КРЪЩЕЛНИКА НА ГОСПОД

Румънска приказка,

преразказана от Михай Еминеску, преведена от Огнян Стамболиев

Звукозаписи: 1, 2, 3, 4, 5.

Щом пуснете звукозапис, можете да активирате отново текста на приказката от горния команден ред.

Приказка като приказка, но не от времената, когато съм се родил, а от малко след това.

Веднъж отидох при моята тъща и там намерих една торба, пълна с приказки. Занесох ги у дома да ги прочета, но щом влязох, изпуснах торбата. Отвори се тя и приказките мигом се разлетяха на всички страни. Остана само една, запомних я и ще ви я разкажа.

Живял някога един мъж. Имал двама сина, но след време жена му родила и трети, а той бил толкова беден, че дори няма пари за кръщавката му.

Един ден минал покрай техния дом Свети Петър. Видял момчето, кръстил го и станало то прорицател.

След време им се родила и дъщеря и била толкова красива, че пред нея бледнеело дори Слънцето. Братята ѝ заръчали да им носи обеда на нивата. И един ден, както им го носела, я видял един змей и решил на всяка цена да я похити. Но брат ѝ, божият кръщелник, разбрал това и решил да изоре бразда от дома им до нивата, та да върви само по нея и да има защита. Но змеят, нали и той четял мислите на хората, взел та изорал бразда от къщата им до своя дом. И ето, че девойката занесла обяда вместо на нивата, право в двореца на змея.

Търсили я братята, чакали я да се прибере, но напразно!

• Ех, мамичко, – рекъл божият кръщелник, – ще ида сестра ни да потърся, сигурно при змея е отишла.

Взел си меча, изковал си и едно гюлле желязно, търкулнал го пред себе си, да го води и тръгнал подир него.

Стигнал божият кръщелник до някакво дърво. Седнал за малко да си отдъхне и чул глас отгоре:

• Ах, Господи, дано по-скоро мама да се върне, че той веднага ще ме изяде.
• Кой говори там?

Качил се на дървото и видял три птиченца.

• Пиленца милички, къде е змеят, дето иска да ви изяде?
• Ей го там, долу, в кладенеца.
• А много ли пиленца изяде той досега?
• Двайсет и четири.
• Добре, милички, аз ще ви спася.

Изкачил се на върха на дървото и седнал до птиченцата. Дошъл змеят. Протегнал глава нагоре да хване пиленцата, но той отсякъл главата му с меча си. Протегнал змеят втората си глава, но момъкът и втората я отсякъл. Махнал се звярът. От радост птичетата не знаели как да му се отблагодарят.  Обадило се едното от тях:

• Скоро ще долети мама и може и да те погълне. Затова добре се скрий тук.

Скрил се Божият кръщелник и веднага, със страшен вой, долетяла гигантската птица, Майката на вятъра.

• Мили мои, пиленца, змеят не можа да ви изяде, нали?
• Божият кръщелник ни спаси, мамо.
• Молим те, мамо, ако сега го погълнеш, после го пусни на свобода.
• А къде е той?
• Отлетя на изток.

Понесла се на изток страшната птица, Майката на вятъра, а пиленцата рекли на божия кръщелник:

• Докато мама лети на изток, ще ѝ мине желанието да те глътне.

Върнала се птицата.

• Няма го там, деца мои.
• Тук е, мамо.

И птицата: хоп! Глътнала го. Но скоро го пуснала на свобода и той станал такъв личен красавец, че озарявал всичко около себе си със своята хубост.

• А с какво да ти се отплатя за доброто, дето ми стори като спаси децата ми? – запитала го птицата.
• Кажи ми само къде заведе змеят моята сестрица.
• Още не съм чула и не съм видяла.
• Ами, аз само това искам от тебе.
• Добре, нека да свирна, да извикам моя по-голям син, Източния вятър.

Свирнала тя и веднага се явил мъж дребен, нисък, с лакът брада, при това куц. Рекла му птицата:

• Къде живее змеят, дето наскоро девица е похитил, сестрата на този кръщелник Божи?
• Нито съм го виждал, нито съм го чувал, но може би моят брат, вятърът от Юг да го знае?

Свирнал той веднъж и се явил друг човек – висок, с дебели устни, а самият той сляп. Но като духнел, се усещало чак в края на света.

• Не си ли чувал, братко, къде живее този змей, дето похитил сестрата на Божия кръщелник?
• Не съм чул, не зная.
• Тогава, какво да сторим? – разтревожила се птицата, Майката на ветровете.
• А може би знаят нашите братя от другата страна.
• Доста са далече, млади момко. Дълго време ще ги търсиш. Я вземи косъм от моята глава, косъм от главата на Южния вятър и косъм и от брадата на Източния вятър и тръгни на път. Ако ти се случи нещо лошо и опасно, сложи космите един до друг и свирни и ние, тримата, ще дойдем тозчас на помощ.

