AEDVIL

Четирийсетте братя

Кумыкска приказка – първа част

Живял някога един човек, който имал четирийсет сина.

– Тате, намери ни четирийсет сестри – невести да ни станат. – замолили го синовете.

– Стар съм вече, сам няма да се справя, елате с мен.

Оставили те най-малкия син – Малик-Мамед – да пази дома им, за стадата им да се грижи.

–  На добър час! – рекъл той. – Не нощувайте край град Палас!

Не се наложило дълго да пътуват – срещнали парцалив просяк.

– На къде си се запътил, бедни човече. – запитал го бащата.

– Ах, пътниче, не питай! Добър стопанин бях някога, но ми се родиха четирийсет дъщери, как да ги изхраня?! Наложи се да прося…

– Божа работа е, че те срещнахме! – зарадвали се синовете.

Баща им поискал дъщерите на бедняка за невести на синовете си. Взел ги от дома му и всички весели тръгнали обратно към къщи. Колкото и да бързали, нощта ги заварила, когато минавали край някакъв град. Под стените му проблясвала водата на река и отразявала тъничкия сърп на новата луна. Спрели да пренощуват.

На сутринта бащата видял, че не река проблясва пред тях, а огромен змей – ашдаха се е извил около тях, пленил ги е. Три дни не могли да помръднат – изнемогвали от глад и жажда.

– Горко ни! Това е град Палас, за който ни предупреди брат ви Малик- Мамед. Или ни изяж, или ни пусни! – извикал нещастният баща.

– Изпрати един от синовете си да доведе най-малкия ти син и ще ви пусна. – отговорил ашдаха. 

Какво да стори? Изпратил бащата един от синовете си да доведе Мелик-Мамед. Препускал с все сили синът и скоро видял покрива на родния дом. Със сълзи на очи разказал на брат си, какво се е случило.   

– Станалото – станало! Да вървим!

Мелик-Мамед оседлал коня си, заръчал на брат си да наглежда дома и стадата им и препуснал на помощ.

– Какво искаш от мен, Ашдаха?

Змеят повдигнал крайчеца на опашката си и пуснал бащата, братята и невестите.

– Донеси ми за жена дъщерята на Шах-дев. Ако не – ще те открия дори и накрая на света!

Метнал се Мелик-Мамед на коня си, дълго препускал – напразно търсел прекрасната дъщеря на шах-дев. Окуцял конят му, а и сам той толкова се изморил, че едва се държал на седлото. Стигнал до една клисура и легнал да си почине. Като се събудил, видял стар сив вълк, да лежи до него, спокойно подпрял глава на лапите си.

– Накъде си се запътил Мелик-Мамед? – запитал той.

– Змеят Ашдаха ме прати да му доведа за жена прекрасната дъщеря на Шах-дев.

– Върни се. Или си намери първо добър кон.

Благодарил момъкът и помолил вълка да пази коня му. Когато се завърнал, за това,че честно пазил коня, Мелик-Мамед го подарил на вълка.

– Върви все напред! Два месеца ще препускаш. В края на клисурата започва царството на злите духове, управлявано от Шах-дев. Желая ти успех! Като се връщаш, отбий се да ме видиш.

Дали Мелик-Мамед препускал два месеца из клисурата – не знам, но щом навлязъл в равнината, видял бързоног младеж да тича редом със сърните и да дои млякото им.

– Ей, че си пъргав! – възхитил се Мелик-Мамед.

– Нищо особено. Щом си се съгласил дъщерята на Шах-дев да отвлечеш, ти си юнак над юнаците.

– Ти ме познаваш?

– Отдавна слушам за теб, искам да ти помогна, ако ме приемеш за свой другар.

Тръгнали заедно с Бързоходеца. Скоро видели великан, който откъртвал огромни камъни и ги мятал надалеч.

– Колко си силен! – възхитил се Мелик-Мамед.

– Ами! Ти си много по-силен и смел, щом си тръгнал дъщерята на Шах-дев да търсиш. – отговорил Скалотрошача.

Продължили тримата. Скоро видели дебеланко, с огромен търбух, който на един дъх изпивал водата от реката.

– Ей, невероятен си! – възхитил се Мелик-Мамед.

– Нищо особено. Невероятно е, че ти си се запътил към страната на злите духове.

– Знаеш за мен?

– Знам и те чакам, за да се присъединя към твоите приятели.

Към втората част на кумыкската приказка “Четирийсетте братя – 2”