AEDVIL

Шепнещият мост

Японска приказка

         Преди много, много години в село Адзума живеела красива девойка на име Оросу. Тя била само на тринайсет години и била прекрасна като още неразцъфнал вишнев цвят. Всички младежи си изгубили ума подире ѝ. Но ето че в лунните нощи край дома ѝ започнал да се появява някакъв непознат юноша. Той бил много красив. В началото Оросу цялата се изчервявала, като го види, а после незабелязано се влюбила в него.        

Веднъж, когато луната изгряла, те за пръв път заговорили:

– Кой си ти? – запитала Оросу. – Защо идваш всяка нощ до моя дом?

– Родом съм от севера. Само веднъж те видях, но оттогава образът ти е винаги пред очите ми, като изрисуван с огън.

Странно било, че непознатият никога не казвал името си и се появявал само нощем. Искало ѝ се на Оросу да разбере, кой е той и измислила една хитрост. Забола тя в дрехите на тайнствения момък една игла с дълъг, дълъг конец. На сутринта конецът я довел до хилядолетна криптомерия.  Игличката била забита в кората на вековното иглолистно дърво.

         Гледала Оросу и не вярвала на очите си. Значи прекрасният юноша бил духът на старата криптомерия! Като се върнала в къщи девойката със сълзи на очи разказала на родителите си за своята мъка. Страшно се изплашили хората от селото и решили да отсекат старото дърво.

Японска криптомерия:

http://commons.wikimedia.org/wiki/File:Cryptomeria_japonica.D.Don.jpg

Събрали се няколко стотин души. Започнали да секат криптомерията. Но отсеченото през деня зараствало през нощта. На сутринта нямало дори следа от брадвите. Така минали много дни.

Всички дървета в гората били опечалени от бедата, която сполетяла техния повелител и отишли да го посетят. Явил се и пелинът. Но могъщата криптомерия му казала:

– Та ти не си дърво, а жалък плевел! Не ти е мястото сред дърветата!

Разсърдил се пелинът и посъветвал хората от селото:

– Хвърляйте в огъня всичко, което успеете да отсечете!

Много, много дни секли те вековното дърво. Изгаряли отсечените клони и трески, а във вътрешността на ствола забивали големи железни стрели. Само така успели да повалят криптомерията.

Решили да построят от нея мост към Фукусимския замък. Но както и да се мъчили, не могли да помръднат гигантския дънер. Тогава извикали Оросу. Доближила се тя до криптомерията и нещо тихичко й пошепнала. Изведнъж дънерът се наклонил, сякаш че кимнал и леко-леко се преместил. Построили от криптомерията чудесен мост, но хората се бояли да минават по него, защото нощем той шептял нещо с тих и тъжен глас.

По заповед на владетеля на замъка отново довели Оросу, облечена в най-красивите си празнични дрехи. Тръгнала тя по моста, а очите й – пълни със сълзи. Направи няколко крачки и се спре. Погали перилата, докосне ги с устни, притисне бузи към тях. Накрая паднала мъртва на моста.

Оттогава го нарекли “Шепнещият мост”.

Източник:

Японские народные сказки.-Москва : Худ.л-ра,1972 с.207-209.

Превод от руски език и литературна обработка – М. Дюлгерова.

Към следващата японска приказка “Неочаквано – самурай”.

Към индекса за бърз достъп до японските приказки.