Взел ги Божият кръщелник и тръгнал на път. Вървял, що вървял, стигнал до една планина, после влязъл в една гора, където било  тъй задимено, че направо се задъхал. Приближил се към дима и видял там Майката на дракона. На която ѝ станало съвсем горещо, докато прежда на краката си навивала.

• Добър ден, леличко.
• Добре си дошъл, юначе. Накъде си се запътил?
• Търся двореца на дракона, леличко.
• Ех, момко! Дълго ще има да вървиш, а като стигнеш, може и от живота си да се лишиш.
• Ти само ми покажи пътя, леличко.
• Аз пътищата не ги зная, юначе.

Продължил нататък и изведнъж чул някой да вика:

• Ай- ай, ай- ай! Само колко съм гладен!

Приближил се момъкът.

• Какво ли може да е това?

Гледа: седнал на земята някакъв мъж и си кръстосал краката.

• Какво искаш, байно?
• От девет ниви събрах живото, смлях го, хляб изпекох, изядох го до последната троха и още съм гладен.
• Тръгни тогава с мен.
• Добре, да вървим.

Тръгнали напред и чуват друг глас:

• Страшно съм жаден!
• Добър ден, човече! Защо си толкова жаден? Няма ли вода за тебе, та да утолиш жаждата си?
• Колкото вирове и езера имаше тук, всичките ги пресуших, а пък още съм жаден.

Тръгнали нататък вече тримата и скоро стигнали до друга гора. Чули шум в храстите. Кой ли можело да бъде? Оказало се, че е Южният вятър с дебелите устни.

• Добър вечер, вятърко? Какво правиш тук.
• Мъча, въздържам се да не духам, че да не убия един комар.
• А къде е този комар, та не го виждам?
• Тук е, наблизо.
• Остави го, хайде с нас.
• Не, аз ще отида да потърся комара, а вие си вървете по пътя.

Продължили напред и най- сетне стигнали до замъка на Змея. Той бил на лов, а Девойката седяла пред входа.

• Добър ден, мила моя сестрице.
• Каза ми Змеят, че пристигаш. Но ще е по-добре да се върнеш, защото като се прибере, ще те убие.
• Не се страхувам от него, сестрице.
• Но той сега ще се върне от лов.

И змеят наистина се върнал веднага.

• Добре си дошъл, Божи кръщелнико.
• Добре заварил, Змей-куче.
• Ти ме обиди! Дай да се бием!
• Хайде, готов съм!

Били се три дни и три нощи и никой не успял да надвие другия. Нито Змеят, нито Божият кръщелник.

Тогава Кръщелникът духнал космите и мигом се явили Източният и Южният вятър и като задухали направо разцепили надве половини Змея. Едната половина с едната глава паднала наляво, а другата, с двете глави – надясно. Змеят бил триглав. Кръщелникът помолил Източния вятър да доубие Змея.

• Не мога повече да ти помогна…Сам се оправяй.

Взел сестра си Божият кръщелник и продължил напред. Стигнал до двореца, но стражите не го пуснали да влезе. Обиколил двореца и отишъл до езерото. А на брега три хлапета се карат и бият. Дърпат един камшик, едно шило и един калпак.

• Защо се карате и биете, момчета?
• Това ни остана в наследство от баща ни. Малко е, ама не можем да го разделим.
• А за какво ви са тези вехтории?
• Този, който си сложи калпака, става невидим, който с камшика удари, влиза направо в царския дворец, а ако каже:” шило- шилце!”, направо полита към стъклената планина.
• А какво има на тази стъклена планина?
• Там царят крие дъщеря си.
• А защо я крие там?
• Да не я открадне Змеят.
• И докога ще я държи там?
• Докато не се появи някой млад храбрец да убие Змея. Царят е обещал да даде дъщеря си на онзи, който ги спаси от Змея.
• Добре, момчета, сега ще поделя нещата, които е оставил баща ви. И нека да е справедливо. Затова влезте в езерото, а аз ще ги хвърля и който ги улови, негови да бъдат!

Влезли момчетата в езерото, а той, хитрецът, взел вещите им, ударил с камшика и полетят към стъклената планина.

Царският дворец бил толкова красив, че и в приказките нямало такъв. Царят седял на двора и пушел с лула.

