Мъдрият заек и мечокът
Мъдрият заек и мечокът
Приказка на народа палаун от Мянма (Бирма, Мианмар)
Някога, в най-гъстата част на гората, живеел заек. Много умен и много хитър. Можел да излъже всеки звяр.
Веднъж Заекът лежал под един храст и се чудел, с кого ли да се пошегува. И не щеш ли, от гъсталака изскочил мечок. Заю се затичал към него и почтително го заговорил:
– Откъде идваш, господин Мечо? Колко си голям! Не бях виждал досега толкова величествен и красив мечок!
Мечо харесал похвалите на заека. Гордо се огледал. В това време вятърът зашумолял в клоните на боровете. Също че пеел далечен водопад. Заекът, решил да се пошегува, запитал:
– Какво ли шуми така?
– Не зная. – отговорил глупавият Мечок. – Никога преди не съм чувал този звук.
Заекът се престорил, че слуша внимателно. После радостно се засмял.
– А, това е шумът на водопада, който получих в наследство от дядо си. – казал Заю.
– А голямо ли е това наследство? – запитал Мечо.
– Несметно. Не може да се опише. – отговорил Заекът.
И – хоп! Подскочил напред по пътеката. Мечо тръгнал след него. Много му се искало да научи още.
– Моля те, разкажи ми!
– Мога да ти покажа само едно нещо от това наследство. – съгласил се Заекът. – Това е голяма камбана, която е скрита на сигурно място. Ако искаш да я видиш, върви след мен.
Скоро стигнали до голямо дърво. От клоните му висял кошер.
– Ето, това е камбаната, която наследих от дядо си. Тя е вълшебна, ако три пъти я удариш, ще получиш всичко, за което мечтаеш.
Погледнал мечока кошера, голям като колело на каруца. Повярвал, че това е вълшебна камбана. Много му се искало да удари три пъти камбаната.
– Позволи ми да опитам… – замолил се Мечо.
– Не! Не бива! – размахал лапи Заекът.
Но Мечокът вече се катерел по дънера на дървото. Зарадвал се Заю, но уж загрижен за Мечока, извикал:
– Почакай! Ако удариш камбаната без мое разрешение, ще бъде безполезно. Почакай! След малко желанието ти ще се сбъдне.
Хукнал заекът, избягал далече, чак до реката и се скрил добре сред храстите. После извикал:
– Разрешавам! Удряй камбаната!
Мечокът замахнал и три път ударил кошера. Той тупнал на земята.
Разлетели се пчелите, яростно се нахвърлили върху Мечока. Подгонили го. Тичал той, тичал, хвърлил се във водата, но и там го намерил сърдитият рояк.
А хитрият Заек в това време добре си похапнал.
Източник : СКАЗКИ народов Бирмы. – Москва : Худ. л-ра, 1976, с. 323-325.
Превод от руски език и литературна обработка – Маргарита Йорданова Дюлгерова
Към индекса за бърз достъп до бирманските приказки.
Фотографията е от сайта: http://hobbykafe.com/forum/viewtopic.php?f=5&t=1613&start=105