КРАСАВИЦАТА НА СВЕТА

Румънска приказка,

преразказана от Михай Еминеску, преведена от Огнян Стамболиев

 Звукозаписи: 1, 2, 3, 4, 5, 6.

Щом пуснете звукозапис, можете да активирате отново текста на приказката от горния команден ред.

Приказките лесно се разказват,

но работата трудно се върши…

Живял някога ловец, беден, много беден с жената и трите си деца, три палави момчета.  Хранели се с каквото им паднело, а ако ловецът убиел птица, продавал я на пазара и тогава имало храна за всички. А близо до къщурката му, се простирала обширна гора, викали ѝ Черната гора. Хората от селото казвали, че било опасно да се влезе в нея. Затуй била винаги пуста, но говорели още, че в полунощ там дяволите се събирали на раздумка.

Веднъж бедният ловец казал на жена си:

• Отивам за лов в гората, може и нещо да намеря. Приготви ми торбата и не ме чакайте за вечеря.

Сложила в торбата малко хляб жена му, метнал той пушката на рамо и тръгнал. Стигнал до гората, но изведнъж голям страх го налегнал… Спрял се, помислил малко, но продължил. Нали когато човек е беден, нуждата все напред го тика.

Влязъл навътре, вървял що вървял, стигнал до високо дърво с гъсти, много гъсти листа, а как се казвало дървото и аз не зная. Погледнал нагоре, а в листата птица прекрасна с пера от чисто злато. Замислил се беднякът: ако я остави жива, много повече пари ще получи за нея. Подгонил я, влязла птицата в една хралупа, та успял да я улови.

Не искал беднякът цяла нощ да чака, от горския дух се боял, та взел птицата и я отнесъл в дома си. Измайсторил и хубава клетка, поставил я вътре. Забелязал, че на шията ѝ някакви букви били написани, но не могъл да ги прочете – неграмотен бил.

Уловил птицата в събота вечерта, а в неделя сутринта тя снесла златно яйце. Казал тогава ловецът на жена си:

• Да знаеш, жено, няма да продам тази птица, виждаш, че снася златни яйца. Ще продам това яйце и така ще имаме нещо за храна.

Взел мъжът яйцето и го занесъл на пазара. Попитал го търговецът:

• Какво продаваш и колко искаш?
• Продавам това златно яйце и ще искам за него хиляда леи.

А търговецът, хитър като всеки търговец, му рекъл:

• Добре, покажи да го видим що за яйце е.

Като видял търговецът, че яйцето наистина е златно и струва много повече, веднага отброил на бедния ловец хиляда леи.

Купил мъжът за жена си и децата всякакви неща от пазара и се върнал у дома.

Следващата неделя птицата отново снесла златно яйце. Отишъл ловецът на пазара и пак поискал хиляда леи. И обърнете внимание: и този път попаднал на същия търговец.

А когато ловецът отишъл на третата неделя, търговецът се замислил и започнал да го разпитва кой е и откъде е. Намислил си търговецът да отиде да види откъде този бедняк взема златните яйца.

Дошъл в дома на ловеца и веднага забелязал клетката с птицата. Бил грамотен и прочел надписа на шията ѝ: „Който изяде моето сърце, ще стане цар, който изяде моята воденичка, винаги когато се събуди от сън, ще намира под възглавницата си пълна кесия, който изяде моя черен дроб във всичко ще му върви, всичките му работи ще имат успех и щастието винаги ще е с него.”

Решил търговецът да надхитри бедняка:

• Продай ми, байно, тази птица.
• Не мога, господине, тя ми трябва.

Дълго настоявал търговецът, но ловецът все не се съгласявал.

На другия ден беднякът станал рано в зори, взел пушката си и тръгнал на лов. А хитрият търговец веднага пристигнал при глупавата му жена и започнал:

• Добра жено, защо ти е да живееш с тоя бедняк. Я по-добре се омъжи за мене. У нас ще ти е много по-добре, и на тебе, и на децата ти. И за да може по-лесно да се оженим, първо ще убия мъжа ти.

