AEDVIL

Трета част на дагестанската приказка

Цветето на живота

В това време Мурад отново седял на върха на планината и не можел да разбере, как се е озовал там.

– Коварният Аждаха те захвърли в пропастта, за да не ти даде цветето. Знаех си аз, че ще измисли някаква подлост. Ти знаеш пословицата: “Прислони глава там, дето на сутринта невредима ще я намериш!” Е, спасих те, но се наложи да те уловя докато летеше стремглаво към дъното на пропастта.

Благодарило момчето на Орлицата.

– Никога няма да успея да ти се отблагодаря.

– Та нали ти спаси живота на моето орле! Доброто никога не остава невъзнаградено. – отговорила Орлицата. – Побързай, влез в пещерата, докато Аждаха спи. За всяка подлост хитрост има.

Влязъл Мурад тихо в пещерата. Отрязал брадата на Аждаха с вълшебните ножици.

– Вече няма да причиняваш страдания на добрите хора, Аждаха. – рекло момчето.

Доближил се Мурад до цветето, внимателно го изкопал. Орлицата полетяла по-бързо от вятъра. Скоро кацнала до дома на момчето. Радостна, майка му излязла да го посрещне. Вече била оздравяла.

– Толкова се радвам, сине! Колко си пораснал! Истински джигит си станал.

– Мамо, какво да правя с цветето?

– Ще го засадим в градината. Ще помагаме на всички болни хора.

– Мамо, това е Орлицата. Тя ми помагаше. Живота ми спаси.

Благодарила майката на Орлицата, а тя отговорила:

– Той ми е като син – орлово сърце има! Често ще ви навестявам, но сега трябва при орлетата си да се завърна.

От радост майката гостила всички в аула. Три дни и три нощи пирували. Барабаните думкали. Свирили, пели, весело танцували.

От този ден хората в Дагестан често живеят повече от сто години – дали вълшебното цвете им помага или орловото сърце – кой знае…

Източник: http://www.daginfo.com/pages/view/5.html

Превод от руски език и литературна обработка – М. Дюлгерова.

Към индекса за бърз достъп до даргинските приказки.