Дупката на вятъра
ДУПКАТА НА ВЯТЪРА
Румънска приказка,
преразказана от Михай Еминеску, преведена от Огнян Стамболиев
Щом пуснете звукозапис, можете да активирате отново текста на приказката от горния команден ред.
Живял някога един много беден човек. Имал си цял куп деца. Задал се в страната голям глад, принудил се той да работи по цяла неделя за канче зърно. Отишъл един ден до воденицата, смял го, а като си тръгнал за дома с брашното в канчето, изведнъж се надигнал силен вятър, та го разпилял до последната прашинка. Страшно се ядосал беднякът:
- Аз тая работа няма да я оставя така!
Изплел той сплитка от слама и тръгнал на път. Срещнал го един мъж та го попитал:
- Накъде си се запътил, байно?
- Отивам да запуша дупката на вятъра, че цялото брашно ми издуха.
- А къде ще я намериш?
- Където се крие, там ще я намеря.
Вървял, що вървял, доста път изминал, настигал Господ Бог и Свети Петър, а те по онова време по земята бродели.
- За къде си се запътил, човече?
- Отивам да запуша дупката на вятъра, че всичкото ми брашно от канчето издуха.
А Господ му отвърнал:
- Не ходи много надалече, човече. Ето, вземи този орех и гледай само, докато не се прибереш у дома, да не кажеш: ”Орех, отвори се!”
Тръгнал обратно беднякът, вървял що вървял, стигнал до една къща. Уморил се от пътя, помолил стопанина да пренощува.
- Откъде идваш, байно? – попитал го стопанинът.
- Ами, тръгнах да запуша дупката на вятъра, че по пътя срещнах някакъв стар глупак, та той ми даде един орех и поръча да не казвам: ”Орех, отвори се!” Какво ли ще означава това?
А жената на стопанина била хитруша, като чула този разговор, подменила ореха на бедняка с друг. После отишла до навеса на двора и казала тихо:
- Орех, отвори се!
И в тозчас от ореха започнали да излизат домашни животни: овце, коне, агнета, крави, телета – голямо богатство!
А беднякът се прибрал у дома, казал вълшебните думи, но нищо не получил.
- Излъга ме този старец, нищо не получих! Ще ида отново да потърся дупката на вятъра, а пък него, като го видя, ще го набия!
Тръгнал, вървял, що вървял и срещнал Господ. Но Господ, знаете силата Господна, сега вече по друг начин изглеждал… Не го познал беднякът.
- За къде си тръгнал, байно?
- Отивам за запуша дупката на вятъра и да набия стареца, задето ме излъга.
- Вземи, байно, това магаре, но запомни едно: докато не се прибереш у дома, не му викай: „Магаре, дай ми пари!”
- Няма да му кажа.
Върнал се той по същия път, пак спрял при предишния стопанин. Той взел да го черпи с вино, напил го, сложил го да спи. А до къщата имало циганска шатра, циганинът в нея имал магаре. Купил той от циганина неговото магаре, та го сменил с магарето на бедняка. На сутринта човекът се събудил, взел магарето и се прибрал в къщи.
- Магаре, дай пари!
Нямало пари! Взел беднякът тояга и набил горкото животно.
- Сега вече няма да му простя на този старец!
Тръгнал пак да запушва дупката на вятъра и да срещне стареца, отново видял Господ.
- Вземи сега, байно този кривак и докато не се прибереш у дома, не казвай: „ Кривако удари!”
Взел беднякът кривака и отишъл с него при стопанина. А той пак сложил масата и се сговорил с жена си да вземат кривака и този път да убият бедняка да не ги заподозре в кражба. Казал стопанинът на жена си:
- Слушай, жено, дай да занесем кривака в хамбара, да затворим вратата и после да речем: „Кривако, удряй!”
Речено- сторено! Но кривакът започнал да ги удря с всичка сила.
- Байно, ела бързо, спаси ни!- отчаяно завикали мъжът и жената. – Ще ти върнем всичко, и ореха и магарето, само ни спаси от този проклет кривак!
Но беднякът оставил кривака да поработи на воля и чак след час си прибрал ореха, магарето и кривака, та се върнал у дома. И така забогатял, че вестта за богатството му стигнала чак до царския дворец. Купил си той много ниви, засял ги със зърно, израснало златно жито.
Изпратил до него царят двама слуги с молба да му прати златни семена за неговите ниви.
- Кажете на царя, че нищо няма да му дам. А той само да се опита да ми стори нещо лошо!
Като чул тези дръзки думи, царят кипнал от гняв и тръгнал с цяла си стража войници към дома на бедняка. Самият той, разбира се, тръгнал отпред, като на война. Стигнал до къщата на селянина и го повикал да излезе. А той още не се носел по градски, та под горната си дреха скрил кривака и така излязъл на улицата. Погледнал го царят, видял, че е сам човек, станало му съвестно да праща цялата си стража срещу него. Та му рекъл:
- Е, байно, покажи ми сега твоята сила.
- Добре, господарю, ей сега. И започнал: „Кривако, удряй – по девет на царската гърбина, а на всеки страж по гърба по половина!
Тръгнал кривакът да удря наред. Полудели и царят, и стражите. Хукнали без ред и без строй, кой накъдето свари. Та накрая оставили човека намира. И заживял той щастливо и богато. Да даде Господ и на моите деца такъв хубав живот…
Към индекса “Румънски приказки”.
Към общия индекс “Приказки“.