И изсипал в храната на ловеца, дето жена му я сготвила за вечеря, отрова, та човекът веднага умрял. Тогава търговецът рекъл на жената:

• Добра жено, аз ще се оженя за тебе, но първо ще искам да изпечеш тая птица. Само гледай да остане цялата, да не я прегориш. Ще я изядем още тая вечер.

Без да се замисли, глупавата жена се съгласила. Заколила птицата, изпекла я добре и я оставила върху печката, та излязла навън по друга работа. В това време от улицата се прибрали трите момчета . Едното казало:

• Страшно съм гладен, сигурно и вие, братлета, дайте да си хапнем малко от нея.
• Но тя нали за търговеца я изпече. Гледай да не личи, че сме взели нещо от нея. Дайте да изядем вътрешностите и. Той няма да разбере.

Големият син изял сърцето, средният – воденичката, а малкият черния дроб. А, както се досещате, без вътрешностите си птицата вече нищо не струвала.

Като се наяли момчетата решили да се скрият: „ Дайте да се скрием сега, братлета, че търговецът може и да ни напердаши!” И избягали от къщи, скрили се в една яма в градината на двора.

Върнал се търговецът от пазара, взел птицата, а в нея нищо нямало, ни сърце, ни дроб, ни воденичка! Започнал да вика и да крещи на бедната жена, а тя му отвърнала:

• Не са ги изяли децата, никой в къщата не е влизал. Няма ги още!

Разкрещял се побеснелият търговец, решил да хване децата и да ги заколи и изяде. Викал, викал, но никъде не ги намерил. И си отишъл като зарязал бедната жена .

А Господ бил решил работата още в самото начало. Децата да изядат вътрешностите на вълшебната птица, вместо да ги остави на лъжливия и алчен търговец.

И станало така: побродил, поскитал по белия свят големия син, само добри дела сторил, та накрая дори цар го направили. А пък третият, най-малкият, дето изял черния дроб на птицата, все лежал, и къде да отидел, все лежал и без работа седял, след като бил толкова мързелив. Затова пък, вторият син, дето изял воденичката, имал голям късмет – всяка сутрин под възглавницата си пълна кесия с монети  намирал. Но за жалост, не бил много разумен, обичал много пиенето и жените.

Имало в тази страна царска дъщеря, красавица на красавиците, наричали я така: Красавицата на света. Отишъл един ден вторият син при баща ѝ, болярина, да я поиска за жена, но той не искал и да чуе.

Отчаян от това, отишъл у дома, при майка си и рекъл:

• Майчице, защо ми са тези пари, след като не мога да се оженя за жената, дето ми е най- мила на сърцето?

Майка му отвърнала:

• Иди, сине, още веднъж, опитай се да се срещнеш с нея.

А по това време, третият, най- малкият син, дето изял черния дроб, си играел на двора със съседските момчета. Приближил се до него някакъв старец и го заговорил:

• Какво правиш, момченце?
• Играя си, дядо.
• Ела с дядо, ще те почерпя със сладки ябълки и круши.

Тръгнало момчето със стареца, но той го излъгал – бил най-страшният магьосник на земята, можел за минута дори морето да покрие с лед. Живеел в Черната гора и сега се натъкнал на някаква работа, за която му било нужно дете. Повел момчето навътре в леса, стигнали до голям камък. Ударил магьосникът три пъти по камъка, и земята под него се разтворила. И казал той на момчето:

• Слез, момче, надолу, по тази стълба до Долната земя, ще стигнеш до една дивна градина и по средата ѝ ще видиш хубава малка къщичка. Влез в къщичката и върху печката ще намериш един стар и ръждясал ключ. Вземи ключа, затъкни го в пояса си и се върни горе при мен. Но вземи със себе си и тази желязна пръчка, без няма да успееш да влезеш в къщата.