• Добър ден, царю честити!
• Добре си дошъл, млади момко. Трябва да си много смел и силен, след като си успял чак дотук да дойдеш.
• Така е, царю, дойдох Змея да убия и за дъщеря ти да се оженя.
• Змеят тук скоро няма да се появи. Но говорят, че се криел наблизо, в езерото и нощем се опитвал да се изкачи по стъклената планина и дъщеря ми да открадне.
• Добре, прощавай, Царю.
• Довиждане, млади момко.
• Аз ще отида Змея да потърся. Ако го убия, ще ми дадеш ли дъщеря си за жена?
• Ще ти я дам.

Върнал се Божият кръщелник при езерото, където срещнал трите момчета. Сложил си калпака, станал невидим, в храстите се скрил. А в езерото плувало някакво корито. Посред нощ се разнесъл странен шум. Това бил куполът на Ада. Излязъл от водата Началникът на дяволите и седнал на коритото. Свирнал с всички сили и се явили двама куци дяволи. Попитал ги той какви дела са извършили през последното денонощие.

• Аз срещнал три момчета, които се караха и биеха жестоко помежду си. Жалко, че се появи Божия кръстник и им взе…
• Ами ти?
• Срещнах се с Южния вятър, а той разсече на две триглавия Змей и едната му половина умря.
• Нищо хубаво не сте сторили. Ще ви науча аз, какво да направите. Наблизо до това езеро има скрито едно съкровище. То принадлежи на един старец, а той ще умре следващата нощ. Идете и го изкопайте, има много пари.
• Ами ако ги вземе някой друг, по-силен от нас?
• Никой няма да може да ни го вземе. Не се страхувайте.
• Нима никой няма да може?
• Не, само един ще може, ще ви кажа как, да знаете, за да се пазите… Ако той ви напръска със светена вода, останала от неговото кръщение, тогава ще ви попари, ще може да ви прогони и да вземе парите.

Като чул това, Божия кръщелник хукнал право към дома, при майка си:

• Мамо, къде е водата, с която ме кръстихте?

Отишла майка му в църквата, донесла му светена вода и се върнала у дома. А Кръщелникът ударил с камшика и се озовал веднага до мястото на съкровището с нея. Там се били събрали куп дяволи. Приближил се той до тях, а те започнали да викат и да скимтят:

• Смили се над нас, Кръщелнико Божи, каквото искаш вземи, само не ни гори с тази светена вода.
• Добре, ако ми докарате тук Змея, ще ви пощадя.
• Готово, сега ще ти го доведем. Само не знаем дали жив ще може да ги го докараме.
• Мъртъв не го искам, жив го доведете.

Взели дяволите една голяма желязна бъчва и тръгнали Змея да уловят. Не след дълго го донесли, а бъчвата била тъй тежка, че едвам я носели.

• Поставете то тук!

Ударил с камшика Кръщелникът Божи и се озовал пред двореца с бъчвата.

А Царят го попитал:

• Какво носиш в тази бъчва?
• Тук е моята сила, Царю…Покажи ми сега дъщеря си или ще отворя тази бъчва.

Царят първо се уплашил, но после се окопитил и довел дъщеря си. Хитрец бил! А как Царят се изкачвал по стъклената планина, никой още не знаел, голяма била и неговата сила.

Като видял девойката, момъкът се влюбил от първи поглед.

• Добри и смели момко, ще се ожениш за моята дъщеря, само ми покажи как пускаш на воля твоята сила.

От любов към принцесата, момъкът изгубил ум и разум.

• Царю, излъгах те аз, тук Змеят е затворен.

Дръпнал се Царят на страни:

• Убий го, момко, че може и бъчвата да строши и да изскочи жив! И аз го бях хванал веднъж и в бъчва го затворих, но успя да избяга.

От радост, че ще се жени за принцесата, момъкът започнал да убива Змея. Намазал му главата със смола и я запалил, а звярът така силно се разкрещял, че чак дворецът се разклатил. Умрял накрая Змеят, а от него излязъл такъв гъст и тежък дим, че момъкът направо се задушил и паднал безжизнен на земята. Царят се зарадвал, натикал го в бъчвата и я спуснал надолу по склона на планината, а сетне взел дъщеря си и я скрил отново в стъклената планина. Събудил се след време бедният момък, а шилото му в царския дворец било останало…И какво да прави? Не можел да разбие желязната бъчва. Но се сетил за косъма от брадата на Старчето. Духнал по него. Явило се то, яздело един куц заек..

• Научи ме как да се спася, старче.

Ударил заекът с крак бъчвата, разбил я на парчета. Излязъл момъкът на свобода. А Старчето му рекло:

• Можеш да ме извикаш още веднъж на помощ, повече няма да може.

Шибнал във въздуха с камшика Кръщелникът и пред него  се явил Царят. Престорил се, че нищо не помнел.

• Добре, ще ти дам дъщеря си, ако се изкачиш до Цветната планина и ми донесеш цветето от средата на градината.

