AEDVIL

“Слънчевият кон” – словашка приказка

Много харесах картината на художничката Славейка Аладжова. Докато ви разказвах  словашката приказка за слънчевият кон, точно така си го представях. Ето и няколко интересни снимки на коне, разгледайте ги, ако решите да нарисувате слънчевия кон.

Звукозаписи: 1, 2, 3. 4. 5. Изберете епизода, който искате да чуете.

За да можете едновременно да слушате приказката и да разглеждате рисунките или снимките, след пускането на звукозаписа, активирайте отново файла “Слънчевият кон” от горния команден ред.

1

Имало някога печално кралство, тъмно като нощ, защото никога слънце не го огрявало. Само сови и прилепи щели да се скитат из него, ако слънчевият кон на краля не препускал из полята. Вълшебен бил този кон. Слънце греело на челото му. Откъдето минел слънчеви лъчи галели листата на дърветата, стопляли земята и сърцата на хората. Бедняците бързали да обработят своите ниви, за да осигурят прехраната на децата си. Отминел ли слънчевият кон, сияйните лъчи изчезвали. Мракът хищно се спускал, обгръщал домовете, промъквал се в душите. Страшна немотия сковавала кралството. Кралят ден и нощ мислел, как да спаси народа си.

Внезапно слънчевият кон изчезнал. Тъмна нощ погълнала страната. Хората не можели да работят, посевите загивали, овошките изсъхвали. Глад и студ сковали кралството. Явно, не можели да издържат повече. Събрал кралят войската си и тръгнал да търси слънчевия кон.

Войската трудно се промъквала през вековните гори. Изподрани, с разпокъсани дрехи, хората на краля преминали през бодливите гъсталаци. Най-сетне видели сиянието на утрото над земите на съседното кралство. Накрай гората съзрели порутена къщурка. Кралят почукал на портата.

• Влез! – чул се старчески глас.
• Добро утро, стопанино. – поздравил учтиво кралят.
• Дал ти бог добро, кралю! – отговорил мъдрецът, наведен над масата, където четял своята гадателска книга. – Отдавна те чакам. Побързай да се завърнеш у дома. В тези тежки времена си нужен на своя народ.
• Трябва да открия слънчевия кон.
• Аз ще ти помогна, ако ми позволиш сам да си избера помощник от твоите хора.

Речено-сторено. Избрал мъдрецът храбро и умно момче, което да тръгне заедно с него.

• Благодаря! Богато ще ви възнаградя, ако откриете слънчевия кон и спасите кралството ми. – рекъл кралят и повел войските си обратно към дома.

Мъдрецът до късно през нощта чел своята гадателска книга. Помощникът му приготвил храна за из път. На другия ден, още в ранни зори, двамата пресекли границата. Дълго вървели, прекосили земите на шест кралства, спрели в седмото, където царували тримата сина на една зла вещица. Те били женени за три сестри.

Мъдрецът заръчал на момчето, да се скрие зад една скала и да го чака, а той се превърнал на зелена птичка. Полетял към двореца.

2

Зелената птичка започнала да кръжи край прозореца на най-голямата невеста. Почукала с човка по прозореца, а после кацнала. Зарадвала се невестата, помилвала птичката.

• Ах ти, птиче-мъниче! Ако бе тук мъжът ми, много щеще да ти се зарадва. Но сега той обикаля своята една трета от кралството. Довечера ще се завърне.

Тъкмо това искал да научи мъдрецът. Понечил да отлети, но в стаята нахълтала старата вещица и викнала:

• Пази се! Тази твар ще те издере!

Размахала старицата ръцете си – гребла с остри нокти – и а-ха да сграбчи птичката, но тя мигом се превърнала на човек. Докато се опомнят, шмугнал се той през вратата и изчезнал.

После пак се превърнал на зелена птичка и долетял до прозореца на средната невеста.

• Ах ти, птиче-мъниче! Ако бе тук мъжът ми, много щеще да ти се зарадва. Но сега той обикаля своите две трети от кралството. Ще се завърне утре вечер.

Тъкмо това искал да научи мъдрецът. Понечил да отлети, но в стаята нахълтала вещицата и викнала:

• Пази се! Тази твар ще те издере!