Слязло момчето долу и тихо тръгнало из градината. А колко красива била тя! Навсякъде дървета от чисто злато. Такова чудо не било виждало! И като всяко дете, забравило за какво е дошло – започнало да бере ябълки и круши, за които му говорил магьосникът. Напълнило си джобовете и пазвата с плодове и решило да се върне обратно. Но преди да се качи на стълбата, все пак, си спомнило за ключа, върнало се за него. А той, както казал магьосникът, бил железен и съвсем ръждясал… Изкачило се догоре момчето, където го чакал дядото. Той макар да имал голяма сила, пътищата до Рая му били затворени, затова изпратил детето.

Когато момчето стигнало догоре, магьосникът му препречил изхода и извикал:

• Недей да излизаш веднага, първо ми подай ключа!

А момчето му отвърнало:

• Няма да ти дам ключа, докато не ме пуснеш да изляза!
• Тогава ще те убия!
• Убий ме, ако можеш!

Магьосникът се разгневил, ритнал с крак върху земята и тя мигом се затворила.

Какво можело да стори бедното момче? Решило да се върне в красивата градина. Да, но при затворената земя, тя изчезнала. Заплакало момчето, уплашило се. После си спомнило за желязната пръчка, дето му я дал магьосникът. Била се замърсила малко, опитало се да я почисти и изведнъж пред него като от земята израснал огромен железен човек. Бил някакъв нечист дух.

• Ей, момче, как си попаднал тук!
• Ами, доведе ме един лош старец – и разказал случилото се с него на железния човек.
• Добре, аз ще те изведа оттук, момче, но първо ще трябва да изпека двайсет и две крави, за да имам храна за из път.

И Железният човек качил момчето на главата си, на едното си рамо всичките двайсет и две изпечени крави, а на другото – няколко бъчви с вода, дал на детето голям нож и кофа и тръгнали на път.

• Когато поискам да ям – казал той на момчето, – ще ми отрежеш един по-голям къс месо и ще ми го сложиш в устата, а когато ожаднея, ще ми напълниш една кофа с вода и ще ме напоиш.

Вървели що вървели, доста дни и нощ минали. В Преизподнята е мрак и тъмнина, та нищо не можеш да видиш. Скоро момчето разбрало, че и месото, и водата привършват и съобщило за това на спътника си. А той му отвърнал:

• Ако си се родил с късмет, храната и водата ще ми стигнат и няма да се наложи да те изям. Но ако не си късметлия, тогава… Я погледни нагоре, вижда ли се слънцето?
• Виждам нещо като огънче от запален кибрит.

Все вървели из тъмното, а светлина още нямало. Останала само половин печена крава. Били вече наблизо до повърхността на земята, когато храната свършила, имало само малко вода.

• Бързо ми дай ми да ям, момче, че съм много гладен.

Какво можело да стори момчето? Взело ножа и отрязало парче от своето бедро, дало го на Железния човек, изял го той, пил вода и продължили нататък. Скоро излезли на повърхността на земята. Нечистият дух се обърнал към момчето и го попитал:

• Кажи ми истината, момче, кажи, с какво ме нахрани последния път?
• Щом трябва да ти кажа истината, ще ти я кажа: отрязах парче месо от моето бедро.
• Добре, след като казваш истината, ако знаех, че си толкова сладък, сигурно нямаше да те изведа на горната земя.
• Сега вече не можеш да ме изядеш, аз съм вече на свобода, а за тебе тук е опасно…

И Железният човек изчезнал, слязъл в Долната земя.

А момчето страшно огладняло, но забравило за ябълките и крушите в пазвата и джобовете си, а и за ключа също забравило. Тръгнало към дома, при майка си. И макар да било по природа мързеливо, нямало намерение да остане вкъщи. Влязло в къщурката, а майка му била сама и дори била останала без храна. Да, първият ѝ син станал цар, вторият забогатял и също я изоставил, както често се случва на този свят.

• Мамо, нямаш ли свещ? – попитал третият син.
• Имам, момчето ми – отговорила му и тя и запалила остатък от недогоряла свещ, а той ѝ рекъл:
• Господи, мамо, само да знаеш колко съм гладен!.. А, ето нося малко ябълки и круши, ама сега не искам плодове.

