Широ

 

ШИРО

Японска легенда


В японските легенди често се появяват кучета – умни, обичливи и смели, притежаващи магически качества.

Такова куче имал един беден старец. Казвало се Широ. Един ден старецът събирал билки из гората. Кучето му се спряло под едно дърво и толкова дълго ръмжало и гледало само в една точка, че учуденият старец решил да разрови земята на това място. Зарадвал се много, когато намерил цяло гърне със златни монети. Занесъл го в дома си, но не го скрил само за себе си, а купил храна за всички бедняци от родното островче. Завидели богатите му съседи и люто възневидели Широ и неговия стопанин. Отвлекли кучето. Когато то заръмжало, втурнали се да копаят. Скоро лопатите им се ударили в нещо твърдо. Извадили гърне, отворили го. Напъхали алчните си ръце, сграбчили нещо, извадили го – и що да видят!

Само кал и тор! Разярили се, убили кучето.

Старецът горчиво оплаквал смъртта на своя любимец, погребал го, принесъл дарове.

През нощта духът на Широ го навестил и му заръчал да отсече сухото борово дърво, което растяло наблизо до гроба и от дънера да направи чутура за ориз. Изпълнил дядото заръката и се оказало, че оризът, който чукал в чутурата се превръща на златни монети. Завистливите съседи видели и завидели, през нощта откраднали вълшебната чутура. Насипали вътре ориз и зачукали. Оризът се превърнал на тор. От злоба разбили чутурата на парченца и я изгорили. Вятърът раздухал огъня и изгорил овощните градини на целия остров.

А духът на Широ отново посетил стареца. Наредил му да събере пепелта от изгорената чутура и да посипе с нея мъртвите дървета. Изпълнил старецът заръката на Широ. Мъртвите дървета оживели – показали се нежни стръкчета от пепелищата, разцъфтели, вързали плод, узрели. Радостта на хората нямала край. Нарекли стареца Ханасака-джиджи – дядото, който кара цветовете да разцъфват.

 

Из книгата на Йоланта Тубелевич “Митология на Япония” – София : Бълг. художник, 1986, с. 291-292.

 

Към индекса за бърз достъп до японските приказки.