Приятелки
Мишки – приятелки
Чеченска приказка
Отдавна, много отдавна, се сприятелили две мишки. Станали неразделни приятелки. Едната живеела в кула и макар кулата да била господарска, мишката, както се казва, едва едва свързвала двата края. Бедно живеела, понякога дори гладна си лягала.
Приятелката ѝ, която живеела в планината всичко си имала: мляко, сиренце, месце, житце, че дори и медец. Поканила тя веднъж приятелката си, нахранила я, дарила я, до дома ѝ в кулата я изпратила.
Скоро и мишката от господарската кула решила да покани планинската си приятелка. Пристигнала тя, разговорили се. В това време през двора преминала котка.
– Коя е тази? Защо тъй святкат очите ѝ?
– Това е свекърва ми. Непременно я прегърни. – отговорила мишката, която живеела в кулата и хитро се усмихнала.
Планинската мишка се втурнала към котката, прегърнала я. Котката това и чакала – сграбчила я и я глътнала.
Хукнала коварната приятелка, намерила мишата дупка – дома на планинската си приятелка. Разположила се и заживяла, безгрижно – от чуждите припаси цяла зима славно си похапвала, в чуждото легло сладко си поспала.
През пролетта котката изгладняла и тръгнала из планината на лов. Прокраднала се, до мишата дупка се промъкнала, видяла тлъстата хитруша – лежи мишката от кулата, за приятелката си от планината си спомня, на глупостта ѝ се присмива.
Скочила котарана, сграбчила мишката, глътнала я.
Не напразно поговорката казва: “Не копай гроб другиму – сам ще паднеш в него!”
Из: http://www.fairy-tales.su/
Превод от руски език и литературна обработка – М. Дюлгерова.
Към следващата чеченска приказка “Сам повярвал на измислицата си”.
Към индекса за бърз достъп до чеченските приказки.