AEDVIL

Трета част на грузинската приказка

“Еленко, Елена Прекрасна и Бабаханджоми”

Зарадвала се красавицата, че най-сетне някой излязъл по-силен от магиите на майка ѝ –  чародейката. Излезли жениха и невестата в градината. Разхождат се, а Еленко отдалеч ги гледа –  не може да им се нарадва.

Но не щеш ли, налетял Цар Вятър, като вихър се спуснал към принца, грабнал го, високо в небето го издигнал, тръшнал го после на земята. Грабнал красавицата и отлетял. Отдавна я дебнел той, затова майка ѝ – чародейката я криела, опитвала се от него да я опази. Чак сега Еленко си спомнил, какво му разказала добрата старица, но вече било късно. Сърцето му се късало от мъка. Принцът лежал мъртъв на земята.

– Не плачи, аз ще го съживя. – приближила се чародейката. – Но как да победите Цар Вятър, как да спасите дъщеря ми – не зная.

Погалила тя лицето и тялото на принца с вълшебната си кърпичка и той се надигнал.

– Ах, колко дълго съм спал?! – огледал се принцът, не видял своята годеница, натъжил се, като разбрал, какво се е случило.

Оставил Еленко побратима си при чародейката – да го лекува. Отишъл при дев Бабаханджоми.

– Не всяка цена трябва да победим Цар Вятър!

– Добре, Еленко. Надникни в дясното ми ухо – там седло ще намериш, в лявото – юзда и камшик. Мятай се на седлото! Удари ме силно – тъй, че девет ивици кожа да съдереш от гърба ми! Ще полетя. Не се плаши!

Сбогували се с принца. Полетял Бабаханджоми, като мълния пронизал облаците. Носели се те по-бързо от вятър над планините, стигнали до полето. Видели стара жена, нивата си да жъне. Запитали я:

– Къде живее Цар Вятър?

– Ох синко, какво те води насам? Ако Цар Вятър разбере, че си тук, всички ни ще унищожи. Как си се осмелил да дойдеш? Скоро той долетя, прекрасна девойка е отвлякъл, невиждана красавица. Такъв вихър от тук премина! Такъв грохот се разнесе! Всичко наоколо се рушеше.

– За тази красавица съм дошъл. Заведи ме при нея.

– Добре. – отговорила старицата.

Тя едва дишала от страх. Треперейки го повела към палатите на Цар Вятър, който бил на лов.

В това време Бабаханджоми се поразходил наоколо, намерил кокошките на царя, излапал ги всичките.

Елена Прекрасна посрещнала старицата, зарадвала се, като видяла Еленко. Натъжила се, като научила, какво се е случило с годеника ѝ. Успокоила се, щом разбрала, че майка ѝ – чародейката го е съживила.

– Дошъл съм да те отведа. – рекъл Еленко.

– Няма да успееш. Ще ни погуби и двамата.

– Дъще, трябва да научиш, де е душата му. Украси един ъгъл на стаята. Престори се, че се страхуваш за живота на Цар Вятър.

Елена Прекрасна така и направила. Седнала сред цветята, сълзи рони. Завърнал се от лов Вятърът.

– Защо плачеш? – пита я.

– Тревожа се за теб. По цял ден, кой знае де се скиташ! Ами ако някой те убие?! Кажи ми, къде е душата ти. Докато те няма, ще я кича с цветя, ще я пазя!

Повел Царят красавицата към чардака и рекъл:

– Виждаш ли оня елен – трима косачи едва насмогват трева за него да косят. В главата на елена има три кутийки. В тях е скрита душата ми.

– Ами ако някой го убие?

– Само с моя лък и с моите стрели може да бъде пронизан еленът. Във всяка от кутийките има по една птичка.  Умре ли първата – до колене ще се вкаменя. Загине ли и втората – до пояс на камък ще се превърна. В третата е животът ми. Заедно с нея и аз ще умра.

На сутринта Цар Вятър излязъл, а Елена Прекрасна взела лъка и стрелите му, дала ги на Еленко. Опънал той лъка, изстрелял стрела – право в сърцето улучил елена. Разсякъл главата му, извадил кутийките.

И? Какво се случило? Ще разбереш от четвъртия епизод на грузинската вълшебна приказка
“Еленко, Елена Прекрасна и Бабаханджоми” – 4.