AEDVIL

ББЗ – 4 – библиотечно-библиографски знания

ВТОРО ЗАНЯТИЕ – Текст за водещия

Вече доказахте, че можете самостоятелно да изберете необходимия източник на информация, ползвахте речника и показалеца.

Повторете, какво е показалец  (или както още го наричат „регистър“ или „азбучен указател”)?

Отг. Подредени по азбучен ред теми, за които е писано на посочените страници. С по-тъмен шрифт са отпечатани страниците, на които има по-подробна информация по темата.

Днес ще се научите, как да работите с повече азбучни указатели от една и съща книга.

Например в „Енциклопедичния речник на младия Природолюбител“ има два азбучни указателя: първият – на растителните и животински организми, вторият – на статиите и термините.

В кой от тях ще търсите „брахиозавър“ ?  Отг. В първия.

Защо ? Не знаете, какво е „брахиозавър“, но сте чели за праисторическите животни: динозавър, тиранозавър. Ясно е, че частицата „завър“ ни насочва към някой техен роднина. Следователно, ще ползваме азбучния указател на растителните и животински организми.

В кой показалец ще търсим „бриология“ ?  Отг. Във втория. Защо ? Частицата „логия“ ни напомня за разни науки: биология, минералогия, геология, метеорология. Следователно, ще ползваме азбучния указател на статиите и термините.

Какво е „делки“ ?     В кой показалец ще го търсите ?

Отговори: В първия.  Във втория.  Отг. Синьо-зелени водорасли.

(Дават се и на двете деца екземпляри от „Енциклопедичния речник на младия природолюбител“. Няма да открият такава тема и в двата указателя.)

Помислете, къде още бихте могли да потърсите ? Правилно – сред подтемите. Обърнете внимание – всички подтеми са написани с тире, малко по-навътре от основната тема. Например, видовете змии са изброени по азбучен ред, като подтеми след общата рубрика „змии“.

Този начин на издирване на информация е значително по-бавен, изисква бързо и внимателно да се разглеждат подтемите.

След малко ще видим, дали ще се справите. Нека първо да си припомним част от наученото в първото занятие. Избройте частите на помощния апарат на книгата!

Отг. Съдържание, Речник, Показалци, Таблици, Карти, Хронологии.

При самостоятелната си работа се убедихте, че е много важно да познавате и да умеете да ползвате помощния апарат на всяко издание, защото всеки негов елемент е средство за ориентиране и търсене в печатното произведение. Например:

Кои две религии са съществували още преди 2000 г пр.н.е. ?

Отг. Индуизъм и юдаизъм.

Речникът и показалецът не могат да ни помогнат, въпреки че сме избрали правилно том 6. на Детска енциклопедия „Знание“ – „Религиите по света”. Но ако сте го разгледали внимателно, сигурно си спомняте таблицата: „Периодизация на религиите“. Там чудесно е онагледено зараждането им. Така че, ако сте опознали добре едно издание и неговия помощен апарат – ще можете много по-пълноценно и бързо да го използвате.

Ето още един пример:

През коя година произвели първото фино бельо и чорапи от изкуствена материя ? Отг. От найлон – 1935 г.

Разполагате само с „Детска енциклопедия“ от Джейн Елиът и Колин Кинг. В показалеца няма теми: „бельо“, „чорапи“, „изкуствена материя“.

Най-близка е темата: „Пластмаси“ – на стр 125 в рубриката „Нова техника“ откриваме отговора.

Още един пример:

Кой открил ядрената радиоактивност: Алесандро Волта, Габор Денис или Анри Бекерел ?  Отг. Анри Бекерел през 1896 г.

Разполагате с „Детска енциклопедия на науките“ от Анабел Крейг и Клиф Росни. Показалецът ви препраща към рубриката „Учени и откриватели“.

Ако познавате това издание, можете да спестите време и без да ползвате показалеца, да се насочите направо към тези биографични данни.

В някои книги има съпоставителни таблици: Кой, колко бързо бяга, плува, колко яде и т.н.   Често тези таблици ни спестяват много време и грешки при издирването и съпоставянето на спорна информация – особено, ако таблиците се намират в авторитетно издание, на което можем да се доверим – например, като поредицата “Какво знаем за…“ от Златозар Боев, Димо Божков и Васил Георгиев.

Разполагате с „Атлас на света“ от Нил Морис. Отговорете: Какви са двете най-големи природни богатства на Калимантан, които имат индустриално значение ? Отг. Каучукови плантации и петролни кладенци.

Как ползвахте атласа ? Отг. В показалеца намерих Калимантан. Има два условни знака. Проверих значението им в рубриката „Какво означават символите“ ?

Често в училище ви задават въпроси, свързани с биографиите на видни учени, писатели, обществено-политически дейци. Знаете, че в много енциклопедични издания също има такива данни.

Например в енциклопедичните речници на младия: природолюбител, техник, химик, биографиите са в края на книгата, докато в „Енциклопедичния речник на младия астроном“ биографични данни има след всяка буква.

Следователно, когато търсим такава информация, трябва да познаваме добре всяко издание и особено този елемент на помощния му апарат – биографичните данни.

А сега, да видим, как да използваме хронологичните данни.

В поредицата „Магията на изкуството”, например, са съпоставени събитията от личния живот и творческите достижения на художниците през различни периоди от живота им. Кой ще се опита да работи едновременно с книгите за Микеланджело, Рембранд, Пикасо ?

