Мелничар
Съобразителният мелничар
Лакска приказка
Живял някога един мулла – така наричат лакските мюсюлмански духовници. Свършило се брашното в дома на този мулла.
– Ти сам иди на мелницата. – рекла жена му. – Хората няма да посмеят, да те накарат, дълго да чакаш. Ти си уважаван човек!
Натоварил на мулето чувал с пшеница, отправил се мулла към воденицата.
А навън – студ! Замръзнала водата. Рекичката тихо бълбукала под леда. Мелницата едва-едва работела. Струпали се много мливари – чакали зърното им да смелят.
– Смели зърното ми, побързай!
– Ще го смеля, разбира се, но ти виждаш, почтенни мула, колко хора чакат реда си. Ще се наложи и ти да почакаш…
Мулла се обидил, бил извън себе си от гняв, започнал да заплашва мелничаря с гнева на аллах.
– Ако веднага не смелиш зърното, ще отправя молитва към Всевишния и той ще замрази водата във воденичния яз – тогава ще спре мелницата ти.
– Ех, мулла, мулла! – засмял се мелничарят. – Не е ли по-лесно, да се помолиш, Аллах да превърне твоето зърно в брашно?
Станал за смях мулла, върнал се у дома с несмляна пшеница.
Източник:
СКАЗКИ народов СССР. Т. 1. – Москва : Изд. “Правда”, 1986, с. 387.
Превод от руски език и литературна обработка – М. Дюлгерова.
Към индекса за бърз достъп до лакските приказки.
Към индекса за бърз достъп до “Приказки от други народи”.