Калин Глупака

КАЛИН ГЛУПАКА

Румънска приказка,

преразказана от Михай Еминеску, преведена от Огнян Стамболиев

Звукозаписи: 1, 2, 3, 4, 5, 6.

Щом пуснете звукозапис, можете да активирате отново текста на приказката от горния команден ред.

Живял някога в стари времена честит цар с трите си дъщери. Били толкова красиви, че с хубостта си Слънцето засенчвали. Голямата и най-малката били доста хубави, но средната била още по-красива. Същинска красавица! Да, прелестта ѝ с думи не можела да се опише! Много синове на царе и генерали я искали за съпруга, но царят на никого не я давал.

Един ден в двореца пристигнали трима лични младежи да поискат  принцесите, но царят още от вратата ги отпратил. А като излезли от двореца, единият от тях свирнал с уста, явил се огромен облак и повлякъл и младежите, и девойките та никой повече не ги видял. Разтревожен, царят изпратил вестоносци из цялото царство да обявят, че който намери принцесите, ще получи едната за съпруга.

В царството живеел мъж, който има трима синове. Двамата от тях минавали за нормални, а пък единият  го считали за глупав и ленив. Викали му Калин Глупака. Двамата братя решили да тръгнат да търсят принцесите. А Калин им рекъл:

  • Нека и аз да тръгна с вас, братлета. Може и на мен да ми излезе късмета…
  • Добре. – съгласили се братята и тримата тръгнали заедно.

Царят обявил, че който отиде да търси дъщерите му, ще получи пари за храна и дрехи, за да се облече добре. Тримата братя решили да стрелят с лък и където паднела стрелата, дотам щели да стигнат.

Първи стрелял най-големият. Вървял той два дни път и спрял. След него стрелял и вторият и също бързо стигнал и спрял. А пък Калин Глупакът, след като стрелял, бродил цели три месеца, при това и през деня, и през нощта и едвам стигнал. Но докато пътували братята привършили запаса си от кремък и огниво. Едва успели да разгорят един слаб огън. Решили единият от тях да пази огъня през нощта и ако огънят угаснел по негова вина, се условили да му отрежат главата. Легнали да спят вторият и третият, а най-големият останал на пост. През нощта, малко преди полунощ, се разнесъл силен и страшен вой. Виел един огромен триглав змей.

  • Как си дръзнал да влезеш в земите на баща ми без разрешение?! Хайде да се бием!
  • Добре, готово!

И започнали да се бият. Накрая момъкът победил змея и от трите му глави направил три големи купчини месо. Като се събудили братята им рекъл:

  • Вижте, братлета, докато спахте, аз победих един триглав змей.

На следващата нощ дошъл редът на средния брат да пази огъня. И към полунощ се разнесъл същия страховит вой:

  • Как си дръзнал да влезеш в земите на баща ми без разрешение?! Хайде да се бием!

Сега змеят бил не с три, а с четири глави.

  • Хайде да се бием!
  • Добре!  Готово!

Средният брат убил четириглавия змей и от главите му направил четири купчини месо. А когато другите двама станали от сън, заръчал на Калин Глупака да пази огъня. Задавала се третата нощ.

И пак се чул същият вой. Змеят вече бил с осем глави.

 

  • Хей, я ела да се бием! – извикал Калин Глупака.

А змеят, който знаел всичко за него, се съгласил и рекъл:

  • Готово! Ще се бием!

И докато се биели, змеят се биел, колкото да не се предаде.  А Калин Глупакът взел, че му отрязал едното ухо. Капнала тогава капка кръв върху огъня, та го угасила.  И се наложило да се бият в пълен мрак. Но Калин успял да убие змея и да направи от осемте му глави осем купчини месо. Но огънят бил угаснал и нямало с какво да го запали. Ядосал се и тръгнал напосоки из гората. Стигнал до едно голямо дърво, качил се  на него и от върха забелязал слаба светлинка да мъждука в далечината. Решил да излезе от гората и да стигне до светлинката, но по пътя го спрял един мъж.

