Вайнахски
Непознати думи от вайнахските приказки
(ингушки и чеченски)
Аба – наметка, платнен халат
Аллаху-акбар – слова от молитва
Ассалам-алейкум – приветствие, което означава “мир за вас”, отговор:
Алейкум салам – “Мир и за вас”
Вайнахи – самоназвание на чеченци и ингуши, които от незапомнени времена живеят в югоизточната част на Северен Кавказ.
Вампал – великан
Гам или гамсельт– вещица, зла магьосница
Гамсеьт – жена-вещица
Гарбаш – робиня, вещица, зла магьосница като Баба Яга
Гулинг – приказен кон
Дада – баща, дядо
Дажал – зло същество с огромни размери
Джин – зъл дух
Енджал – чудовище с огромни размери
Ешап – зло същество, човекоподобно чудовище – човекоядец или човекоядка, с огромни глиги – стърчащи зъби като на глиган. В тях точи ножовете си. Ешапите са лакоми и глупави, но имат вълшебни умения – могат да се превръщат на птици и животни.
В нартския епос ешап е безполово същество, което пази границата между света на живите и мъртвите. Някои учени свързват този образ с древната дума “вишап”- дракон, летящ змей, с грузинския “гвел-вешап”, с арменския “вишап” и абхазкия “агулшап”.
Кадия – духовно лице, съдия при мюсюлманите
Кант – син, юноша, смелчага, хпабрец, герой, юнак, често син на вдовица. Във вайнахските приказки той често е обиждан от братята си, спи в пепелта край огнището, смятат го за глупав. Оказва се, че е по-умен, смел и силен от братята си. Разчита главно на своите сили. Никога пръв не започва битка, но нападнат ли го – винаги побеждава. Държи на думата си. Добър и отзивчив, той винаги е готов да помогне.
Карак – опияняваща напитка, водка, ракия
Кунацка – стая за гости
Курдюк – кожен съд за пренасяне на течности.
Намаз – (чечено-ингуш. – ламаз) – мюсюлманска молива – извършва се пет пъти дневно, в точно определено време.
Нана (нани) ласкаво обръщение – майка, баба
Падчах – цар, владетел на източните народи
Пхегата – място, където се срещат и разговарят мъжете в селото; чеч. – пхохапе, ингуш – пхъегьа; ос – нихас; даг. – годекан; кабард – хаса.
Сармак – змей, дракон, често – многоглав. Най опасният враг на юнака в чеченските приказки. Завардил изворите или реките, дава на хората да си налеят вода само ако принесат жертва. Най-често – девойка. Героят го пронизва с меча си, който остава забит в земята и никой не може да го изтегли. Юнакът изважда меча съвсем лесно – само като го докосне.
Сармакът е подобен е на адыгския “бляго” и арменския “вишап”.
Сахъ – мярка, с която вайнахите отмервали зърно.
Села – В митологията на вайнахите езическият бог Села – е повелител на гръма и мълнията. Дъщеря му – дъгата – се нарича Села ад (лък на Села). Друга негова дъщеря е Села Сата. Тя понесла слама за брачната си постеля с бога на небето Хал. От разсипаната слама, се образувал Млечния път.
Талс – чанта – премята се през рамо
Тамада – старши, ръководител, главен
Той – пир, угощение
Тукхум – това е съюз на група тейпове, за защита от нападения и размяна на стоки. Във всеки тукхум се говори общ диалект на чеченския език, който е от нахско-дагестанската подгрупа от групата на северно-кавказките езици. Чеченците са обединени в девет тукхума.
Тума – 10 рубли, жълтица
Турпал – означава “герой”, “богатир”- в руските приказки, “юнак” – в българските. Конят-турпал е не само бърз, издръжлив и силен, но и мъдър. Юнакът побеждава благодарение на неговата вярност и съветите му. А трите огнедишащи коня с различен цвят винаги му помагат.
Турпал-кон – богатирски кон, кон за юнаци и смелчаци
Урду – калым, откуп, сума пари, скъпоценности и стада, които се плащат на родителите и близките на невестата
Хаким – началник
Хежа – нещо подобно на вещица, зла магьосница
Хожа – в чеченските приказки това е многоглаво чудовище.
Циклоп, енджал, дажал, черен хожа – чудовища с огромни размери. Тези образи са близки до кабардинските иныжи и осетинските уаиги. От стъпките им – земята се тресе, главите им – в небесата се опират, очите им са по-големи от сито, а зъбите са като сърпове.
Черкеска – връхна дреха от вълнен плат, която носят джигитите в Кавказ. Отпред на гърдите има пришити много джобове, в които ловците и ездачите носят патроните за оръжията си.
Шахар – населено място, град
Музикални инструменти:
Зурна – (чечено-ингуш. – зурма) – духов музикален инструмент
Дечиг-пандар – чеченски музикален инструмент от вида на триструнните балалайки
Пандар – хармоника, балалайка
Чондарг – ингушски музикален инструмент, подобен на цигулка.
Към индекса за бърз достъп до ингушките приказки.
Към индекса за бърз достъп до чеченските приказки.