AEDVIL

Първа част на азербайджанската приказка

Ръждивият меч

В град Исфахан живял някога могъщ владетел – шах, който имал трима сина. Като почувствал, че наближава смъртния му час, той извикал синовете си и им казал:

– О, деца мои! Не ми остава много да живея. Стар съм вече. Скоро ще умра. Чуйте, какво ще ви заръчам!

Обърнал се шахът към най-големия си син:

– На теб, Ахмед, оставям трона. Ти ще управляваш. Махомед, ти ще бъдеш везир, а ти – Хасан, като най-млад, ще бъдеш съветник. Имам още един завет за вас. Гледайте в никакъв случай да не го забравите! В четирийстата стая на двореца, заключен със седем кофара се пази ръждясал меч. Наложи ли се да тръгнете на дълго пътешествие, вземете го със себе си. Тогава никой няма да е страшен за вас.

Като казал това, шахът издъхнал. Най-големият му син поел юздите на управлението. Мирно и тихо живеели поданиците му. Младият шах – Ахмед се занимавал с държавните дела, но скоро му доскучало. Решил да тръгне на път. Оставил средния си брат – Махомед да управлява. Потеглил начело на най-верните си войни, но най-младият брат – Хасан, го спрял и рекъл:

– Изпълни завета на баща ни! Тръгваш на дълъг път. Вземи ръждивия меч! Тогава никой няма да е страшен теб и войската ти.

– Мислиш ли, че ни е страх?! Уж си умен… Не разбираш ли, че преди смъртта си шахът е изрекъл една глупост? Да не искаш да стана за смях?! Та може ли аз, великият владетел, да нося ръждив меч?! Подарявам ти го.

Щом изрекъл това, Ахмед пришпорил коня си и препуснал към незнайни земи. Дълго ли препускал, кратко ли – не знам. Стигнал до непозната крепост. Огледал се и замрял удивен – такива прекрасни места не бил виждал. Крепостта била обкръжена от високи дървета – срах да те обземе. Гледаш, гледаш, а върховете на дърветата не виждаш – нейде из облаците се извисяват.

Заповядал, войниците да слязат от конете, да разпънат шатрите, да си отдъхнат. Похапнали, пийнали вода и заспали. На сутринта Ахмед се отправил към крепостта. Портите били здраво залостени. Но някакви си ключалки не можели да спрат Ахмед – счупил ги и влязъл в крепостта. Отвътре тя била още по-красива. В градината ухаели чудни храсти и пъстри цветя. Пеели славеи. В средата  – огромен басейн от златни и сребърни плочки. От седемдесет и седем шадравана бликали струи кристално-чиста вода, прозрачна като сълза. А наоколо нямало жива душа. Решил Ахмед да се изкъпе. Но щом се съблякъл и потопил крак във водата, небето се покрило с черни облаци, блеснала мълния, гръм треснал. Появил се юнак страховит, яхнал летящ кон. Още преди да скочи от седлото, той се развикал:

– Как си посмял да нахлуеш в моята градина?! Ей сега ще те убия!

Измъкнал меча си, замахнал – с един удар убил Ахмед и изчезнал тъй внезапно, както се появил.

Махомед управлявал царството и дълго чакал, да се завърне най-големият му брат. Така и не го дочакал. Събрал войска и тръгнал да го търси. И той не послушал Хасан. Завета на баща си и той не изпълнил – не взел ръждивия меч. Стигнал до същата крепост. Видял край стените човешки черепи натрупани, а до тях – мъртвият му брат лежи. Изплашил се, искал да обърне коня си, да избяга, но не успял да помръдне дори. Долетял летящият кон, замахнал с меча си юнакът. Търкулила се главата и на средния брат. Рухнал Махомед до брат си Ахмед.

Хасан – най-младият от братята, дълго ги чакал, не ги дочакал. Също се приготвил за дълъг път. Той бил по-силен, но и по-умен от братята си. Никой не можел да се пребори с него. Преди да тръгне майка му го извикала и му рекла:

– Синко, имаш благословията ми! Иди, намери братята си. Но моля те, послушай ме! Изпълни завета на баща си! Вземи ръждивия меч! Докато мечът е в ръката ти – никой няма да може да те победи. Ако из път срещнеш някой, дето се нуждае от помощ, не жали време и сили – помогни му.

Отворила майката сандъка, извадила ръждивия меч, подала го на Хасан. Сложил го той в ножницата на кръста си и мигом почувствал, как силата му се утроила. Благодарил на майка си. Заедно с малка войска от най-смели и верни войни тръгнал на път.

Малко ли много ли препускал – не знам, но и той стигнал до крепостта. Видял под крепостните стени да се валят камари от човешки кости. Портите сами се отворили, щом Хасан ги докоснал с върха на меча. Видял момъкът дрехите на братята си. Разбрал, какво се е случило. Тръгнал телата им да търси – да ги погребе.

Към втората част на азербайджанската приказка “Ръждивият меч – 2“.