  • Добра среща.
  • Добра среща и за теб.
  • Кой си ти? Как те викат?
  • Аз съм Здрачът.

Калин Глупакът го хванал и го завързал за едно голямо дърво. Продължил да върви и скоро срещнал друг човек.

  • Добра среща.
  • Добра да е.
  • Как ти викат?
  • Полунощ ми е името.

Калин вързал и него за първото дърво, което му се изпречило по пътя. И отново продължил, докато не срещнал и трети човек.

  • Добра среща.
  • Дано да е добра.
  • Ти кой беше?
  • Аз съм Зората.

Завързал  Калин Глупакът и Зората. Завързал и тримата, уплашил се да не стане ден. Най-сетне стигнал до мястото. Там имало дупка и огромен казан, в него се варели няколко крави, а на огъня до него бавно се печала питка. Наоколо били заспали дванайсет змейове и две змеици, техните майки.

Калин Глупакът грабнал две главни от огъня, сложил ги в едно ведро, взел и въглен за лулата си и тръгнал, но веднага се върнал – усетил приятния мирис на храната, та посегнал да си вземе малко. Но по ухото на единия от заспалите змейове капнало от врящата вода и той се събудил и изревал. Събудили се всички и заловили Калин. Решили да го убият, но той им се примолил:

  • Пуснете ме, аз съм само един беден човек!

А змейовете му отвърнали:

  • Добре, ще не пощадим, но само ако ни доведеш тук щерката на Червения цар.

Калин ги попитал:

  • Не можете ли да я вземете вие, хем сте повече, хем сте по-силни от мен?
  • Да, така е, но ние сме духове нечисти, а Червеният цар притежава един петел и едно малко куче. Щом приближим до двореца му, петелът започва силно да кукурига, а кученцето да лае, така че ще ни отрие веднага… Ти ще можеш да се справиш с тая работа, защото си земен човек.

Калин решил да похитрува:

  • Добре, елате и вие с мен, нали аз съм обикновен земен човек, кучето няма да ме залае, нито петелът ще се обади.

Калин се огледал и забелязал някакъв млад мъж като него, който бил завързан за едно дърво. Приближил се към него и като го видял човекът се уплашил и дръпнал така силно, че ръцете му се откъснали останали да висят на дървото, а той избягал.

Калин и змейовете тръгнали към двореца на Червения цар за дъщеря му. Вървели, що вървели и накрая стигнали до царските порти. Те били големи и високи от тежко желязо. Никой не можел да мине през тях, освен Калин Глупака. Качил се той и рекъл на своите спътници:

  • Храбри змейове, дайте да ви вдигна един по един по гривите и да ви премятам през оградата. Така ще влезем всички.

И започнал да ги прехвърля един подир друг като с двуострата си сабя им отрязвал главите, докато ги натръшкал всичките по земята.

Влязъл Калин в двора. А тъй като стените и вратата били високи и непристъпни, вътре, в двореца, държали вратите отворени.

Изкачил се бързо по стълбите, а те били златни и украсени с диаманти, и се вмъкнал в стаята на принцесата.

Навън греела прекрасна луна и златистата ѝ светлина заливала стаята на девойката. А тя била тъй красива, че с думи не можела да се опише. Калин Глупакът се приближил до леглото ѝ, както спяла, я целунал, свалил пръстена от ръката ѝ и излязъл. Отишъл до оградата, при обезглавените змейове, отрязал върховете на езиците на всичките дванайсет звяра, завързал ги в една кърпа, прескочил вратата и поел по обратния път. Стигнал до казана. Хванал едната змеица и я убил, но другата избягала. Взел вече изпечената питка, казана с месото, а в едно ведро сложил и малко огън и тръгнал по пътя.