Той, бедният не бе забелязал, че са златни и ги прибра набързо в шкафа…

• Ах, нося и един ключ, но е доста ръждясал. Ти, мамо, го поизтъркай, та го продай и купи хляб.

Жената потърка леко ключа и изведнъж пред тях се появиха двама железни мъже.

• Какво ще заповядате, стопани? / А това беше ключ от Ада и даваше власт над дяволите./

Жената се изплаши страшно, а синът и разбра какво е станало.

• Донесете ни хубав обяд и добро вино.

На мига се яви готвач и отрупа масата с какво ли не! Ядоха и пиха на воля и после момчето прибра ключа и рече на майка си:

• Е, мамо, сега вече съм господар на този вълшебен ключ!

Минала някоя и друга година, момчето пораснало, станало момък за женене. Един ден рекъл на майка си:

• Мамо, чух, че царят имал дъщеря-красавица. Искам да се оженя за нея.
• Мили мой, как ще можеш ти, бедния момък да вземеш за жена царската дъщеря? Що за глупости говориш сега?
• Ами, като ми се иска? Да, мамо, ти ще ни сватосаш.
• Но как ще вляза в двореца, моето момче? Кой ще ме пусне?
• Иди, иди, мамо! Побързай!
• Добре, но как да отида с празни ръце? Така при цар не се ходи…
• Ами, я погледни в сандъка, дано да не са изгнили ония ябълки и круши, дето ги набрах в Долната земя. Ако стават, занеси ги на царя.
• Добре, синчето ми. Ще ги видя сега.

Събрала старицата плодовете в една кърпа, завързала я и тръгнала. Стигнала до двореца. Царят тъкмо бил застанал до един прозорец и видял как стражата блъскала една жена и не искала да я пусне да влезе. А той бил добър цар, не такъв като сегашния.

• Пуснете я, нека влезе. Какво искаш, лельо?
• Пресветли царю, дойдох при теб по важна работа.
• И каква е тая важна работа?
• Първо вземи това, дето ти го нося.

Видял царят златните ябълки и круши и се удивил, че тази бедна жена му носи такива дарове, каквито и от другите царства не са му носили.

• Моят син иска да се ожени за твоята дъщеря, господарю.

Царят си помислил: тази жена е май полудяла!

• Добре – отговорил ѝ той, – съгласен съм да му я дам, ако до утре твоят син построи дворец като моя с градина като моята и оттам до моя дворец прокара път, залесен от двете страни с дървета, по които птички да пеят. Тогава сигурно ще има сватба. Така му кажи на твоя син, жено.

Върнала се старата жена у дома и предала на сина си думите на царя.

• Добре, мамо, до утре сутринта всичко ще направя.

Потъркал той ключа, отново се явили двамата железни мъже.

• Какво ще заповядаш, господарю?
• До утре сутринта тук, на мястото на нашата къща, да се издигне голям дворец от стъкло и злато, а пътят от него до двореца на нашия цар да бъде залесен с три вида дървета – докато едните се разпъпват, на другите листата да цъфтят, а на третите да капят. И всички да бъдат различни. А пък пътят да е мек като кадифе, тревата – свежа, копринена, пред всяко дърво да стои на стража войник с вдигната нагоре сабя, а птиците да пеят сладко-пресладко и да не позволят на царя и на принцесата да спят до късно…

И така: още преди изгрев слънце всичко били напълно готово. Събудил се от сън царят и викнал на дъщеря си:

• Откакто живея в този дворец, птиците никога не са пели така нежно и сладко. (Той съвсем не очаквал да се случи нещо особено, само се изненадал от песента на птичките.)

Но като излязъл навън, възкликнал:

• Боже мой, каква сила имал този човек!

А в това време синът се обърнал към майка си:

• Иди, мамо, при царя и му кажи да ми даде дъщеря си!

Отишла старицата право при царя, а той взел да хитрува, не искал да я даде на момък от народа.

• Виж какво, леличко, ако той точно след една седмица дойде при мен със златна карета, запрегната с коне, готови да ядат въглени и да пият пламъци, аз ще му дам дъщеря си за жена.

