на другите деца. Когато дойде неговият ред да съчинява, ето каква прекрасна приказка ни подари той:
Приказка за Пижо и Пенда
Когато Баба Марта за първи път направила мартеници, Пижо и Пенда много се зарадвали. Започнали да си пеят песничка, каквато никой не е чувал. Баба Марта и тя много се зарадвала и засвирукала. Като сплела Пижо и Пенда, тя решила да измайстори още много мартеници. Направила мартеница славейче, което оживяло и започнало да пее. За децата, които обичат колите, тя нарисувала автомобили – те станали истински и започнали да бръмчат.
Вятърът Северняк искал да ядоса много Баба Марта. Завял срещу автомобилите. Един от тях цопнал в реката. Вятърът, като направил такава злина, побягнал към неговата ледена планина, защото се страхувал Баба Марта да не извика Слънцето да разтопи двореца му. Тогава той почукал три пъти на вратата. Тя се отворила. Скрил се той и започнал да прави магии. Искал да отнесе Пижо и Пенда. Над един казан три дни и три нощи правил магии. Магията му станала само наполовина – до него се появила Пенда.
Пижо бил слушал от своите прадеди истории за отвлечени девойки. Разбрал, какво се е случило. Тръгнал към ледената планина на Вятъра. Сетил се, че не знае, как да се пребори с него. Върнал се при Баба Марта – съвет от нея да дири.
– Бабо Марто, знам, къде живее Вятърът, открих, къде е Пенда, но нямам с какво да отворя вратата.
Тя му дала едно конче от роклята на Пенда и му казала, че с него може да направи, каквото си иска.
Благодарил ѝ Пижо и какъвто си бил пъргав и силен – скоро стигнал до Ледения дворец. Застанал пред вратата и казал:
– Искам да зная, как се отваря вратата. Искам да имам чукче от слънце, което е цялото като слънце.
И Пижо започнал да чука по вратата и по ледените висулки. Те започнали да се разтапят.
Тогава Вятърът Северняк много се уплашил и започнал да бяга. Извикал един космически вятър, който започнал страховито да духа. но Пижо не се уплашил.
Космическият вятър много се ядосал и в своя гняв свалил часовника на Вятъра Северняк, който започнал да кука. А магията била: като започне да кука часовникът, да се стопи ледената планина. Дворецът започнал да се руши. Ледът се спукал.
От едно подземие се показала Пенда, която плачела. Като видяла Пижо много се зарадвала.
Върнали се те при Баба Марта. Видяла ги тя, засмяла се.
А чукчето на Пижо се търкулило по небето и се превърнало в топло пролетно слънце.
Баба Марта закичила децата с мартенички – да са живи и здрави, бели и червени.
Оттогава най-хубавите мартеници са Пижо и Пенда.
Тома успя да съчини приказка, в която включи почти всички звуци и мелодии, подбрани от Белгийското радио.
Минаха много години оттогава. Тома е пораснал и може би е станал татко на също такива смели и любознателни деца – като него.
И сигурно всяка пролет те правят прекрасни мартеници…
“Баба Марта и Огненото драконче” – усмивка-рисунка на четвъртокласничката Йоана Илиева от СОУ “Христо Ботев”, където през 2011 година представих моята поредица за “Оги – Огненото драконче”.
Имам късмет – живея в град с талантливи музиканти. Искрено се радвам на успеха на педагозите от НУИ “Веселин Стоянов”. Скоро бях на концерта, в чест на петдесет и петата годишнина от създаването на училището. Може би най-приятната част от поздрава ми към Вас е откъс от творба на Любомир Панайотов, изпълнена от Катрин Радославова и Палома Пламенова.
Приятно слушане!
Дано Баба Марта да Ви донесе радост и късмет!
Маргарита Йорданова Дюлгерова