AEDVIL

Абазинска приказка

Имал си един човек кон, вол и магаре. Впрягал ги в каруцата и плуга. Яздел коня, товарел магарето. Веднъж, похапвайки сено, животните се замислили, заспорили, кой повече работи.

– Ние, – рекли конят и магарето, – орем и теглим каруцата наравно с теб, воле, а освен това стопанинът ни язди и товари, с какво ли не. Работим двойно повече от теб! Трябва да ни дадеш половината от твоето сено!

– Че аз, какво съм виновен? – учудил се волът.

– Теб никога не са те яздили! – изпръхтял конят.

– Никого не си мъкнал на гръб! Чували от мелницата, кошници от пазара не си носил! – изревало магарето. – А имаш гръб три пъти по-широк от моя!

– Не съм виновен аз за това. – измучал разсърденият вол.

– Кой тогава е виновен? – изцвилил конят.

– Нямате рога. Ако бяхте рогати, нямаше да мятат седло на гърбовете ви, нямаше да ви товарят.

Хукнало магарето рога да си търси. А конят си помислил: “Нека глупавото магаре първо да се завърне с рога, тогава ще му мисля…” А на глас рекъл:

– Братко, всички знаят, че си много умен – затова главата ти е толкова голяма. А ушите ти – чуват всичко, що се случва на небето и по земята. Ако имаше и рога, достойни за главата и ушите ти, щеше да бъдеш истински красавец! Жалко, че не можем да тръгнем заедно. Аз ще остана, за  да не забележи стопанинът, че те няма и да не те преследва. На теб рогата повече са ти нужни. Завърнеш ли се и аз ще отида.

– Справедливо е. – отговорило магарето, доволно от похвалите на коня.

Тръгнало на път. Докато го нямало, стопанинът яздел само коня, а вола товарел с чували и кошници.

Вървяло магарето и все питало:

– Къде продават рога?

Но кой ще вземе на магаре да отговаря?!

Бродило, бродило магарето, срещнало лисицата. Запитало и нея:

– Кой продава рога?

– Този, който има много – отвърнала премъдрата лиса – ловецът. Има от елени, козли, турове. Ще си избереш.

Послушало я магарето. Отишло при ловеца. Помолило го, да му продаде рога.

– Ела с мен.

Завел го в гората. Убил елен с огромни рога. Искал да ги закачи на главата на магарето, но големите му уши пречели. Отрязал ги, натикал рогата, метнал на гърба му тялото на елена. Тръгнали към къщата на ловеца. Обливало се в кръв магарето, тежали му рогата, боляла го главата. На сутринта го натоварил още повече и поели към съседния аул. Уж не бил много далече, но вървели половин ден до там. Оставил ловецът кожите и месото на елена, натоварил магарето с четири чувала просо и поели обратно.

На другата сутрин, рано-рано изритал магарето.

– Ставай, ленивецо! Още не си се разплатил за рогата.

Но то не могло дори да повдигне глава – тежали му рогата, боляла го главата, краката му се подгъвали от умора. Успяло някак си да се изправи. Ловецът го завел в гората, отсякъл две големи дървета, нарязал ги и ги натоварил на гърба му. Едва се дотътрало магарето до къщата.

– Моля те, вземи си рогата. Пусни ме да се ида!

– Добре. – отговорил човекът, махнал рогата и пуснал магарето да си върви.

Олекнало му, дори болката от отрязаните уши утихнала. С все сила хукнало към дома – да не размисли ловецът, рогата да не му постави пак.

Мълчаливо го посрещнали волът и магарето. Престорили се, че нищо не се е случило. Събрали се пред яслата, похапнали сено, разговорили се:

– Ти, братко, тръгна рога да дириш, а мен натовариха с твоята работа. Гърбът ми е разранен от чувалите и кошниците, дето ги мъкнех вместо теб.

– За всичко си виновен ти, воле! – изревало магарето.

– Защо аз? Конят те уговаряше, рога да си търсиш.

– Всичко е заради дългия ти език! – гневно изцвилил конят.

Ядосал се и волът, наръгал коня с рогата си, а той здравата го сритал. Изплашило се магарето, ревнало. Събудило се кучето, спуснало се към обора. Котката помислила, че гони нея, подскочила, метнала се на гърба на магарето, забила нокти в раните му. Още по-силно ревнало то, прескочило оградата, хукнало из полето. Сигуро все още търчат някъде по света. При стопанина останало само кучето.

Оттогава останала и абазинската поговорка:

“Тръгнал за рога, върнал се – без уши!”

Източник:

ДОРОГАМИ сказок. Сказки народов СССР. – Ташкент : Изд.  ЦК ЛКСМ Узбекистана “Еш гвардия”, 1987, с. 201-204.

Превод от руски език и литературна обработка – М. Й. Дюлгерова

Към абазинската приказка “Синът на Дадамыж – 1”.