Стигнал до Зората и му дал къс месо и парче от питката, сетне го развързал и рекъл:

  • Хайде, иди си, свободен си вече!

Повървял още малко и се оказал точно при Полунощ. Дал и на него от месото и питката и го освободил. А когато отишъл до Здрача, той едва дишал. Дал и на Здрача от същото и му рекъл:

  • Хайде, иди си, свободен си вече!

Когато стигнал, едва успял да запали огъня. Слънцето било вече нависоко. Двамата му братя спали толкова дълго, че телата им потънали надълбоко, колкото един човешки ръст, в земята. Щом се събудили, казали:

  • Ех, братле, да знаеш колко дълга ни се видя тая нощ!

Но Калин замълчал, не им казал нищо за приключенията си през нощта. А те се подготвили да тръгнат и накарали Калин пак да стреля с лъка.

Вървели, що вървели и стигнали накрая до Златната гора. Тогава Калин Глупака им рекъл:

  • Братлета, да знаете, няма да можете да минете сега през тая гора. По- добре направете си една временна колиба и ме почакайте, пък аз ще ида сам.

Тръгнал тогава Калин сам, а щом стигнал до средата на Златната гора, видял голямата дъщеря на царя да готви ядене за нейния змей.

  • Добра среща, хубава принцесо!
  • Добра среща и на теб, юначе. Чувала съм името ти, Калин, ама досега никога не те бях виждала. Добър момък изглеждаш, но избягай сега, че скоро ще се върне змеят и ще реши веднага да те убие. А и сигурно е съвсем изгладнял…
  • А колко храна изяжда твоят змей, принцесо?
  • Ами, четири фурни хляб, четири печени крави, а изпива четири бъчви червено вино.
  • Я да видя аз дали ще мога да ги изям сега?

Седнал Калин Глупака, та изял и изпил всичко до шушка. Върнал се змеят.

  • Добра среща, змею!
  • Добра среща и на тебе, момко.
  • Дойдох да взема принцесата. Ако искаш да се преборим?
  • Готово. Само преди туй нека да хапна нещо, че днеска нищичко не съм ял.
  • Добре, ама аз вече ти изядох яденето. Та и виното ти до капка изпих.
  • Чудесно, тогаз аз ще бъда по-лек и подвижен, а пък ти ще тежиш и ще те надвия.

Започнали двамата да се бият. Били се, що се били, а накрая Калин Глупака победил. Казал на принцесата:

  • Ти ме почакай тук, ще се върна скоро. Сега ще ида да освободя двете ти сестри.

И тръгнал отново на път. Стигнал до средата на Сребърната гора. Там втората сестра също приготвяла обяда на своя змей. Като я видял, Калин много я харесал.

  • Добра среща, хубава принцесо!
  • Добра среща и на теб. Твоето име съм го чувала, но сега те виждам за първи път.

Но Калин съвсем не бил грозен и принцесата го харесала и казала:

  • Бягай бързо оттук, Калине, че скоро ще дойде змеят и ще те погуби!
  • Не ме е страх от него, принцесо. Ти по- добре ми кажи: колко храна изяжда на едно ядене този лют звяр.
  • Ами, осем фурни хляб, осем печени крави и изпива осем големи бъчви червено вино.
  • Добре, принцесо, сигурно са вече готови. Дай да ги изям, та и виното му да изпия.

И Калин Глупака изял и изпил вечерята на змея.

  • Добра среща, змею!
  • Добра среща, Калине.
  • Хайде да си премерим силите.
  • Защо не. Само да хапна нещо, че доста прегладнях.
  • Аз пък ти изядох вечерята, че и виното ти изпих.
  • Добре, Калине, така ще ми е много по-леко да те надвия.

Започнала борбата, доста се били, но Калин пак излязъл победител. Убил змея. Но толкова харесал принцесата, че я взел със себе си и двамата се понесли към Медната гора. Когато стигнали до средата на гората, видели, че и третата принцеса готвела. Тя не познавала Калин, но като го видяла със сестра си, се досетила кой можело да бъде.

