AEDVIL

        Светли и радостни празници!

Здраве и благоденствие през Новата 2023 година!

      Дрянчето и храбрите му приятели

Звукозапис – отваря се на нов екран – от горния команден ред се върнете тук, за да разгледате рисунките, докато слушате.

        В двореца на Дядо Коледа джуджетата майсторели подаръци за децата. Леко им било на сърцето, работата им споряла, защото чували песента на Щурчето. То свирело на своята гъдулка край едно дряново дръвче. Под звуците на музиката Дрянчето растяло не с дни, а с часове.

Дядо Коледа решил да обиколи света – да види готови ли са всички да посрещнат Новата година. Преди да се качи в шейната, той заръчал на джуджетата да завършат подаръците, да украсят елхичките, но да не влизат в 999 стая на двореца.  Ала още не бил отзвучал звънът на звънчетата, още шейната не била достигнала до хоризонта, а палавите джуджета вече надничали и тичали навсякъде. Забравили те забраната, отключили и последната стая.

От там лъхнал студ – като че влезли в хладилник. На бял диван, цялата от лед, сняг и –студ, лежала Баба Виелица. Грозна и стара била Виелицата: косите ѝ – ледени шушулки; ушите – ледени спирали; носът – дълъг, изгърбен, на върха му – щръкнали три косъмчета. Прозяла се Баба Виелица, погледнала ледения си часовник и казала:

–  Време е вече и аз да почна да шетам!

Развъртяла се тя из двореца, гирляндите разкъсала, елхичките замразила, джуджетата на ледени шушулки превърнала. Грабнала подаръците на децата, но изведнъж се спряла и се ослушала.  Весела песничка долитала отвън.

Баба Виелица не обичала песните. Най-много мразела веселите мелодии, затова тъжно и мрачно било нейното ледено царство. Ядосала се страшно, щом чула безгрижната песен на щурчето. Разгневила се, разфучала се, забучали ледените спирали.

Вихрите отвлекли Щурчето, отвели го в ледената пещера – в двореца на Баба Виелица. Напразно Дрянчо шибал ветровете, напусто клонките му ги препъвали, а Гъдулката  прегръщала Щурчето. Ветровете го изтръгнали и го отнесли.

Ами сега? Какво да сторят? Джуджетата – вледенени, елхичките – също. Чак в дъното на двореца Гъдулката открила една мъничка елхичка, която оцеляла. Решила малката храбра Елхичка да тръгне на път, вълшебство за отледяване да търси. Гъдулката и Дрянчо също се стегнали за далечен път – тръгнали по следите на баба Виелица.

Вървяла Елхичката, вървяла, стигнала до една вековна гора. Изведнъж видяла огромен, черен гарван. Той тъкмо се канел да клъвне едно Мравче. Втурнала се Елхичката, размахала бодливите си клончета, прогонила Гарвана.

–  Мравче, защо не спиш? Къде си тръгнало посред зима?

–  Тебе търсех, Елхичке. Иди на Луната. В най-големия кратер на Луната ще намериш книга с добри вълшебства.

Благодарила Елхичката на Мравчето. Вървяла, вървяла, стигнала до края на Земята. Видяла Луната да блести далече, далече…Въздъхнала и рекла:

–  Дори и десет дъги да се протегнат, няма да я достигнат…

–  Кой ме вика? – попитала Дъгата. Обгърнала със седемте си цвята Елхичката, като гирлянда заблестяла. – Не плачи, Елхичке! Ще ти помогне моят побратим – Млечният път. Ето го и него.

Протегнал Млечният път белите си звездни ръце, ласкаво прегърнал Елхичката, понесъл я през черната бездна, внимателно я спуснал на Луната. Любопитни звездички надничали. Взел той една от тях, поставил я на върха на Елхичката, заръчал ѝ да я заведе до най-големия кратер.

Светулкала Звездичката докато Елхичката търсела вълшебната книга, докато четяла добрите вълшебства, докато научила заклинанието за отледяване. После Млечният път ги върнал на Земята и рекъл:

–  Заради твоята храброст и добро сърце от днес нататък всички новогодишни елхички ще носят на върха си една от моите звездички.

Върнала се Елхичката в двореца. Изрекла заклинанието. Отледили се елхичките и джудженцата. В това време се появил и Дядо Коледа. Направили отново подаръци за децата, украсили елхичките.

В това време Дрянчо и Гъдулката вървели през гори и планини, през заснежени полета и заледени реки. Но Ледената пещера била още много далече. Там Баба Виелица доволна, че е развалила празника на децата, заспала и захъркала.

В пещерата плененото Щурче неочаквано си намерило приятели, които се опитали да му помогнат. Това били Пъстрите прежди, Сушенките, Орехчо и Шишарко. Пъстрите прежди погъделичкали носа на Баба Виелица, кихнала тя с великанска кихавица, изкихала вълшебния ключ за тъмницата на щурчето.

Грабнали го Сушенките, завтекли се, ала Баба Виелица се събудила и хукнала подире им. Насреща ѝ – Орехчо – търкулил се под краката ѝ. Паднала тя право върху Шишарко, убола се, завикала от болка. В този миг, тъкмо на време, пристигнали Гъдулката  и Дрянчо, появило се мъдрото Мравче.

–  Дрянчо, отчупи три клончета с по три пъпки! – извикало Мравчето. – Гъдулке, изстреляй ги с лъка си! Цели се право в трите косъмчета на върха на носа на Баба Виелица! Там са скрити злите вълшебства.

Речено – сторено! Простреляла гъдулката трите косъмчета. Всичките злини изскочили, потънали вдън земя. Станала Баба Виелица добра и нощем рисувала по прозорците чудни ледени цветя за радост на децата.

Пристигнал и Дядо Коледа с джуджетата. Зарадвали се, като разбрали, че Баба Виелица е пуснала Щурчето.

Прегърнали го, помолили го отново да засвири веселите си песнички, защото без песен в сърцето, работата не им споряла, подаръците ставали тъжни.

А кой би искал да подари на детето си тъжен подарък?!

Засвирило, запяло Щурчето най-веселата си песничка. С песен леко е сърцето, пъргави ръцете. Бързо направили джуджетата весели подаръци за децата.

Ех че радост настанала! Дори Баба Виелица танцувала заедно с всички. Изведнъж тя се сетила, че е забравила тигана си върху огъня и хукнала към къщи – а там пуканките вече били готови. Нанизала ги, обкичила Дрянчо, украсила го с Пъстрите прежди, Сушенките, Орехчо и Шишарко и рекла:

–  Задето от мен не се уплашихте, задето бяхте храбри и добри приятели, нека от днес нататък децата с вас да кичат сурвакниците си! За здраве, задружен труд и богат урожай с вас да коледуват!

–  Ха обръщай първо ти гърбина! – рекъл Дядо Коледа и всички дружно я осурвакали.

Приказката е съчинена в „Театъра на детската фантазия“ през 1986 година. Литературна обработка:   Маргарита Йорданова Дюлгерова

Към “Приказки”

Към “Оги – Огненото драконче”