Икарулвей
Любовта на Икарулвей
Приказка на народа палаун от Мянма (Бирма, Мианмар)
В древни времена кралят на една страна имал седем дъщери, но нито един син. Дъщерите пораснали и една след друга се задомили за богати момци. Като дошло време кралят да избере зет за най-малката си щерка – Икарулвей, тя обявила, че сама ще реши, на кого да стане невеста. Преоблякла се в обикновени селски дрехи и напуснала двореца.
Дълго пътувала от село на село. И ето че, в едно далечно, малко селце, срещнала пастира Ари, син на най–бедната вдовица от селото. Принцесата и Ари се запознали, влюбили се. Пожелал Ари да се ожени за принцесата. Искал да се посъветва с майка си. Замислила се вдовицата: Нито покъщнина, нито пари имала. Как сватба да вдигне? Как принцесата в порутената си колиба да доведе?! Накрая решила: “Щом моят син и принцесата са се влюбили, длъжна съм да им помогна!”
– Открадни принцесата! – посъветвала сина си.
Ари веднага отишъл при принцесата, разказал ѝ за съвета на майка си.
– Послушай я, ако ме обичаш. – рекъл Ари.
Тя веднага се съгласила и обещала да дойде в уреченото време, на договореното място, за да избяга с любимия.
Но бедната вдовица се изплашила от това, което измислила сама. Страхувала се тя от гнева на краля, когато той узнае, че Ари е откраднал Икарулвей. Изтичала бедната жена при съседите, всичко им разказала, помолила ги да идат при краля и да го помолят за милост.
Много се огорчил бащата, като разбрал, че най-малката, любимата му дъщеря ще пристане на беден селянин.
– Щом щерка ми е решила да свърже съдбата си с тоя момък, няма да я коря. – рекъл кралят. – Нека той донесе в двореца кошница със златни монети – тогава ще може да вземе Икарулвей за своя невеста.
Завърнали се съседите на вдовицата, предали ѝ отговора на краля. Замислила се тя, мислила, мислила и измислила – напълнила кошницата с листа тютюн, поставила върху тях две медни монети. Само толкова имала. Те били цялото ѝ богатство.
Старците отново се отправили към двореца. Разказали на краля, че синът на вдовицата е пастир и няма пари. Затова майката и синът изпратили на краля всичко, което имат. И старците поставили пред краля кошницата с тютюневи листа и двете медни монети.
Погледнал кралят подаръка, помислил си, че макар и беден, бъдещият му зет е умен и съобразителен. Разрешил на щерка си да му стане невеста. Икарулвей и Ари живели дълго и щастливо.
Източник : СКАЗКИ народов Бирмы. – Москва : Худ. л-ра, 1976, с. 332-333.
Превод от руски език и литературна обработка – Маргарита Йорданова Дюлгерова
Към индекса за бърз достъп до бирманските приказки.
Рисунката е от сайта: http://www.trishgallery.com/content/myanmar-traditional-dancer-02