А в същия ден принцесата щяла да се омъжи за някакъв принц от съседно царство.

• Ще направя и това, мамичко.

Изведнъж момъкът дочул силен шум откъм улицата.

• Какво може да бъде това, мамичко?
• Царската дъщеря днес ще се омъжи.
• А кой ще я вземе?
• Някакъв принц от съседно царство. Видя ли, скъпи мой, само за посмешище ме направи.
• Нищо, мамо, той все пак ще склони да ми я даде.

А времето било зимно. Потъркал момъкът железния ключ и се явил един железен човек.

• Какво ще заповядаш, господарю?
• Принцесата ще се омъжи днес. Когато младоженците си легнат и заспят, ще вземеш младоженеца и ще го изнесеш на двора, а младоженката ще я свалиш в избата. А на сутринта ще ги върнеш и двамата в спалнята.

На сутринта царят влязъл в спалнята на младоженците и ги попитал:

• Е, как спахте тази нощ, мили мои?
• На мене, ми беше ужасно студено.
• Аз пък, тате, не можах да разбера къде се намирам. Нямаше ни креват, ни камина, дори и свещ.
• Просто сте сънували и двамата!
• Ама аз дори премръзнах!
• И аз се простудих, тате!
• Тогава защо не извикахте някой от слугите да разпали по- силно камината?

На следващата вечер момъкът отново потъркал ключа.

• Какво ще заръчаш, господарю?
• Иди и когато зетят на царя заспи, изнеси го навън и го сложи в някоя преспа, а пък принцесата изнеси горе на покрива.

Хладно било на покрива, но все пак, сняг нямало. Принцът съвсем замръзнал, а принцесата момъкът съжалил. Само до полунощ наредил да я държат на покрива. На сутринта, открили принцът вкочанен от студ. Събрали се лекари, но нищо не могли да сторят, умрял измръзналият нещастник.

Минала една седмица. Взел ключа момъкът и отново извикал железния човек:

• До утре да ми намериш златна карета с коне, които да се хранят с горящи въглени и да пият пламък, а също така да ми намериш и най-красивата рокля на този свят.

Седнал сутринта в каретата и се отправил към царя.

• Какво искаш, юначе? – попитал го царят.
• Дойдох за твоята дъщеря, царю.

Престорил се, че не знаел нищо за първия зет. Дал му дъщеря си царят. Вдигнали сватба за чудо и приказ, отвел я момъкът в своя дворец, от любов и възторг не свалял очи от нея. И станал принц и царски зет.

Но в същото време злият магьосник научил за щастието на момъка и решил да му навреди. И макар да бил велик и прочут магьосник, разполагал само с двама помощници, а и ключът от Ада вече не бил у него. А ключът стоял на полицата над камината и само един слуга знаел за него, но бил доста глупав.

Един ден, когато момъкът бил на разходка с принцесата, магьосникът пристигнал пред двореца като носел цяла кошница с различни ключове: сребърни, медни и дори златни и започнал да вика:

• Който ми даде ръждясал железен ключ в замяна ще получи златен или сребърен, какъвто пожелае!

Глупавият слуга го чул и решил, че младият господар ще го похвали ако размени стария ръждясал ключ за златен. Така и сторил. А магьосникът то грабнал и мигом изчезнал.

Върнал се новият принц и царски зет от разходката, а от двореца и следа нямало. Останал бедняк, без покрив на главата, насред полето, дори старата къщурка вече я нямало. А царят му изпратил слуга да му каже, че ако след три дни дворецът не се върне на мястото си, няма никога повече да види младата си съпруга. Младежът се отчаял, бил готов живота си да даде, но не и любимата си жена. А и принцесата се влюбила в него…Да, любовта, казват, е нещо велико…

Минали трите дни, но той така и не могъл да върне двореца на мястото му. Простил се с младата си жена, двамата доста си поплакали, и рекъл:

• Ще тръгна сега само по белия свят!

И тръгнал. Вървял, що вървял, стигнал до едно езеро.

• Да взема да се удавя, след като нищо друго не ми остава!

