Нацаркекия – 2
Втора част на грузинската приказка “Нацаркекия”
Стигнали до дома на дев – висок, просторен. Учудил се Нацаркекиа – досега такъв прекрасен дом не бил виждал. Над огнището имало огромна пещ – кеци[1]. “На тази огромна глинена пещ чудовищата пекат хляб. – помислил си ленивецът. – Колко ли тежи?”
Дев помолил госта да наглежда хляба – да не изгори и излязъл на двора – да опече елен за вечеря. Гладен бил безделникът, посегнал парче от горещия хляб да си отчупи, но прекатурил кеци. Търкулила се пещта върху него. Лежи той, не може да се помръдне.
В тоя миг влезли братята на дев и зяпнали от почуда.
– Какво правиш човече?!
– Гърбът ме заболя, греех се. Но вече болката поутихна. Смъкнете кеци от гърба ми. Време е хлябът да се опече, че да сядаме да вечеряме.
Отместили кеци, пак върху огнището я поставили. Донесли печеното месо, поканили госта да похапне.
Нахранили се, но виното в делвата намаляло. Пратили Нацаркекиа да донесе вино от марани[2]. Дали му стомна – той загубил ума и дума, като я видял, колко е голяма. Дори и празна, едва я дотътрил до избата – марани. Ами като я напълни? Какво ще прави?!
Чакали стопаните, чакали, не дочакали госта вино да донесе. Отишли да видят, какво се е случило с него. Видели – гостът откопава с лопатата квьоври.
– Ти какво, полудя ли?
– Вместо чашка по чашка да нося вино, по-добре да донеса квьоври!
Изплашили се глупавите чудовища – та те всички заедно, едва успели да преместят празната квьоври, а тоя дребосък иска, пълна да я стовари на трапезата!
Взел дев стомната, напълнил я и я занесъл у дома.
Седят, ядат и пият. Изведнъж дев кихнал. Кихавицата отнесла Нацаркекиа до тавана. Добре че успял да сграбчи една греда – иначе щял да се претрепе.
– Защо си се покатерил там? – запитал дев.
– Как смеете да кихате пред мен?! Ще изтръгна сега тая пръчица и ще ви нашибам с нея. – креснал хитрецът.
Разтреперали се чудовищата от страх. Разбягали се накъдето им видят очите. Мислели си: “Пръчица?! Той нарече огромната греда “пръчица”.
А какво ли ще стане, ако се разгневи и ни нападне?”
Тичали те, тичали – кой знае, къде са се скрили. Важното е, че никога повече не се завърнали.
Нацаркекиа заживял щастливо в дома им. Но вече не мързелувал – грижел се за градините и стадата на дев. С честен труд изкарвал прехраната си. Довел майка си у дома. На стари години и тя добре да живее, да не превива гръб на чуждите ниви.
Източник: http://www.fairy-tales.su/about_sait.html
Превод от руски език и литературна обработка: М. Й. Дюлгерова
Прочетете или чуйте следващата грузинска приказка за ум и хитрост – “Окруа”.
[1]Кеци – каменна или глинена пещ, за печене на питки или “чади”- царевичен хляб.
[2]Марани – изба за вино, издълбана в скалите или в пръстта. Там заравяли дълбоки съдове – подобни на нашите бъчви, където отлежавало новото вино. Грузинците наричали тези съдове “чури”. А огромните делви с отлежало вино, които също заравяли в земята, наричали “квьоври”.