Бисерче и Жаба
Бисерче и Жаба
Бирманска приказка
Бирманците са народност от Мянма (Мианмар)
В стари времена живяла в едно село вдовица с две дъщери. Наричали ги Голямата и Малката. И двете били родни дъщери на вдовицата, но тя обичала повече голямата, въпреки че била груба, зла и алчна. Малката имала кротък характер и била състрадателна и обичлива.
Веднъж майката изпратила Малката за вода. Тя веднага взела ведрото и тръгнала към кладенеца. Като стигнала там, видяла дрипава просякиня. Не знаело момичето, че това е натамѝ, която се престорила на бедна и нещастна, за да разбере, добро ли е девойчето.
Бирманците вярват, че всяка местност или селище си имат свой нат[1] – дух, покровител. Натамѝ закрилят добрите хора, помагат им, благославят ги, даряват ги с вълшебни дарове.
– Дете мое, много съм жадна. Моля те, дай ми водица!
– Почакай мъничко, бабичко! Ей сега ще спусна ведрото в кладенеца и ще извадя студена вода.
Изтеглила девойката ведрото, наляла вода на старицата.
– Добра душа имаш, мила внучке. Нека бисери да се сипят от устата ти, щом се засмееш! – Рекла Натамѝ, след като утолила жаждата си и изчезнала.
Завърнала се у дома Малката, разказала, какво се е случило и се засмяла. Бисери се разсипали от устата ѝ. И това се случвало винаги, щом се засмее. Заради това хората я нарекли Ма Пале, което на бирмански значи “бисерче”.
Завидяла ѝ голямата сестра, решила и тя на кладенеца да иде. Натамѝ пак пожелала да провери, добра ли е девойката. Помолила я водица да ѝ даде. Но Голямата нямала капка милост в сърцето си, нагрубила старицата:
– Как ли пък не! Да не ми е това работата – на всяка парцалана вода да давам! Не се приближавай!
– Ти си зла и безсърдечна! И при това – завистлива! Завиждаш на сестра си. Нека, щом се засмееш, жаби да изскачат от устата ти! – рекла старицата изчезнала.
Завърнала се Голямата в селото, но щом се засмеела, жаби изскачали от устата ѝ. Затова я нарекли Ма Пха-пьоу, което на бирмански означава “жаба”.
Образът е от сайта:
http://animacii.net/images/stories/pictures/clipart/jivotni/zemnovodni/zemnovodni_01/frog1.gif
Източник : СКАЗКИ народов Бирмы. – Москва : Худ. л-ра, 1976, с. 224-225.
Превод от руски език и литературна обработка – Маргарита Йорданова Дюлгерова
Към индекса за бърз достъп до бирманските приказки.
[1] Нат – ж.р. натамѝ – в бирманските вярвания това е дух, покровител на домашното огнище, селото природните сили, явления и обекти. Натамѝ, подобно на добрите вълшебници и феи в европейските приказки, помагат на героя.