  • Къде е змеят? – попитал я Калин.
  • На лов отиде, ама след малко ще се върне, та може като се прибере веднага да те убие.
  • Ами много ли яде той.
  • О, страшно много: цели дванайсет фурни хляб, дванайсет печени крави и изпива дванайсет големи бъчви червено вино.
  • Добре, добре, нека да опитам дали ще мога да изям и да изпия всичко това.

Ял Калин Глупакът, ял, пил, но не успял да изпие последната бъчва с вино, та рекъл:

  • Значи с толкова е по- силен този змея от мене.

След малко змеят се прибрал у дома.

  • Добра среща, змею!
  • Добра среща и на теб, Калине.
  • Дошъл съм да ти взема жената.
  • Няма да можеш, смели момко.
  • Нека тогава да си премерим силите.
  • Готово, но първо да похапна, че цял ден не съм ял.
  • Аз ти изядох храната.
  • Нищо, така ще бъда доста по-лек и подвижен от тебе.

Били се, колкото се били, а змеят се уморил и вече бил почти готов да се предаде, но казал:

  • Калине, нека да си поиграем малко. Аз ще се превърна в червена круша, а пък ти в зелена.

Но не помислил, че сгрешил. Червената круша, като по-узряла е винаги по-мека от зелената и неузрялата, нали?!

Отгоре долетяла черна врана. Змеят ѝ извикал:

  • Врано, вранчице, я намокри крилото си с вода и залей тази зелена круша.

А Калин казал:

  • Царю могъщи, намокри крилото си във вода и залей тази червена круша.

Враната като чула тези думи, нали я знаете каква е, взела, че полетяла по водата. А после поляла с вода червения пламък и толкова кръв потекла от него, че стигнала до коленете на Калин. А той взел двете девойки  и тръгнал.

Вървели, що вървели, накрая стигнали до Златната гора. Там той взел и най-голямата сестра и всички заедно отишли при неговите братя.

Рекъл на братята си:

  • Ей, братлета, тези двете моми ще ги вземете вие, а средната ще е за мене.

И тъй като вече бил доста уморен, легнал да спи.

А братята му взели да умуват: да го убиели не можели, но пък решили, че ще е най-добре да му отрежат краката, да грабнат принцесите и да отидат при царя като му заявят, че те са ги спасили от злите змейове.  И тъй: отрязали му краката, докато още спял, взели девойките и тръгнали. А Калин бил толкова изтощен от битките, че спял като мъртъв, та дори не усетил, какво зло са му сторили родните братя.

На сутринта, щом се събудил, Калин видял ужасен, че краката му ги нямало. А братята ги взели със себе  си, защото знаели, че можел да си ги сложи пак, нали бил надарен с могъща сила.

И така, без краката си, Калин тръгнал с помощта на ръцете си бавно-бавно и накрая влязъл в Златната гора. Вървял цели три дни и нощи и стигнал до един невероятно красив дворец. От един от прозорците се носела дойна – тъжна песен, която направо му скъсала сърцето от мъка.

Качил се той по стълбите и видял юнака, който си скъсал ръцете при змейовете.

  • Добра среща, юначе!
  • Добра среща и на тебе, Калине. Защо си така, без крака? Какво ти се случи?

И Калин му разказал, какво станало с него.

  • Хайде да станем побратими!
  • Добре, нека да станем.
  • А ти кой си? Откъде си? – попитал го Калин.
  • Аз съм царски син. А тези гори, всичките, дето ги мина, бяха на моя баща, но змейовете ни ги отнеха. За щастие, ти ги уби и сега пак са наши, но аз, тъй като съм без ръце, останах да живея тук. Да, аз съм без ръце, ти пък – без крака, вярвам, че ще живеем добре двамата заедно.