И без да се усети потъркал с ръце желязната пръчка, с която бил тръгнал вместо с тояга. И що да види: застанал пред него железният човек.

• Какво ще заповядаш, господарю?
• Донеси ми ключа за Долната земя.
• Няма да мога, господарю.
• Тогава какво да направя? Кажи ми поне къде е?
• Магьосникът го прибра в своя замък насред езерото. Държи го под възглавницата си.
• А как да се добера до там?
• Вземи това желязо, преметни се през глава три пъти през него и ще се превърнеш в муха. Така ще стигнеш до неговия замък.

Железният човек изчезнал. Три пъти се преметнал през желязото момъкът и се превърнал в муха. Прелетял до замъка, а магьосникът тъкмо си лягал за почивка след обяда. Замислил се момъкът как да проникне вътре.

• Ще мина през ключалката на вратата!

Преминал и кацнал на края на камината. Магьосникът скоро се събудил и започнал да прави злите си магии. Накрая се уморил и излязъл от стаята. Мухата грабнала ключа изпод възглавницата и отлетяла с него.

Момъкът се зарадвал много, че ще можел да заживее отново с любимата си. Потъркал ключа, появили се железните мъже.

• Върнете ми отново двореца и да бъде точно такъв, какъвто беше.

А магьосникът какво направил?

Живяла на този свят една свята дева. В онези времена хората били добри, не като днешните. Когато някой се разболеел, само да го докоснела светата дева с ръка, и всичко му минавало.

А сега се разболяла принцесата. Вярно, болестта не била страшна, но все пак, разтревожила силно момъка. Затова решили да доведат при нея светата дева. Но докато я намерят, магьосникът разбрал това и се предрешил като девата и бързо се явил наместо нея в двореца. Приближил се до леглото на болната, положил длан върху челото ѝ, престорил се, че я лекува, а щом момъкът излязъл от спалнята, казал на принцесата:

• Колко красиви неща имало в този прекрасен дворец, но не виждам вълшебното мраморно яйце.
• Кое е това яйце, света дево? – попитала младата жена.
• Онова, дето лежи в сърцето на земята.
• Добре, ще поръчам на мъжа си да изпрати някого да го намери.

Отишъл си магьосникът, момъкът се върнал в стаята.

• Знаеш ли какво поиска светата дева – рекла принцесата на мъжа си и му разказала какво търсел магьосникът.
• Сега ще потъркам ключа, скъпа моя.

Потъркал ключа той и се явили двама железни мъже:

• Какво ще заповядаш, господарю?
• Набий ни с ръжена, но няма да отидем там. Колко неща сторихме за тебе, дори ключа от Ада ти донесохме, а сега искаш цялата сила на ни отнемеш! (Виждате ли: проклетият магьосник направил така, че да обезсили момъка!). Ако не знаехме, че си принуден, щяхме ние да те убием сега, но ти прощаваме. Само че трябва да знаеш, че магьосникът се яви тук, при жена ти, предрешен като светата дева. Днес пак ще се яви вече с голям нож и като се престори, че я лекува, ще иска да ѝ отреже главата.

Като му рекли това, железните мъже изчезнали вдън земя.

Момъкът направо се разтреперил, щом чул това. Приготвил си ятагана и когато магьосникът дошъл, накарал слугите да го съблекат. И така намерил скрития нож у него. Тогава момъкът насякъл злия и коварен магьосник на парчета.

Заживели вече младите спокойно и щастливо, забравили лошото. Един ден той казал на жена си:

• Скъпа моя, хайде да отидем да потърсим моите двама братя. Мама умря и ми останаха само те.

Тръгнали на път, доста дълго пътували, докато най-сетне стигнали до двореца на брата-цар.

А той по това време водел тежка война със съседното царство и бил доста затруднен. Като видял брат си се зарадвал:

• Братко, след като вече си принц и царски зет, помогни ми да отблъсна врага.

Събрали двамата голяма войска, храбро се били и победили.

