Тъст
Тъстът – скъперник
Еврейска приказка
Един богаташ се задължил десет години да изхранва семейството на дъщеря си. Заживял зетят в дома на тъста си. А богаташът бил истински скъперник. Непрекъснато мърморел, че зетят яде прекалено много. Всяка трошица хляб броял, непрекъснато се мръщел и показвал, че и сам яде съвсем малко. После се скривал в стаята си и скришно се тъпчел с печено месце, топъл хляб, риба, компот. Зетят се чувствал неудобно и почти нищо не хапвал. Днес -тъй, утре – тъй, отслабнал, залинял, но не смеел дума да издума. Накрая не издържал – написал писмо на баща си, всичко му разказал. А баща му бил бадхан – ръководел сватбите в близкия град. Всички го познавали, уважавали го и малко се страхували от остроумните му и хапливи забележки.
Пристигнал бащата-бадхан. Хич не му се искало на скъперника да посреща гости, но няма как – за да не го одумват съседите, поканил го, нагостил го, а сам почти не яде. Зетят – също.
– Сине, да не си болен? Та ти нищо не ядеш! Вземи утре пари от тъста си и иди на лекар!
Като чул това, скъперникът започнал да подканя зет си – да се храни. Хич не му се искало да се охарчва за лекари и лекарства. Откакто се оженил, за пръв път момъкът се нахранил. Като наближило време да си лягат, бадхан посочил стаята на тъста и казал, че там ще спи. Какво да стори тъстът, примирил се, легнал си гладен. Посред нощ се опитал да се промъкне в стаята си и да си похапне. Но бащата го подгонил и здравата го натупал в тъмното, викайки:
– Крадец!
Пребит и гладен – едва успял да избяга. Една седмица гостувал бадхан на свата си. Преди да отпътува, обещал, че пак ще дойде и то за много по-дълго, ако синът му пак започне да слабее.
От този ден насетне скъперникът престанал да мори зетя си от глад.
Превод от руски език и литературна обработка – М. Дюлгерова.
Към следващата еврейска приказка “Хершел в ролята на ребе”.
Към индекса за бърз достъп до еврейските приказки.