Щастието – 1

 

Щастието на младите – радост и утеха за старите

Татска приказка – първа част

Живял някога, много отдавна старец-обущар. Цял живот усърдно се трудел. Всички в града го познавали и уважавали. Случвало се някой бедняк да не успее навреме му плати. Старият обущар казвал: “Здрав да си! Носи обувките с радост! А когато можеш – ще ми се издължиш.” Благодарели му хората и го благославяли: “Сто години да живееш! На внуци и правнуци да се радваш!”

Може би затова обущарят доживял до сто години, а може и така да му било писано. Имал вече четирийсет внука и още толкова внучки. А правнуците и правнучките  чет нямали. Всички били добри и трудолюбиви – някои били шивачи, други шапкари или обущари като прадядо си. Честно си изкарвали хляба. Нямало сред тях крадци, лъжци и лентяи.

Една нощ при стареца пристигнала Смъртта и го предупредила, че след два дни и две нощи ще дойде да вземе душата му.

– Вече съм с единия крак в гроба… – помислил си старецът – Ще ида внуците и правнуците си да видя, да се сбогувам – със спокойна душа да се отправя към оня свят.

Отишъл при един от внуците си. Като видял дядо си, той много се зарадвал. На мек килим го сложил да седне. Угостил го с вкусен обяд. Разговорили се шейсетгодишния внук и стогодишния му дядо. Дотичали и правнуците. Искали приказки да им разказва.  Развеселил се старецът, забравил, че Смъртта ще дойде, душата му да вземе.

Щастието на младите е радост за старите!

Вечерта внукът мека постеля предложил на дядо си, рекъл:

– Отдъхни си добре! Сладки сънища!

– Трябва да отида и другите внуци да видя.

– Нима моят дом не е и твой?! Не ме обиждай! Няма да те пусна, докато не ни погостуваш – децата да ти се порадват, снахите да те гощават, аз мъдрите ти думи да слушам.

Какво да стори? Знаел старецът от деди и прадеди – щом младите почитат старите, старците – трябва достойно да приемат уважението. “Та нали така е било от памтивека – те се учат от нас.” – помислил си обущарят, благодарил на внука, легнал в меката постеля, завил се, но сънят бягал от очите му. Лежал старецът и си мислел: “Скоро Смъртта ще пристигне… Няма да успея да видя всичките си близки.” Дълго се влачела нощта.

На сутринта дядото се сбогувал със семейството на внука си и се отправил към дома на сина си. И там го посрещнали като най-скъп гост. Поставили го да седне начело на трапезата, вкусни гозби наредили пред него. След като се нахранил, поговорили. Внуците и правнуците го прегръщали, заиграли се край него. Забравил старецът, че Смъртта скоро ще отнесе душата му.

Та нали щастието на младите е радост за старите!

Вечерта старецът искал да си тръгне, но синът му се обидил:

– Ако си тръгнеш, кракът ми няма да стъпи у вас! Легни, отдъхни си! Нима моят дом не е и твой?!

Щом младите почитат старите, те трябва с достойнство да приемат уважението им.

Останал старецът да нощува в дома на сина си. Постелята – мека, завивките – ухаят на билки, но сънят бяга от очите… Все за смъртта мислел старецът. До сутринта не мигнал, чудел се: “Защо не идва Смъртта? Дали вече не съм мъртъв?” Изправил се обущарят, разкършил старата си снага.

– Слава Богу! – рекъл. – Жив съм! Забавила се е някъде Смъртта. Ще успея да видя още от децата си…

Пристигнал старецът в дома на втория си внук. Отворили му правнуците, зарадвали се, подскачат край него, прегръщат го, а най-малките галят брадата му.

– Къде е баща ви? – запитал дядото.

– На работа. – отговорили децата. – Сега ще го извикаме.

Дошъл внукът, видял дядо си и много се зарадвал. Угостил го, разговорили се. Децата помолили прадядо си весели приказки да им разкаже. Смели се цяла вечер. Забравил старецът за Смъртта.

Щастието на младите е радост за старите!

Завел внукът дядо си до меката постеля.

– Легни да поспиш, сладки сънища!

– Не-не! Трябва да вървя! Другите си внуци да видя.

– Тъмно е на двора, утре ще идеш. – отговорил внукът. – Ще ни обидиш, ако си тръгнеш посред нощ.

Какво да стори старецът – останал да нощува при внука си.

Щом младите почитат старите, те трябва с достойнство да приемат уважението им.

Легнал обущарят на меката постеля, завил се, но не можел да заспи. Трепвал при най-малкия шум. Изпъвал снага – искал да посрещне Смъртта достойно – с отворени очи. Мислел си: “Жалко, не успях да обиколя внуците и правнуците си, да видя, как живеят!”

Към втората част на татската приказка

Щастието на младите – радост и утеха за старите – 2”.