Калин се хванал за врата на царския син и двамата започнали да обикалят гората. Изкарали така няколко дни.  Един ден чули шум в листата. Царският син казал:

  • Аз леко ще се приближа, ще те пусна долу, а пък ти се хващай с ръцете си.

Пуснал той Калин, а Калин видял избягалата змеица и ѝ рекъл:

  • Ако направиш за мен нови крака, а за него нови ръце, ще те пуснем на свобода, ако не искаш, ще те убием

А змеицата му отговорила:

  • Наблизо има малко блато. Влезте двамата там и ти ще излезеш с крака, а той с ръце.

Но Калин, макар да му викали Глупака, бил доста умен:

  • Първо влез ти, та да видим дали блатото е вълшебно.
  • Не, първо влезте вие!

Тогава Калин отчупил зелено клонче от едно дърво, намокрил го в блатото и като го извадил, то веднага се свило и изсъхнало. Ядосал се и започнал да налага подлата змеица.

  • Моля те, юначе, не ме бий, че ще ме изсушиш. Виж, вдясно има езеро.

Калин натопил едно зелено клонче във водата на езерото и го извадил още по- зелено. Тогава влязъл и се потопил и излязъл с крака, а пък царският син с ръце.

Убили змеицата, защото знаели, че е коварна и ще им причини някакво ново зло. Калин казал на другаря си:

  • Сега ще ида да намеря своята невеста, но преди това трябва да мина през онова място, за което ти говорих, при дъщерята на Червения цар.

Вървели, що вървели, стигнали до една дъбова гора. Калин набрал в една кърпа лешници. Като се приближили до вратата на двореца, чули шум и врява. Двамата били облечени по селски, с кожуси и калпаци. На вратата седяла една бабичка.

  • Добър вечер, добра жено.
  • Добър вечер, юначе.
  • Какво става тук? Защо е този шум?
  • Жени се принцесата, царската дъщеря.
  • А кой е младоженецът?
  • Готвачът, но му я дават, защото убил сам цели дванайсет змейове.

Тогава Калин казал на бабата:

  • Ще ти дам една голяма купа с жълтици, но ще направиш ли онова, което ти кажа?
  • Ще го направя, синко.

И Калин взел кърпата с лешниците. Тя била черна с бродирани цветя. Сложил пръстена в нея и рекъл:

  • Иди и я сложи пред царя, гледай непременно да я сложиш, дори да се опитат да те прогонят.

Бабата отишла, гонели я, дори я ударили, но тя успяла да постави кърпата на царската маса и да излезе. Когато Калин и дал купата с жълтиците, се зарадвала много, не била виждала толкова злато през живота си.

Царят дръпнал кърпата, лешниците се затъркаляли по масата, а пръстенът останал насред тях.

Принцесата се обърнала към баща си и рекла:

  • Тате, я виж, туй е моят пръстен, дето не знаех как съм го изгубила.

Царят се ядосал и развикал:

  • Кой донесе кърпата с тези лешници?

Придворните му отговорили, че е от бабата, дето седи на портата. Извикали я веднага да дойде и да каже, кой е донесъл лешниците. Докато им каже, се появил Калин.

В това време женихът-измамник седял върху три пухени възглавници.  Когато Калин прекрачил прага, една от възглавниците, които били под жениха, паднала. Когато стигнал до средата на залата, паднала втората и женихът извикал: „По-полека, че ще ме събориш!”. Когато Калин се приближил до царя, паднала и третата възглавница – на жениха-измамник не му се полагало да седи.

Царят се обърнал към Калин:

  • Смели момко, кажи ми сега: как намери пръстена на дъщеря ми?

И Калин започнал да му разказва. Но женихът-измамник го прекъснал:

  • Защо лъжеш, аз убих всички змейове!

Тогава Калин се обърнал към царя:

  • Царю честити, заповядай сега да донесат всичките убити змейове и провери дали са там върховете на езиците им.

