Тенгу
Тенгу
Японска легенда
В японския фолклор тенгу – дългоносите фантастични джуджета – са представени като отмъстителни и кръвожадни същества, които много обичат да се месят в хорските дела и насърчават кръвопролитията и битките. Притежават вълшебната сила, да се издигат във въздуха и да стават невидими.
Когато човек се изкачи по склоновете на живописната планина Даюдзан (префектура Канагава, планинска верига Хаконе) ще се възхити на петстотингодишните иглолистни дървета – криптомерии, на бистрия поток и водопада край светилището Сайджоджи.
Според легендите, тук е домът на духа на планината – страшният, величественият Дорьо-дайсата. Огромен като криптомериите е той, облечен е като странстващ монах. В ръката си държи ветрило от пера, на гърба си има крила, погледът му е остър и суров, а носът му – учудващо дълъг. Около него пърха и кръжи рой малки пернати тенгу с човки вместо носове. За силата и великанския ръст на тенгу Дорьо-дайсата можем да съдим по даровете, оставяни от поклонниците – големи колкото маса железни обувки, поставени върху трупчета. (Японците и днес обуват такива традиционни обувки, наречени “гета” – те приличат на джапанки, но с основа от дърво.)
Вярата в тенгу има дълбоки корени и е много разпространена в Япония. Тенгу са упорити, кръвожадни, отмъстителни и враждебни към хората. Отвличат деца, правят пакости. Много лесно се обиждат и жестоко отмъщават за обидите. Никак не е лесно да се сприятелиш с тенгу, но успееш ли – ще узнаеш техните тайни. Те могат да те превърнат в прочут воин и да ти предадат част от своята свръхестествена сила.
Както твърдят най-различни легенди, ученик на тенгу бил един от най-обичаните японски герои Йошицуне Минамото (1159-1189). Малко след като се родил, почти всички негови близки били избити от рода Тайра в една гражданска война. Йошицуне, над когото враговете се смилили, бил даден в храма Курамадера.. Когато малко поотраснал и научил печалната история на семейството, Минамото решил да отмъсти на всички Тайра и да възроди славата на своя род. Окрилен от тази мисъл, нощ след нощ той се измъквал от храма и в гората на планината Курама се упражнявал да върти меча. И днес може да се видят следите от тези упражнения – гигантски пънове на отсечени дървета.
Повелител и дух на планината Курама бил самият върховен тенгу на име Соджобо. Изправил се той пред момчето, запитал го, защо тъй упорито се опитва да овладее меча. Разказал Йошицуне плановете си. Повелителят повикал своите пернати войни – копа-тенгу или карасу-тенгу, заповядал им да го обучат. Скоро той станал най-ловкият боец – никой не можел да се мери с него в битките с меч. Научили го и да мести предмети със силата на мисълта си. Той станал най-доблестният воин в цялата страна и се сдобил с неувяхваща слава.
Любимци на тенгу били невидимите бойци и разузнавачи или както ги наричали “нинджа”. Обучението на нинджите било много дълго и трудно. Те трябвало не само да овладеят боя с меч и други смъртоносни оръжия, но и да могат да плуват, да се катерят и скачат, да се маскират, дълго да стоят и дебнат неподвижни. Постиженията им били тъй поразителни, че около тях възникнали много легенди, затвърдило се убеждението, че могат да стават невидими и да се издигат във въздуха. Същите способности се приписват на тенгу, затова се считало, че нинджите са ученици на тенгу.
Вижте и рисунката:
Дошу. “Соджобо, обкръжен от малки тенгу”. 19. век. – В Бостън – Музей на изобразителните изкуства,
Из книгата на Йоланта Тубелевич “Митология на Япония” – София : Бълг. художник, 1986, с. 251-256, 312.
Към индекса за бърз достъп до японските приказки.