Така двамата братя били щастливи – веднъж от срещата си, втори път – от победата. Само вторият, дето бил погълнал далака, още бил сам и се чувствал зле. Отишъл до царския дворец, да търси своята любима. Но още на входа, по заповед на баща ѝ, слугите го прогонили. Тогава се върнал в своя възстановен дворец от стъкло и злато и сам устроил бал невиждан. Чула за това и сама отишла там Красавицата на света. И била тъй красива и прекрасна, че щом влязла в залата, станало по-светло. А пък малкият брат играел карти с приятели и се престорил, че не я вижда. Но не издържал и я настанил на стол до себе си като продължил да играе карти вече с нея. И макар все да му вървяло, губел нарочно и ѝ давал на нея спечеленото, за да ѝ направи удоволствие, да ѝ бъде интересно.

А пък тя като видял толкова много пари, казал на баща си, царя, който дошъл след нея на бала:

• Тате, нека да го поканим у нас. (Знаете, как повечето жени обичат парите!)

А момъкът отишъл една вечер при нея в двореца, носел шест кесии със златни монети, седнал да играе карти и всичко ѝ отстъпил, дори петаче не оставил за себе си. Като видяла Красавицата, че той останал без никакви пари, изгубила всякакъв интерес към него. Той тръгнал да си върви, но изведнъж завалял проливен дъжд, тя го съжалила и волю-неволю му предложила да остане да спи в двореца. Легнал да спи той, но се будел често и колкото пъти станел, толкова пъти намирал под възглавницата си нова кесия с жълтици.

На сутринта слугата му донесъл вода да се измие и той му дал двайсет златни монети бакшиш. Слугата изтичал и разказал това на принцесата. А тя си помислила: „ Откъде ли този мъж има толкова много пари?”

Отишла веднага при него и му рекла:

• Готова съм да се омъжа за тебе, но искам първо да ми кажеш: откъде имаш толкова много пари?

И той, глупакът, взел да и разказва. А тя му сварила кафе и сложила вътре някаква отвара. Разболял се момъкът, започнал да повръща и така изплюл далака на златната кокошка. Красавицата го грабнала от земята, измила го, поръсила го с разни аромати, глътнала го, а после изгонила момъка. Решила сама под възглавницата си кесии със злато да намира… А на него му останали десетина кесии от последната нощ в този дворец. Седнал той на коня си тръгнал където очите му видят. Вървял що вървял, стигнал до едно цветно поле. Навел се конят, смалил се, превърнал се в магаре. Тогава момъкът откъснал малко цветя, свил ги в китка, сложил я в джоба си и стигнал до близкото езеро.  Магарето се навело да пие вода, после се изправило и отново се превърнало в кон.

• Eхей! – зарадвал се момъкът. – И това не е лошо.

Напълнил бутилка с вода от езерото и се върнал обратно. С останалите пари устроил богат, невиждан бал. Дошла и Красавицата да разбере откъде е намерил толкова пари за бала.

• И откъде намери тези пари? – нямала вече търпение тя.

Ами от тази китка. Помириши я.

Помирисала тя цветята и тозчас се превърнала в магарица.  Оставил я той в своя дворец и излязъл.

Дошъл слугата да я търси да я прибере, но намерил само магарицата.

А момъкът се върнал, дал и сено.

Магарицата казала:

• Никога повече няма да те лъжа. Ще ти върна и далака от златната кокошка, моля те, само ме направи такава, каквато бях преди…

Но много злини му причинила тя и затова той решил да я остави такава и като я възседне, заедно с нея да отиде при големи си брат-царя. Там заварил и третия брат, дето се оженил за принцесата. Когато разказал на двамата си братя какво се случило с него и че магарицата била Красавицата на света, те взели да го уговарят:

• Прости и, братле, прости ѝ.

Послушал ги той, дал и да пие от вълшебната вода и тя отново станала човек.

И така в едно царство, заживели в мир и любов трима братя – царе. Аз ви разказах една хубава и интересна приказка, а вие ми се отплатете сега с една връзка гевречета.

 

Към индекса “Румънски приказки“.

Към общия индекс “Приказки“.