Размахала старицата ръцете си – гребла с остри нокти – и а-ха да сграбчи птичката, но тя мигом се превърнала на човек. Шмугнал се той през вратата и изчезнал. Тогава отново се превърнал на зелена птичка и долетял до прозореца на най-младата невеста. Тя също харесала птичката.

• Ах ти, птиче-мъниче! Ако бе тук мъжът ми, много щеще да ти се зарадва. Но сега той обикаля своите три третини от кралството. Ще се завърне чак вдругиден вечерта.

Мъдрецът научил всичко, което искал да знае, но не успял да отлети. Дотърчала старата вещица – освирепяла от гняв – като куче изтръгнало веригата си, спуснала се към птичето, аха-да го сграбчи. Мъдрецът-гадател, мигом на човек се превърнал, затичал се, към портите, затръшнал ги пред носа на вещицата – на косъм се измъкнал.

Върнал се до скалата, дето се криел помощникът му. Заръчал му да отиде в града, храна за три дни да купи. После се скрил в гората. Нали бил мъдрец-гадател, знаел, че открие ли го вещицата, с него ще бъде свършено. Скоро момчето дотичало запъхтяно:

• Ето, купих храна. Едва успях да се измъкна. Всички в града търсят някакъв човек.
• Да вървим! – подканил го мъдрият гадател. – Ще се справим, не бой се!

Намерили те моста, по който вечерта най-големият син на вещицата щял да се завърне. Прехвърлили една греда, препречили пътя към града, скрили се под моста и зачакали. Привечер се чул конски тропот. Скоро видели конника. На моста конят се спънал в гредата.

• Кой нехранимайко е захвърлил тук тая греда?! – извикал разгневен най-големият син на вещицата.
• Аз! Как смееш да ме наричаш “нехранимайко”?! Кой си ти?!
• Кой съм аз ли?! Като ти съдера кожата от бой, тогава ще разбереш.

Извадил меча от ножницата си и нападнал мъдреца. Кратка и свирепа била битката. Мъдрецът-гадател бил смел войн. Скоро сразил най-големия син на вещицата. Преметнал го на гърба на коня му. Препуснал конят, отнесъл господаря си в двореца.

Момъкът и мъдрецът се скрили под моста. Там дочакали втория син на вещицата, който се завърнал на следващата вечер. Конят му също се препънал в гредата. Изплашил се от кръвта, пролята върху моста.

• Кой нехранимайко е препречил пътя с тая греда?!
• Аз! Какво искаш от мен, та ме наричаш “нехранимайко”?!
• Какво искам ли?! Да ми заплатиш за тая дързост и за пролятата кръв!

3

Започнала люта битка. Мъдрецът-гадател знаел, че бързо ще победи и втория син на вещицата. Така и станало. Преметнал трупа на гърба на коня – да го отнесе в двореца.

Момъкът и мъдрецът дебнели под моста и на третата вечер, когато пристигнал най-младият син на вещицата, възседнал слънчевия кон. Той не се препънал в гредата, но като усетил мириса на кръв, изцвилил тревожно.

• Ей, кой е този злодей, дето е пролял кръв върху моя мост?!
• Аз! Това е кръвта на братята ти.

Дълго се сражавали, земята се тресяла под нозете им. Напразно размахвали мечовете си, строшили ги, но никой не успял да надделее. Никой не могъл да победи.

• Хайде де се състезаваме! – рекъл най-младият син на вещицата. – Аз ще се превърна на колело от волска каруца, а ти – на колело от каляска. Да се спуснем един срещу друг по двата хълма.
• Добре, но ти си крал, редно е ти да се превърнеш на колело от каляска.

Съгласил се синът на вещицата. Изкачили се двамата на срещуположните склонове. Превърнали се на колела, търкулили се надолу. Сблъскали се с гръм и трясък. Тежкото колело от волска каруца смазало колелото от каляската. Трески се разлетели наоколо.

• Победих те! – извикал мъдрецът-гадател.
• Ами, само пръстите ми насини. Да се превърнем на огньове – аз ще бъда червен, ти – син огън.
• А не! Аз ще съм червен огън! Ти – син!

