Проклятието
Проклятието на Повелителя на небесата
Легенда на народа нага от Бирма (Мянма, Мианмар)
Разказват, че в древни времена хората не носели дрехи, не си търсели храна, не знаели що е глад и жажда. За тях се грижел Повелителят на небесата. Щом огладнеели, пращал им храна – колкото искат. Получавали всичко, което им е нужно. Не било необходимо да работят. Не познавали завистта, алчността и злобата. Повелителят на небесата ги пазел от студ и пек, дори и от вятъра ги закрилял.
На земята още нямало диви животни, но змии – колкото щеш! Те говорели, движели се изправени и живеели в мир и сговор с хората.
Минало много време, на земята се появили дърветата. Цъфтели през цялата година, а плодовете ухаели тъй, че просто било невъзможно да не ги опиташ. На хората много им се искало да берат от ярките цветове, да похапват от ароматните плодове. Но Повелителят на небесата заповядал да не ги докосват. Продължили да се хранят с това, което им пращал техния закрилник.
Минали много години. Хората се борели с неустоимото желание да нарушат забраната. Споделили тревогите си със своите приятели – змиите.
– Ама че сте глупави! – засмели се те. – Ние отдавна ядем тези сочни плодове. Повелителят на небесата не знае за това. Не се бойте! Ако си похапвате скришом, като нас, никой няма да узнае.
Помислили хората, помислили и решили първо да си наберат букети от ярките цветове, после да похапнат от ароматните плодове. Но щом докоснали дърветата, Повелителят на небесата веднага узнал, че са нарушили забраната. Заповядал хората да се явят при него. Засрамили се те. За пръв път почувствали своята голота. Загърнали се с листа от дърветата и чак тогава отишли при него. Разказали му всичко. Изслушал ги той и казал:
– Постъпили сте глупаво и нечестно. Малко ли ви беше храната, която ви пращах? Защо трябваше да берете плодове от дърветата? Нарушихте забраната. Ще си понесете наказанието. От днес нататък сами ще си търсите храна, с тежък труд ще строите домовете си, ще си шиете дрехи, за ще се защитавате от студ, пек и от дивите животни.
Ще накажа и змиите: Те вече няма да могат да говорят! Само ще съскат! Забранявам им да вървят изправени! Нека да пълзят, извивайки се в пепелта! – проклел ги Повелителят на небесата.
Оттогава пресъхнали небесните дарове. Змиите не могат да говорят, нямат крака и не могат да вървят като хората. Пълзят и съскат. А хората и до ден днешен се трудят с пот на челото, за да изхранят челядта си, дом да си построят, дрехи да си ушият.
А според друга мианмарска легенда прародителка на живота на земята била царицата-кобра, която снесла яйце и от него се излюпил първият човек. Смята се, че традиционният цветен шал, с който увиват главата си хората в тоя край, символизира появата на живота и преклонението пред царицата-кобра.
Източник на снимките: http://ipress.ua/ljlive/sangkar__daleke_ozero_u_myanmi_31572.html
Източник на текста: СКАЗКИ народов Бирмы. – Москва : Худ.л-ра, 1976, с. 57-58.
Превод от руски език и литературна обработка – М. Й. Дюлгерова.
Към индекса за бърз достъп до приказките от Бирма (Мянма, Мианмар).