Отговори: Какво сътворява всеки от тях от тридесет до тридесет и втората година от живота си ?

Отг. Микеланджело – гробницата на Юлий, Рембранд – картините:

„Ослепяването на Самсон“ и „Пирът на Балтазар“, Пикасо – „Портрет на

Гертруд Стайн”.

За да отговорите, трябва да използвате хронологическите съпоставки във всяка една от книгите.

Понякога хронологиите са представени като таблица в края на книгата, друг път – като пояснителен текст или списък след всяка рубрика. (Виж поредицата „Древните цивилизации“).

Трябва да знаете, че в показалеца не винаги се включват личностите или събитията, за които се говори в хронологичните таблици или списъци. Следователно при издирване на хронологична информация се налага да прегледаме всички съпоставки, ако не знаем приблизително, кога е живяла личността, за която търсим данни.

Например, показалецът не може да ни помогне, за да отговорим на въпроса:„Кога Рим създал провинции на територията на днешна Испания“?

Налага се да прегледаме хронологичните съпоставки към всяка рубрика –  отразяваща различен период от римската история.

Отговора ще намерите сами по време на състезанието. Ако ви се падне този въпрос, разбира се.

Когато знаем периода, през  който е управлявала дадена личност, можем много по-лесно да открием отговора на поставения въпрос.

Например: Знаем, че Жельо Желев е избран за президент след 10.ноември 1989 г. Тогава ще се насочим към тази част на „Хроника на 20 век“, която се отнася за периода след 1989 г, за да отговорим на въпроса: „Кога Ирак нахлува в Кувейт? На следващия ден Жельо Желев е избран за президент.“

Има още един много важен елемент на помощния апарат на книгата, който често забравяме – това са бележките. Те могат да бъдат отпечатани под черта, в края на част от текста или на цялата книга.

Обикновено се отбелязват с пореден номер – цифра, изписана след понятието, което е обяснено в бележките.

Да се опитаме заедно да отговорим на въпроса: „Падащата колесница на  Фаетон подпалила зеления Хеликон. Къде се намирал той?“

Знаете, че Фаетон е герой от древногръцката митология. Ще използваме книгата на Н. Кун “Старогръцки легенди и митове”.

В географския показалец откриваме страницата, на която е писано за

Хеликон. Виждаме номера на бележката, в която има разяснения за тази планина. Прочитаме бележката. Вече сме готови да отговорим. Нали ?

Отг. Хеликон е планина в Централна  Гърция – в областта Югозападна Беотия, където в древността се прочул могъщият град Тива.

Според древногръцката митология, в планината Хеликон се намирал изворът, в който Нарцис се любувал на своята красота, където Ерос, Аполон и музите имали светилища. Древногръцкият поет Хезиод описва планината Хеликон, която го вдъхновявала да възпее боговете. Божествената красота на Хеликон става символ на поетично вдъхновение.

Да ви напомня – не забравяйте и най-популярния елемент на помощния апарат на книгата – съдържанието. Между въпросите за самостоятелна работа на отборите ще има и такъв въпрос, при който единствено съдържанието ще ни помогне да открием нужната информация.

И така – да повторим, с кои елементи на помощния апарат на книгата вече сме запознати ?

Отговор: съдържание, показалци (азбучни указатели, регистри), речник, таблици, карти – с условни знаци, хронологични съпоставки, бележки, биографични данни.

Да видим, ще се справите ли сами. Всеки отбор ще получи по два въпроса от един и същ  източник. Ще разполагате с едно и също време за работа –  десет минути.

Никой няма да отваря книгата, която е избрал, докато не дам знак на всички, че може да започвате.

Първо ще ви раздам въпросите. Ще мислите една минута: Към кой източник да се насочите?

Ако сгрешите, изчаквате всички да получат материалите, които са избрали, тогава ще имате още един шанс. Отговаряте писмено. Първо се посочва номера на отбора, после номера на въпроса, който ви се е паднал.

(Въпросите са подбрани от всички използвани в занятията книги и справочни издания. Ако в библиотеката липсват някои от тях, просто елиминирайте съответните въпроси.)

Вниманието е насочено към създаване на умения за работа с по-непознатите за децата: хронологични съпоставки, бележки, биографични данни, условни знаци.

Пред всеки въпрос е посочен източник – условните обозначения са в списъка на използваната литература, а също, кой елемент от помощния апарат трябва да се използва – вижте списъка на съкращенията.

Отборите, които приключат с поставената задача могат да си разменят въпросите и материалите, с които работят, ако се свършат допълнителните въпроси.

Посочено е, колко точки носи всеки въпрос.

Писмените отговори на всеки отбор се събират в края на часа и се проверяват от библиотекаря. Той поправя грешките, индивидуално ги разяснява на децата.

Резултатите се обявяват пред целия клас в извънучебно време.

Ако отборите желаят да продължат състезанието, получават по десет въпроса за самостоятелна работа с всеки от елементите на помощния апарат на книгата.

Важно е да бъдат предупредени състезателите да пазят в тайна своите въпроси и отговори, защото са еднотипно формулирани.

Към индекс “ББЗ” (библиотечно-библиографски знания – работа със справочния апарат на книгата).

Към “Състезание-знание“.

Към общия индекс “Приказки”