Слугите донесли убитите змейове и показали на царя, че върховете на езиците им са отрязани. Калин ги извадил и ги показал на всички в залата.

Царят заповядал да изкарат най-добрия кон от царските конюшни, завързал жениха-измамник за опашката му, сложил чувал с орехи шибнал с камшик коня, бързо да препусне…Където падал орех, падало и парче от тялото на жениха-измамник…

Накрая царят казал:

  • Браво, юначе, ти ще ми станеш зет!

А Калин му възразил:

  • Не, царю, ще ти призная, че аз друга девойка обичам, но заедно с мен тук дойде и моят побратим, той е принц, царски син, така че на него я дай.

Довели принца и го сгодили за царската дъщеря, макар тя да харесала Калин. Но другият ѝ бил късметът. Скоро вдигнали голяма и богата сватба – продължила цели три недели: с много музиканти, гърмежи, светлини, какво ли още нямало!

А Калин се сбогувал с всички в двореца и рекъл:

  • Сега тръгвам да намеря моята изгора.

Всички започнали да го молят, а някои дори се разплакали, да остане, но той отново тръгнал на път. Вървял, що вървял, стигнал накрая до бащиния си дом, а там вече имало голям дворец.  На поляната момче пасяло хубаво стадо свине. Било на около седем години. А откакто били отрязали краката на Калин, минали осем.

  • Добра среща, добро момче!
  • Добра среща, чичо.
  • Ще ми кажеш ли, кой живее в този разкошен дворец?
  • Двама юнаци, дето се оженили за царски дъщери. А те пък били отвлечени от змейове и юнаците ги спасили. Дъщерите са три.
  • А как живеят тези юнаци?  Кой коя е взел?
  • Най- големият взел най-голямата, средният – най-малката.
  • Ами средната?
  • Нея пък я оставили да се грижи за кокошките и патките.
  • Ами ти, на кого си дете?
  • Мама казва, че съм бил син на Калин Глупака, но аз не съм го виждал…

А Калин като чул това силно се развълнувал.

  • Моля те чичо, помогни ми сега да прибера прасетата.

Повели двамата стадото прасета към двореца, но една свиня  се заинатила, не искала да влезе в двора. Тогава Калин я ударил с тоягата си. Свинята заквичала и хукнала, а останалите подир нея. Тогава започнали да се питат кой бие там прасетата, та излезли да видят. Калин влязъл в двореца. Като го познали неговите коварни и подли братя, паднали на колене пред него и започнали да се кръстят:

  • Ах, прости ни, братле, направихме голяма грешка, прости ни, молим те!
  • Не, братлета, първо ще направим един снаряд от желязо и тримата ще застанем един до друг, ето така, както се кръстите сега. Един от вас, който решите, ще хвърли снаряда нагоре и върху когото  съдбата го стовари, той ще бъде виновен и ще изкупи вината ви.

Направили снаряд, застанали тримата един до друг, хвърлили го нагоре, паднал снарядът върху двамата лоши и подли братя и ги направил на хиляди парчета.

А Калин вдигнал сватба за чудо и приказ. Отнесъл се добре към двете сестри, макар те да били лоши към жена му. Оставил ги да живеят спокойно и богато като придворни дами в двореца…

Бях и аз там, ама за беля, взех та вдигнах малко шум, откриха ме, та ме хванаха и ме изпъдиха. Обидих се, отидох до конюшнята, грабнах си един кон със златно седло, с тяло от стомана, с нозе от восък, с опашка от лен, с глава зелка и поех нагоре по един каменен хълм. Скоро краката на коня се стопиха, зелката се разпадна, опашката се скъса…Тогава взех и яхнах една греда и си казах: „Тука лъжа, тука истина, яхнах аз една врата, рекох ти я цялата…”

 

Към индекса “Румънски приказки”.

Към общия индекс “Приказки“.