Старицата и Смъртта
Кликнете върху илюстрацията, която искате да разгледате, после със стрелката в ляво, на горния команден ред, се върнете пак тук.
Докато слушате звукозаписа, от горния команден ред можете да активирате отново този екран, за да продължите да разглеждате илюстрациите.
Звукозапис на унгарската приказка “Старицата и Смъртта”
Било ли е или не е било – не знам, но разказват, че някога живяла старица, която била по-стара от най-стария, забравен път, по-стара дори от първия градинар, посадил дърветата по земята.
И при нея, както при всички хора, пристигнала старостта. Но бабичката дори и не си помисляла, че може да дойде и нейният ред – че Смъртта може да почука на вратата ѝ. Денем и нощем тя чистела, миела, перяла, шиела, грижела се за малката си градинка и за домашните животни. Прегърбила се, но не спирала нито за миг – неуморно се трудела, все нещо вършела.
Но веднъж Смъртта написала на вратата името на старицата, почукала и влязла, за да я вземе със себе си.
– Ама, как така?! Имам още толкова работа! Нима ще трябва несвършена да я оставя?! Остави ме още десетина години!
– Не! Тръгвай с мен!
– Моля те! Поне да се приготвя…
– Е, добре, давам ти три часа.
Де се е чуло и видяло – Смъртта толкова щедра да бъде?! А бабичката не мирясвала:
– Защо толкова малко?! Поне днес ме остави! Утре ще ме отведеш.
– Хич и не ме моли! На никого до сега не съм давала нито минута отсрочка. А на теб – три часа ще дам.
– Смили се! Нека поне сутринта за последно кравичката си да издоя…
– Е, добре. Тъй да бъде. Утре ще те прибера.
– Напиши на вратата, че утре ще ме вземеш. Тъй ще мога да заспя спокойно.
Омръзнали на Смъртта молбите на упоритата бабичка, написала на вратата: ײУтре!“. И си тръгнала.
На сутринта, още щом изгряло слънцето, ето ти я Смъртта – пристигнала пред дома на трудолюбивата старица, почукала на вратата ѝ. А бабичката – върху пухен дюшек спокойно си лежи, с пухен юрган завита, дори и не се надига от леглото.
– Хайде, тръгвай! – извикала нетърпеливо оная с косата.
– Ти, какво, гълъбче, не виждаш ли, какво пише на вратата?! – отговорила бабичката.
Смъртта погледала, сетила се, че сама написала: ײУтре!“.
– Е, добре, утре ще дойда. – съгласила се Смъртта и си тръгнала.
Тя държала на думата си – на следващата сутрин пак пристигнала. И всичко се повторило. И тъй – ден след ден, месец след месец, година след година.
Омръзнало ѝ на Смъртта да идва и да си отива с празни ръце.
– Утре наистина ще те отведа! – заканила се тя. – Заради теб станах за смях.
Изтрила надписа от вратата.
А старицата не се отчаяла, седи и си мърмори:
– Жив човек съм, все ще измисля нещо!
Цяла нощ мислила, мислила и накрая – измислила. Пъхнала се в бъчвата с мед. Само носът, очите и устата ѝ отвън останали. Помислила си: “Тук Смъртта няма да ме открие”. Но после се усъмнила: “Ами ако все пак ме намери?! Я да се скрия по-добре!”
Разпорила тя две възглавници, търкулила се, скрила се сред перушината. Перцата полепнали по нея, щръкнали, когато бабичката чула стъпките на Смъртта. Старицата не знаела вече, къде да се стрие, треперела от страх.
В това време влязла Смъртта. Видяла – в стаята чудо невидяно стои, перата му като саби стърчат, подскачат застрашително. Уплашила се Смъртта, хукнала, та се невидяла. Забравила за старицата. Никога повече не се върнала.
И кой знае, може би бабичката още шета из къщи…
Рисунката е от сайта: webstage.bg
А Смъртта..? Сигурно играе на шах с Тери Пратчет, както на този шарж, от сайта: plostadslaveikov.kom, нарисуван от читател-почитател на духовитите и забавни творби на писателя.
Към индекса “Унгарски приказки”.
Към общия индекс “Приказки”.
Към “Оги – Огненото драконче”.