ДУПКАТА НА ВЯТЪРА

Румънска приказка,

преразказана от Михай Еминеску, преведена от Огнян Стамболиев

Звукозаписи: 1, 2

Щом пуснете звукозапис, можете да активирате отново текста на приказката от горния команден ред.

Живял някога един много беден човек. Имал си цял куп деца. Задал се в страната голям глад, принудил се той да работи  по цяла неделя за канче зърно. Отишъл един ден до воденицата, смял го, а като си тръгнал за дома с брашното в канчето, изведнъж се надигнал силен вятър, та го разпилял до последната прашинка. Страшно се ядосал беднякът:

• Аз тая работа няма да я оставя така!

Изплел той сплитка от слама и тръгнал на път. Срещнал го един мъж та го попитал:

• Накъде си се запътил, байно?
• Отивам да запуша дупката на вятъра, че цялото брашно ми издуха.
• А къде ще я намериш?
• Където се крие, там ще я намеря.

Вървял, що вървял, доста път изминал, настигал Господ Бог и Свети Петър, а те по онова време по земята бродели.

• За къде си се запътил, човече?
• Отивам да запуша дупката на вятъра, че всичкото ми брашно от канчето издуха.

А Господ му отвърнал:

• Не ходи много надалече, човече. Ето, вземи този орех и гледай само, докато не се прибереш у дома, да не кажеш: ”Орех, отвори се!”

Тръгнал обратно беднякът, вървял що вървял, стигнал до една къща. Уморил се от пътя, помолил стопанина да пренощува.

• Откъде идваш, байно? – попитал го стопанинът.
• Ами, тръгнах да запуша дупката на вятъра, че по пътя срещнах някакъв стар глупак, та той ми даде един орех и поръча да не казвам: ”Орех, отвори се!” Какво ли ще означава това?

А жената на стопанина била хитруша, като чула този разговор, подменила ореха на бедняка с друг. После отишла до навеса на двора и казала тихо:

• Орех, отвори се!

И в тозчас от ореха започнали да излизат домашни животни: овце, коне, агнета, крави, телета – голямо богатство!

А беднякът се прибрал у дома, казал вълшебните думи, но нищо не получил.

• Излъга ме този старец, нищо не получих! Ще ида отново да потърся дупката на вятъра, а пък него, като го видя, ще го набия!

Тръгнал, вървял, що вървял и срещнал Господ. Но Господ, знаете силата Господна, сега вече по друг начин изглеждал… Не го познал беднякът.

• За къде си тръгнал, байно?
• Отивам за запуша дупката на вятъра и да набия стареца, задето ме излъга.
• Вземи, байно, това магаре, но запомни едно: докато не се прибереш у дома, не му викай: „Магаре, дай ми пари!”
• Няма да му кажа.

Върнал се той по същия път, пак спрял при предишния стопанин. Той взел да го черпи с вино, напил го, сложил го да спи. А до къщата имало циганска шатра, циганинът в нея имал магаре. Купил той от циганина неговото магаре, та го сменил с магарето на бедняка. На сутринта човекът се събудил, взел магарето и се прибрал в къщи.

• Магаре, дай пари!

Нямало пари! Взел беднякът тояга и набил горкото животно.

• Сега вече няма да му простя на този старец!

Тръгнал пак да запушва дупката на вятъра и да срещне стареца, отново видял Господ.

• Вземи сега, байно този кривак и докато не се прибереш у дома, не казвай: „ Кривако удари!”

Взел беднякът кривака и отишъл с него при стопанина. А той пак сложил масата и се сговорил с жена си да вземат кривака и този път да убият бедняка да не ги заподозре в кражба. Казал стопанинът на жена си:

• Слушай, жено, дай да занесем кривака в хамбара, да затворим вратата и после да речем: „Кривако, удряй!”

Речено- сторено! Но кривакът започнал да ги удря с всичка сила.

• Байно, ела бързо, спаси ни!- отчаяно завикали мъжът и жената. – Ще ти върнем всичко, и ореха и магарето, само ни спаси от този проклет кривак!

Но беднякът оставил кривака да поработи на воля и чак след час си прибрал ореха, магарето и кривака, та се върнал у дома. И така забогатял, че вестта за богатството му стигнала чак до царския дворец. Купил си той много ниви, засял ги със зърно, израснало златно жито.

Изпратил до него царят двама слуги с молба да му прати златни семена за неговите ниви.

• Кажете на царя, че нищо няма да му дам. А той само да се опита да ми стори нещо лошо!

Като чул тези дръзки думи, царят кипнал от гняв и тръгнал с цяла си стража войници към дома на бедняка. Самият той, разбира се, тръгнал отпред, като на война. Стигнал до къщата на селянина и го повикал да излезе. А той още не се носел по градски, та под горната си дреха скрил кривака и така излязъл на улицата. Погледнал го царят, видял, че е сам човек, станало му съвестно да праща цялата си стража срещу него. Та му рекъл:

• Е, байно, покажи ми сега твоята сила.
• Добре, господарю, ей сега. И започнал: „Кривако, удряй – по девет на царската гърбина, а на всеки страж по гърба по половина!

Тръгнал кривакът да удря наред. Полудели и царят, и стражите. Хукнали без ред и без строй, кой накъдето свари. Та накрая оставили човека намира. И заживял той щастливо и богато. Да даде Господ и на моите деца такъв хубав живот…

Към индекса “Румънски приказки”.

Към общия индекс “Приказки“.