AEDVIL

Как сиракът станал управител на страната

Приказка на народа качин от Бирма (Мянма, Мианмар)

Много, много отдавна, в едно село живеел беден сирак на име Коун Зе. Освен страта си баба, той си нямал нийде никого. Но още от малък бил много умен и самостоятелен – правел всичко по своему, говорел, както смятал, че е правилно. Затова често си пател от Дува[1] и неговите хора.

Бабата на Коун Зе често го поучавала:

– Внуче! Има такава пословица:”Твърде пъргавата маймуна си търси белята.” Мирувай! Да не те сполети беда…

Но Коун Зе постъпвал тъй, както считал за правилно и винаги говорел това, което мисли.

Дува и неговите хора ненавиждали сирака и решили да го сплашат. Хванали го, завързали го здраво, натикали го в една кошница и го окачили на едно дърво, надвесено над водопада. Бабата на Коун Зе всеки ден му носела храна.

По това време страната на племената качин била управлявана от владетел – собва[2], който имал красива дъщеря на име Моул Гаун Нан. Тя била и много умна, по-умна от братята и баща си. На мъжете в семейството на собва това никак не им харесвало.

Веднъж собва извикал щерка си и ѝ рекъл:

– Дъще, време ти е да помислиш за сватба. Но тъй като си по-умна от всички мъже в двореца, никой няма да посмее да те поиска за своя невеста. Ще ти дам много злато и сребро. Зестрата ти ще е голяма, но ти сама ще трябва да си намериш съпруг.

– Прав си, тате. Трябва да си намеря мъж, който да е по-умен от мен. Благодаря ти, че си загрижен за мен.

Собва дал на дъщеря си сандъче за тютюневи листа, което никой в двореца не можел да отвори и рекъл:

– Само този, който успее да отвори сандъчето, ще е по-умен от теб и ще бъде достоен за мой зет.

Взела девойката сандъчето и тръгнала да си търси мъж.

Много дни се скитала, вестоносците биели барабаните – известявали пристигането ѝ. Трупали се хората, опитвали да отворят сандъчето – никой не успял. Стигнала тя до селото на Коун Зе. Всички момци си опитали късмета, но не могли дори да помръднат капака. Казали на Моул Гаун Нан, че най-умният момък в селото виси завързан над водопада. Заповядала тя да го доведат. Ще не ще дува трябвало да изпълни волята ѝ – та нали била щерка на собва!

Из: http://whatdezig.com/wp-content/uploads/2014/04/nature_kenneth_parker-8.jpg

Спомнил си Коун Зе за старата маймуна, която всеки ден идвала до дървото и викала:

– Обърни – ще отвориш!

Решил да опита – обърнал сандъчето, завъртял го наляво, надясно и то се отворило.

Собва изпълнил обещанието си – оженил го за дъщеря си. След смъртта на владетеля Коун Зе управлявал страната. Всички го обичали, защото бил умен и справедлив.

Затова вождовете на племаната качин не винаги са от знатен род.  Управляват най-умните и най-честните, които народът обича.

Из: http://strickenwithwanderlust.files.wordpress.com/2014/05/img_0012_5.jpg

Източник : СКАЗКИ народов Бирмы. – Москва : Худ. л-ра, 1976, с. 120-121.

Превод от руски език и литературна обработка – М. Й. Дюлгерова

Към индекса за бърз достъп до бирманските приказки.