Речено-сторено. Превърнали се те в пламъци. Хвърляли се един срещу друг, всеки искал да изгори другия, но нито един от тях не успявал да победи. Не щеш ли, появил се беден старец.

• Старче, донеси вода, залей червения пламък! Грош ще ти дам за награда. – заповядал синът на вещицата.
• Помогни ми, моля те! Донеси вода, угаси синия пламък. Жълтица ще ти подаря. – обещал мъдрецът.

Старецът не чакал да го молят, с все сили хукнал към реката, налял вода, задъхан стигнал до мястото на битката и …. Познайте, върху кого излял водата!? Върху синия пламък, разбира се! Та и малчуганите знаят – жълтицата е много по-ценна от гроша!  А и на бедняка му било дошло до гуша от господари. Не вярвал на обещанията им. Червеният огън възвърнал човешкия си вид, благодарил, изпълнил обещанието си – дал една жълтица на дядото. Повикал помощника си. Той довел слънчевия кон. Метнали се двамата на седлото, препуснал конят, летял като вятър.

В това време вещицата погребала синовете си, грабнала под мишница плачещите невести, яхнала метлата, издигнала се в небето. Очите ѝ искри от гняв пръскали, ръмжала страховито, преследвала бегълците.

Те преминавали през гъсти гори, сухи степи, високи планини. Останали без храна и вода – запасите им отдавна свършили. Момчето много страдало от глада и жаждата. Когато стигнали до дърво с прекрасни ябълки, посегнало да си откъсне една.

Мъдрецът го изпреварил – замахнал с меча си, отсякъл дървото. Кръв бликнала, магията се развалила, ябълката била най-голямата снаха на вещицата, която искала да ги отрови.

Дълго препускал слънчевият кон. Стигнал до малко кладенче, с вода бистра като сълза. Искало момчето да гребне, устните си да разкваси. Но мъдрецът отново замахнал с меча си, разсякъл кладенчето. Развалила се магията. Водата на кръв се превърнала. Кладенчето било втората снаха на вещицата.

4

Препускал слънчевият кон, през много царства преминал. Изцвилил и спрял пред прекрасен розов храст. Момчето искало цветовете да помирише, но мъдрецът-гадател разсякъл храста. Това била най-младата снаха на вещицата. Развалила се магията.

Криела се вдън вековните гори старата вещица. Като разбрала, че и този път не е успяла да отрови бегълците, пукнала се от яд.  Една капка от кръвта ѝ се превърнала на мъничък, но зъл и пъргав мъник-магьосник. Дотичал той, преминал край слънчевия кон, звъннал с малка сребърна юзда. Мигом мъдрецът и помощникът му тупнали на земята, а мъникът се метнал на седлото и изчезнал.

• Не е справедливо! Толкова изстрадахме! Как сега да се завърнем без слънчевия кон! – ядосвал се помощникът на мъдреца-гадател.
• Успокой се! Ти ще се върнеш. Скоро ще намериш вода, храна и подслон. Аз ще се справя сам. Ще върна слънчевия кон.

Речено-сторено! Мъдрецът се превърнал на беден коняр и тръгнал след мъника-магьосник. Скоро го настигнал. Видял, че напразно се мъчи да обуздае слънчевия кон.

• Ей, човече! Разбираш ли от коне? – изпискал мъникът.
• Да. Цял живот с това си изкарвам хляба. – отговорил мъдрецът.
• Заеми се тогава с тоя проклетник. Нахрани го, напои го. Почисти го. А утре ще го научиш да ми се подчинява.

Стигнали до замък, който се намирал на върха на една висока топола. Тя се извисявала високо в небето. Никой не можел да проникне в него, ако не знае тайното заклинание.

• Дабра, бабра, жабра, врабра, абракадабра!

Мъникът бързо го изтананикал, без да се бои, че конярят може да го запомни. “Че нали е прост селяк!” – мислел си. Макар да бил магьосник, не можел да разбере, кой е новият му слуга, защото копнеел за морската принцеса.

• Щом плених слънчевият кон, скоро и тя ще бъде моя. – мърморел си малкият магьосник.

