Албания
Албания граничи с Черна гора на север, Косово на североизток, Република Северна Македония на изток и Гърция на юг. Има излаз на Адриатическо море на запад и на Йонийско море на югозапад. Площта ѝ е 29 176 km², от които 27 805 km² суша и 1371 km² водна площ.
Албанците наричат своята родина Шкипърѝя.
Албанските Алпи или Проклетия са част от Динарите и на много места са труднодостъпни или изцяло непристъпни. Реките на север образуват дълбоки долини, които представляват допълнително естествено препятствия. В Централна Албания е разположен хребетът Черменика, който не се отличава с особено високи възвишения – предимно между 305 и 915 m н.в. Планините в този централен регион са главно от варовик и пясъчник, и седят върху разлом с повишен земетръсен риск. Източно от Черменика се намира най-високата планина в страната, Кораб, чийто връх Голям Кораб се издига на 2764 м. н.в. Това са най-недостъпните райони на целия Балкански полуостров. Най-ниски са хълмовете и възвишенията в южна Албания, където речните долини са широки, а условията за земеделие са добри.
Долината на река Валбона в Албанските Алпи
По-равнинни са: бреговата ивица, чиято широчина достига до 50 км в района на Елбасан, но е средно не повече от 16 км; както и преходните равнини между крайбрежието и планинските райони, които са предимно сухи, с бедни почви, но в подножията на планинските вериги дъждовете са редовни и почвите са плодородни.
На югоизток се намират живописните Охридско, Преспанско и Малко Преспанско езера, които Албания споделя с Република Северна Македония и Гърция. Границите на трите страни се срещат в Преспанското.
Езерата, както и повечето потоци и реки в източна Албания, се оттичат в Черни Дрин, който се влива в Адриатическо море.
Повечето реки са силно непостоянни. Често нивата им са прекалено ниски, за да са полезни за напояване на селскостопански площи; от друга страна, при пълноводие вследствие на планински валежи, нивата им се покачват драстично и непредвидимо. Изключение прави река Буна, единствената плавателна в Албания. Захранваната от планинско снеготопене и сезонни валежи река Дрин също е относително спокойна, пълноводието ѝ варира с не повече от ⅓ между сезоните. Тя е и най-дългата река в Албания, с дължина 282 км, а водосборният ѝ басейн възлиза на 15 540 km². Други големи реки са Вьоса и Девол, а Шкумбини (Шкумба) тече в централната част на страната. С цел оползотворяване на реките за селскостопански нужди са изградени напоителни канали, какъвто е каналът Вьоса-Леван-Фиер. Благодарение на следвоенните усилия за усвояване на реките, напояваните площи нарастват от 29 000 хектара през 1938 година до 400 000 хектара през 1986 година.
От водосбора на река Дунав само 0,01 процента са от албанските реки.
Крайбрежието на Йонийско море е известно и като “Албанската Ривиера ”
Климатът в Албания е субтропичен средиземноморски, с влажна зима и сухо лято. Поради разположението си на брега на Йонийско и Адриатическо море и планински вериги във вътрешността, страната има необичайно климатично разнообразие. Средните температури в низините са около 7 °C през зимата и 24 °C през лятото, предопределяйки мек климат, макар и с висока влажност. В южните низини средните температури са по-високи. Температурните амплитуди във вътрешността се предопределят най-вече от разликите във височините. Средните валежи са високи поради срещане на средиземноморски и континентални въздушни маси. Навлизането на средиземноморския въздух предизвиква вертикални течения, които пораждат и чести гръмотевични бури със силни ветрове и поройни дъждове. Близо 95% от всички валежи падат през зимата, а в низините количеството им възлиза на 1000 – 1500 мм. В планините валежите са между 1800 и 2600 мм, макар да няма точни данни и тези количества да се базират на изчисления, а не на наблюдения.
Страната е сравнително богата на полезни изкопаеми, но повечето от находищата са неразработени. Сред по-ценните ресурси са сол, нефт, природен газ, боксити, желязна и медна руда, хром и никел. Основният износ на Албания е на хром и продукти на хранително-вкусовата промишленост.
Албания е аграрна страна, тя е сред най-бедните държави в Европа.
Климатичните и релефни особености дават на Албания и голям хидро-енергиен потенциал, който е усвоен чрез няколко мащабни водноелектрически централи. Сериозно засушаване през 1980-те години обаче показва рисковете от прекалената зависимост от ВЕЦ.
Валута – Лек (ÀLL)
Население на Албания (2020) – 2 845 955
Официален език – албански, но се говорят също и други балкански езици. Съществува и малобройно славяно-езично черногорско малцинство. Много етнически албанци живеят в Косово, Северна Македония, Гърция и по-малки общности – в Черна гора.
Хората с български произход, живеещи близо до Охридското езеро, са признати от албанското правителство и се считат за българи. Сали Бериша, през 2000 г., пръв от албанските политици заявява, че българите в пределите на държавата са около 50 000 души. Много от известните личности в Албания са от български произход и в днешно време много български деца учат в български висши и средни училища.
Грамотността в Албания е 99,0%, което поставя страната на 21-во място в световен мащаб и значително пред България.
Статуята на Скендербег – бронзова фигура висока 11 метра – се издига на централния площад на Тирана. Георги Кастриоти, известен като Скендербег, е национален герой на Албания, прочул се с борбата си срещу турското нашествие през XV в.
Видният албански скулптор Одисе Паскали сътворява паметника през 1968 година, по случай 500-годшнината от смъртта на албанския национален герой Скендербег.
Къщите в Гирокастро са съхранени от времето на Османската империя, когато градът се е наричал Ергири. Туристите го наричат „Каменният град“.
Гръцкото име на града е Аргирокастро – „сребърна крепост“. От 2008 г е включен в списъка на ЮНЕСКО „Световно културно наследство“.
Фолклорни костюми от Гирокастро:
Още албански фолклорни костюми:
Албански фолклорни обичаи, танци, музика:
Сватбен обичай – SH.K.A `Katarina Josipi` – Rrënjët tona (3:53)
Албански фолклорни танци – в скобите е посочено времетраенето на всяко видео. След като го активирате, то ще се отвори на нов екран. От горния команден ред можете да се върнете тук, за да изберете, какво още да видите и чуете.
(4:39) Албански фолклорни танци от Косово и Босна
(7:40) FA “Nikola Djurković” – албански фолклорен танц от северна Черна гора
Албанско фолклорно многогласно пеене:
Labëria е известна с четири гласовото албанско фолклорно пеене – част от нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО: (5:13) Gjergji Leskaj – Jam bir nga laberia
(3:42) Grupi i te rinjve Gjirokaster-Cben moj ti aty perposh – албански многоглас – изпълнение от фолклорния фестивал в Гирокастро
Албански многоглас (4:55) Trimi Luftetare
Към “Кукли с албански фолклорни костюми”
Към „Албански приказки“.
Към „Фея“ – идеи за урок
Към “Идеи за урок” – италиански фолклорни костюми от Калабрия и Сардиния.
Към „Идеи, подходящи за дистанционно обучение на студентите и децата от 8 до 11 годишна възраст“. (Текстът е в долната част на екрана.)
Към общия индекс „Приказки“.