Фуджи
Фуджи-Сан, който се намира на островите Хоншу, е най-високият връх в Япония – 3776 м. При ясно време върхът може да се види от столицата Токио. Наречен е на будистката богиня на огъня Фучи и е свещената планина на шинтоистката богиня Сенген-Сама, чието светилище се намира на върха. Това е най-свещената от Трите свещени японски планини. Всяко лято хиляди поклонници и туристи изкачват върха, повечето от които избират да направят това през нощта, за да могат да се насладят на изгрева на слънцето от върха.
“Човек, изкачил веднъж връх Фуджи, е мъдрец, а този, който го е изкачвал два пъти е глупак”. Това е местна поговорка, която много добре описва почитта на японците към свещения връх. Любопитното е, че съвсем отскоро поговорката важи в пълна сила и за жените. В миналото е било забранено Фуджи да бъде изкачван от жени, тъй като се е смятало, че богинята на планината щяла да ревнува. Макар да няма много информация по въпроса, през 1867 г. той е изкачен от лейди Паркс, съпругата на британския премиер.
Често, когато се говори за Фуджи се използват описания като “Най-изкачваният връх в света”, “Най-фотографираният връх на планетата”, “Най-известният” и други в този дух, но може би най-точното е “Най-рисуваният “. Има изобилие от картини на Фуджи, повечето от които са добре познати на хората по света.
Фуджи всъщност е млад вулкан, който според геолозите се е образувал преди около 600, 000 години. За пръв път изригва през 1707 г. и към момента продължава да бъде действащ вулкан. Според будистките вярвания, Фуджи изникнал от земята след земетресение през 286 г. сл. н.е. , което става причина за появата на езерото Бива – най-голямото езеро в Япония. Връх Фуджи се намира в Национален парк “Фуджи-Хаконе-Изу” и е заобиколен от пет езера: Кавагучи, Яманака, Сайко, Мотосуко и Шоджико.
Цифрите са повече от внушителни: 3776 м. височина, 125, 53 обиколка и диаметър около основата -40-48 километра. Диметърът на кратера му е 487, 48 метра.
Симетричните пропорции на конуса му не спират да вдъхновяват художници и фотографи. Прякорът му Конохана- Сакуахиме означава “Този, който кара цъфналите цветове да сияят”- факт, отнасящ се за цъфтящите вишни, които обкръжават заснежения връх през пролетта.
Фуджи-Сан е смятан за свещено място още от времето на първите хора, живеещи в региона. Той е свещена планина и за Айну, смятани за едни от първите заселници на японските острови.
За шинтоистите(последователи на най-старата религия в Япония) връх Фуджи е свещената земя на богинята Сенген-Сама и е въплъщение на духа на природата.
Членовете на сектата Фуджико са още по-смели: те смятат, че самата планина има душа.
Будистите пък възприемат Фуджи-Сан за вход към отвъдния свят.
За разлика от повечето свещени върхове, изкачването на Фуджи не се смята за кощунствено, а е част от поклонническата традиция. Затова и по пътя си поклонниците и туристите могат да видят много шинтоистки светилища, будистки храмове и “тори” -традиционни японски порти към шинтоистките светилища.
Официалният сезон за изкачване трае само два месеца – юли и август, когато голяма част от снега се е стопил. Самото изкачване е изморително и отнема около осем часа, но за мнозина това е незабравимо преживяване.
Има общо десет места за почивка по пътя към върха. Първата спирка се намира в подножието, а десетата на върха. Те са съоръжени с хижи и други кътчета за отмора. До петата спирка(1400-2400м.) пътеките са павирани и това е най-доброто място, от което да се започне щурмът към върха. Има общо четири места за отмора на петата спирка на различните страни на планината. От тях най-популярна е Кавагучи, която се намира в частта с изглед към Токио.
Към индекса за бърз достъп до японските приказки.