Мъдрецът-гадател се грижел добре за слънчевия кон: Избърсал изпотения му гръб. Почистил копитата му. Насипал пшеница в яслите. Налял прясна вода във ведрото, напоил коня. Погалил го, прошепнал в ухото му: “Спи! Събирай сили!”.

Мъникът-магьосник само за морската принцеса мислел. На следващия ден рекъл:

• Щом си толкова сръчен, върви да ми доведеш принцесата от замъка, дето е насред морето! Върнеш ли се без нея – ще те погубя!

Мъникът хич и не се интересувал, как слугата му ще слезе на земята. Та нали замъкът бил на върха на тополата, високо в небето! Морето се простирало отвъд хоризонта. Островът на принцесата се мержелеел някъде в мъглата. Само кулите му сияели, огрени от лъчите на изгряващото слънце.

Мъдрецът-гадател помнел заклинанието, което изрекъл мъникът, за да влезе в замъка си:

• Дабра, бабра, жабра, врабра, абракадабра!

Още рекъл- неизрекъл и се озовал на земята пред вълшебната топола. Тръгнал към близкия град, стигнал до пристанището, наел прекрасен кораб. Купил рокли, панделки, гребени – едни от други по-хубави. Натоварил ги на кораба. Отплавали към острова на морската принцеса.

5

Като пристигнали, вестта за чудния товар бързо стигнала до двореца. Принцесата дошла, качила се на кораба. Докато реши, какво да си купи, не забелязала, че са отплавали.

• Знам при кого ме водиш. – рекла морската принцеса. – Моля те, не ме давай на мъника-магьосник. Ти си добър човек, мъдрец-гадател. Знаеш, че съдбата ми е да стана невеста на истинския стопанин на слънчевия кон.
• Добре, но трябва да научиш, де се крие силата на мъника-магьосник.

Речено сторено. Щом пристигнали, мъникът-магьосник не можел да се нарадва на морската принцеса. Подскачал около нея и писукал:

• С теб ще живеем щастливо! Ще препускаме със слънчевия кон! Ще покоря света!
• Прекрасно! – чуруликала принцесата. – Но има много разбойници, страхувам се за теб!
• Аз съм непобедим! Замъкът ми е високо в небето. Никой не може да го достигне. В гората край замъка ми расте вековно дърво. Под него пасе елен. В него е скрита патица. В нея – златно яйце. То е моето сърце. Там е вълшебната ми сила.

Мъдрецът чул всичко и щом мъникът заспал, отишъл в гората, намерил вековното дърво. Застрелял елена, извадил от него патицата, а от нея яйцето. Изпил яйцето. Силата на мъника-магьосник преминала в мъдреца-гадател. Извел той слънчевия кон, качил принцесата на седлото пред себе си. Препуснали към тъмното кралство.

Там ги чакал слугата. Не смеел да се върне сам, без слънчевия кон. Като ги видял, хукнал пред тях – пръв да съобщи на краля добрата новина.

 

Слънчевият кон препускал, тъмата отстъпвала пред него. Завръщала се надеждата и радостта на хората. А кралят не знаел дали първо слънчевия кон да погали, дали на красавицата да се диви, дали на мъдреца-гадател да благодари.

Всичко било от хубаво по-хубаво! Слънчевите лъчи съживили цветята, събудили нивята, богат урожай очаквали стопаните.

Кралят искал да даде половината си кралство на мъдреца, но той не пожелал да го приеме.

• Стигат ми на мен моята къщица и моята книга. – рекъл той. – Това, което прочетох в нея си е твое – и слънчевия кон и морската принцеса. Управлявай мъдро, за да бъдете щастливи – и ти и твоя народ!

Сбогувал се мъдрецът-гадател и си отишъл.

 

 

Чудесно би било да видя вашите илюстрации към тази приказка.

Особено замъка на върха на вълшебната топола…

Как си представяте слънчевия кон? Нарисувайте го.

 

Снимките на коне са от сайтовете: pixabay.com/bg и merrostore.com.

Графичната рисунка  е от сайта: pixabay.com/bg.  За да я разгледате, кликнете върху нея, тя ще се уголеми. После със стрелката от горния команден ред можете да се върнете пак тук.

 

Към индекса “Словашки приказки“.

Към общия индекс “Приказки”.