AEDVIL

Втора част на грузинската приказка

“Ум – бол, пари – никакви”

Като наближили родния град на бедняка, търговците изпратили слугите си, да наемат керван-сараи[1] и заръчали:

– Кажете, на оня глупец, дето даде пари на дрипльото, че с тях е купил конски фъшкии.

Ала умният бедняк още преди да тръгне го предупредил, да не вярва на нищо, което чуе. Знаел той, че търговците ще се опитат да го наклеветят. Изпратил вест до него – да наеме най-големия керван-сарай и там да го чака.

Скоро керванът пристигнал. Разтоварили стоките. Добрият човек видял, че беднякът наистина носи изсушен конски тор. Свило се сърцето му, но нищо не казал. Поканил бедняка в своя дом – да се измие, да отдъхне от пътуването, да похапне. Взел беднякът две парчета от своя товар, а останалите – добре заключил в хамбара на керван-сарая и оставил слугите си да ги пазят.

След вечеря беднякът разчупил двете парчета изсушен тор. Извадил бисерите. Стаята се озарила, сякаш слънце грейнало посред нощ. Онемял от почуда добрият човек. Толкова едри и красиви бисери не бил виждал.

– С това са пълни товарите на моите камили. А ето и разписката, че търговците ми дължат два такива товара. Утре ще отидем при царя – той да отсъди, да ги принуди да ми върнат дължимото.

На сутринта занесли на царя една изсушена конска фъшкия. Строшили я пред него. Извадили от там едрите бисери. Изумени, съветниците не можели да повярват на очите си – толкова едри перли никога не били виждали. А като чули, че камилите са натоварени с такова несметно богатство, направо позеленели от завист.

Беднякът се оплакал на царя, че търговците са взели от него назаем два такива товара, но още не са му ги върнали. Казал, че единият от тези товари нарекъл – дар за царя да бъде.

Царят мигом се разпоредил да извикат търговците.

– Защо не сте се издължили?

– Колкото иска фъшкии ще му дадем на тоя глупак вместо двата товара, дето ги изгорихме в пещерата.

– Изгорили сте това?! – изумил се царят и показал счупеното парче от изсушен конски тор, сред което блестели едрите бисери.

– Ние не сме вземали от него бисери! Не сме ги горили!- развикали се търговците.

– Велики господарю, заповядай, в твое присъствие, пред съветниците ти и пред търговците, слугите ти да разчупят всички парчета от товара на моите камили. Ако има дори и едно парче, в което да не откриете бисери, нека да ми отсекат главата!

И наистина – парче по парче разчупили товара на неговите камили – камари от бисери натрупали. Оставил беднякът товара на една от камилите в царската хазна, а половината от спечеленото – дал на добрия човек, който повярвал в него и му помогнал да забогатее. 

А търговците нямало що да сторят – трябвало да се разплатят с умния бедняк. Всичките им богатства не стигнали, за да върнат дълга си.

Скъпо и прескъпо платили за своите злобни подигравки. Станали за смях през девет земи в десета. Където и да се появели, бедняците ги питали:

– Е, кои са дрипльовците сега?

Източник:

ГРУЗИНСКИЕ народные новелы. – Тбилиси : Изд. “МЕРАНИ”, 1974, -448 с.

Издание на Института по история на грузинската литература “Ш. Руставели” към Академията на науките на Грузинската ССР.

Ум вдоволь, а харчей нет – с. 251-254.

Превод от руски език и литературна обработка: М. Й. Дюлгерова