Тръгнал Кръщелникът отново на път. Вървял, що вървял, стигнал до Цветната планина. А кой я пазел. Старчето!

• Е, млади момко, значи пак ме намери?
• Намерих те. Нали ми обеща, че още веднъж, за последен път, ще ми помогнеш. Дай ми сега цветето от средата на градината.

Старчето му дало цветето. А то ухаело така силно, че чак главата ти се замайвала.

Върнал се момъкът при Царя и му дал цветето.

• Добре, направи още една работа, за последно, и ще ти дам дъщеря си. Ще изпека сега едно стадо крави и ако ти ги изядеш за една нощ, ще получиш принцесата.

Така и направили. Царят изпекъл стадото, Кръщелникът извикал своя вечно гладен побратим и той само за едно нощ изял всичко. И след като го изял, взел та пукнал. Но ял толкова много, че изял дори и стълбовете на обора. Удивил се Царя на тази сила.

• Ако изпиеш сега целия кладенец, дето е в двора пред двореца, вече ще ти дам дъщеря си.

Повикал Кръщелникът втория си побратим, дето все жаден ходел, изпил целия кладенец, накрая пукнал и той.

Зад царския дворец имало голяма и гъста гора.

• Ако имаш силата да духнеш в края на тази гора и събереш всички комари и те долетят до вратата на моя дворец, тогава, обещавам, ще ти дам дъщеря си за твоя жена.
• Добре, съгласен съм.

И момъкът извикал Южния вятър. Духнал силно той и всички комари долетели до двореца. Уплашил се Царят, били безброй и жилели силно…

• Да, голяма е твоят сила! Заповядай сега на комарите да се махнат оттук.
• Няма да стане, докато не ми дадеш дъщеря си.

Започнал Царят да го ласкае и лъже, повярвал му Кръщелникът Божи и наредил на комарите да се махнат.

• Ще ти дам дъщеря си, ако сам се изкачиш по този склон на стъклената планина и сам си я вземеш.
• Но аз шилото си тук, в двореца, оставих.
• Не съм го виждал.

Мислил момъкът, мислил три дни и три нощи: какво можел да направи? И извикал отново Южния вятър, та му казал:

• Виж, какво, вятърко, ще те помоля за последен път за помощ. Ще застана на входа на двореца, а ти ще задухаш.

Задухал силно Южният вятър, а дворецът се разклати, за малко да се разруши.

• Царю, чуй ме сега, дай ми дъщеря си и вятърът ще престане.
• По- добре дворецът да се разруши, отколкото да дам дъщеря си на прост селянин като тебе!

Тогава момъкът рекъл на Южния вятър:

• Застани пред самата врата и задухай силно право в царските покои.

Задухал Южният вятър така, че Царят направо се залепил за стената на спалнята.

• Царю, дай ми дъщеря си и вятърът ще престане да духа!
• Изкачи се по стъклената планина!
• Върни ми шилото, Царю!
• Шилото го хвърлих в средата на езерото, около коритото, при дяволите.

Царят легнал на пода и вятърът сега не го духал.

Отишъл момъкът до езерото и видял буден замък, от дяволите построен. В него съкровищата си прибирали. А по водата къщичка прелестна плувала, от която се носел плач. Седнал момъкът в една ладия и доплувал до къщичката. А в нея дяволите държали в плен един царски син и го измъчвали.

• Какво правиш тук? – попитал го момъкът.
• Хванаха ме дяволите, когато исках да им взема парите и сега ме измъчват. А аз имам царство, велико и прекрасно. Нека да се побратимим с тебе.
• Готово! – съгласил се момъкът.
• Сега вече сме побратими, само че избягай сега оттук, защо наближава полунощ и дяволите скоро ще пристигнат.

А нашият момък още имал от свещената вода. Почакал да стане полунощ, явили се дяволите и той започнал да ги пръска.

• Смили се над нас, Кръстнико Божи, поискай каквото пожелаеш, само ни остави живи.
• Добре, извадете ми шилото от дъното на езерото.

Гмурнал се един от дяволите и го извадил на мига.

• Сега ни отнесете нас, двамата, в царския дворец, и аз ще престана да ви пръскам със светената вода.

Дяволите ги отнесли със страх. А момъкът казал на шилото си:

• Шило, шилце, я ме отнеси сега на върха на стъклената планина.

Политнал веднага нагоре, а там принцесата леела  сълзи от любов по него.

Нямало какво повече да иска Царят. Дал дъщеря си на смелия момък. Направили сватба за чудо и приказ, а през зимата довел Кръщелникът Божи своята сестра и я дал за жена на своя побратим-принца, когото спасил от дяволите в езерото.

 

Към индекса “Румънски приказки“.

Към общия индекс “Приказки”