Мянма
Бирма
От 1989 година страната се нарича Мянма или Мианмар. Намира се в Югоизточна Азия. По-известна е с името Бирма, а столицата ѝ – Янгон – е позната с името Рангун.
С кои държави граничи Бирма? Искате ли да намерите отговора на този въпрос? Ще ви помогне политическата карта на този географски регион.
Кратки данни за Мянма
Страната е разположена на полуостров Индокитай. Има площ 677 хил. кв. км. Граничи с Бангладеш, Индия, Лаос, Тайланд, Китай и има брегова линия с Индийския океан. Голяма част от територията е планинска. В западните части – силно разчленените планини Ракхайн (Аракански) и Пакхайн, на север – южните хребети на Тибет с най-висока точка връх Кхакаборази (5 881 м), на изток – Шанските планини. Централните и южните части на страната са заети от обширната Иравадийска равнина.
Климат – тропичен, мусонен, на юг – субекваториален. Валежи – от 500 мм във вътрешните равнини до 3500 мм по склоновете на планините. Основни реки – Иравади, Салуин, Чиндуин. Около 67 % от територията са покрити с гори – влажни тропически и мусонни.
Население – 51,54 милиона. Етнически състав: мянма (бирманци) – 75.1%, карени – 8.1%, шани – 6.4%, чин – 2.0%, качин – 1.5%, мони – 1.6%, китайци – 0.9%, други – 4.4%. От тях – будисти – 81.6%, християни – 5.8%, мюсюлмани (сунити) – 5.2%, индуисти – 0.9%, конфуцианци и даоисти – 0.2%, местни традиционни вярвания и култове – 6.3%.
Официален език – бирмански, други: английски, каренски, шански.
Извън страната живеят около 300 хиляди бирманци, главно в Индия, Китай и Тайланд.
Столица – Янгон (до 1989 г. се нарича Рангун). По-големи градове – Мандалай, Моламяйн, Ситуе, Пегу, Таунджи.
През 2000 г. пр. Хр. – страната е заселена от тибето-бирмански племена; 500 г. пр. Хр. – поява на племената таи и шани; VIII в. – заселване на племената мянма;
1044 г. – образувана държавата Паган; 1283 г. – нахлуване на монголите и разгром на Паган;
ХVIII в. – образувана бирманската държава Конбаун;
1886 – 1937 г. е част от Британска Индия; после е отделна британска колония;
1941 – 1945 г. – японска окупация през II-та Световна Война;
1948 – 1950 г. – гражданска война;
1962 г. – военен преврат
1990 г. – първи парламентарни избори.
Парична единица – кят (чжа) (К) = 100 пиас. Снимка – линк към копирания образ
Източник на информацията за Мянма (Бирма):
http://www.journey.bg/guide/guide.php?country=51/
За да видите снимките, кликнете върху една от цифрите. След като разгледате първата фотография, се върнете назад със стрелката – в горния ляв ъгъл на страницата и избирайте отново.
Странни са представите на древните бирманци за женската красота…
Дори и днес, може да видите неимоверно източените шии на жени, пристягани със златни обръчи още от детските си години: 1, 2, 3, 4.
Голяма част от бирманските момчета получават образованието си в будистките манастири: 1, 2.
По-голямата част от бирманците са будисти. Техният бог е Буда. Ето как изглежда отвътре един будистки храм: 1, 2, 3, 4.
Снимки на будистки храмове в Мянма: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8.
Езерото Кандаунджи
Шведагон
Снимката е от сайта: http://temadaily.bg/userfiles/images/pagoda.jpg
“В центъра на оживената бирманска столица, на върха на хълма Сингутара, насред тропическата растителност се издигаше символът на Бирма – златната пагода Шведагон. Тя поразява не само с размера и великолепието си, а с уникалната си красота, неприсъща на християнските храмове.
Петдесетте тона злато и хилядите скъпоценни камъни не тежаха, не смазваха човека, не подчертаваха разстоянието между него и Бог. Напротив, извисяваха човека почти до божественото ниво, превръщаха го в Бого-човек, който е надарен с уникалния талант да създава красота.
Златната шапка на ступата отразяваше яркото слънце, а белите олтари разпръскваха светлина наоколо.
Основният храм е заобиколен от множество малки светилища, повечето бели в основата си и с малки позлатени шапки, а други – изцяло боядисани със златна боя, подредени в перфектна дъга около него. Отстрани имаше големи и малки павилиони, с красиви дървени, висящи един над друг, зелено-златни покриви. Върхът на ступите е украсен с чадър от златни клонки и скъпоценни камъни, които звънтяха тихо от лекия ветрец.
Мианмар е богата държава. Плодородната и почва дава няколко реколти годишно от ориз, а дълбоко в нея лежат големи находища на всякакви руди и минерали и най-вече скъпоценни камъни – рубините „гълъбова кръв”, с наситен горещ червен цвят се срещат само тук.”
Из пътепис за Мианмар от сайта “Заедно около света”
За най-любознателните:
Статия – Будисткото изкуство в югоизточна Азия
Дърворезба и скулптури: http://www.foreignartmuseum.bg/bg/halls/hall6.html
Да вмъкна линк към образа на дървената скулптура
Мандалайско изкуство (в зала Югоизточна Азия).
Полегнал – заспиващ, умиращ Буда, който вече няма да се преражда. Снимката е копирана в голям размер от този сайт:
http://www.foreignartmuseum.bg/bg/halls/popup.htm?../../imghall/hall6/6.jpg
Вижте чудесната дърворезба от Мандалай – от статия на Емил Данаилов:
http://pomekong.com/index.php/site/read/Mandalay_budizam_voenen_komunizam_i_surrealizam/#
Фотоси и пътеписи от Мианмар на Емил Данаилов
http://pomekong.com/index.php/site/myanmar
Снимки и двайсетминутно филмче за Мянма:
Бирманската музика е тясно свързана с танците и театъра, включени в религиозните ритуали. Много преди разпространението на будизма, в Мянма съществувал езическият култ – преклонение пред нат – дух, покровител. Бирманците вярвали, че такива духове закрилят горите, дома, планините, хората. Затова с музика и танци изразявали благодарността и преклонението си.
От 1538 година възникнал популярният бирмански оркестър – сайн. Състоял се от традиционните народни инструменти: патвайн или патсайн (барабан, състоящ се от закачени върху обръч 21 барабана, подредени, според височината на звука, който издават), чейвайн (гонг, образуван от разположени в кръг 18 гонга, на които се свири с дървени палки), хте (бамбуков обой), линквин и кхеквин (големи и малки цимбали), голямо семейство от различни барабани, звънчета, паттала (три вида – ва, тан, чей) и др.
Инструментът поунши (дълъг барабан) е характерен за съвременната бирманска народна музика като съпровод на обредни, празнични селски песни.
Друг много древен инструмент, характерен за бирманската народна музика, е саун – арфа с 13, 14 или 16 струни от специално изработена коприна. Най известните изпълнители на саун през 19 век били У Маун Джи и ученикът му У Маун Лат.
Из сайта: http://www.asiat.ru/myanmar.shtml?/iskysstvo/70
Песен в съпровод на бирманска арфа: https://www.youtube.com/watch?v=gT3kX-hSto0
Чуйте още едно изпълнение на бирманска народна музика.
Към индекса за бърз достъп до приказките на народите от Мянма.