Тхан Дал
Сестрата и нейните седем братя
Приказка на народа чин от Бирма (Мянма, Мианмар)
Някога живяла една много красива девойка – на име Лин Таун Хай. Имала седем братя, които много я обичали и се стараели да изпълняват всичко, което пожелаела. Веднъж я запитали:
– Сестричке, какво ти се иска? Какво да ти подарим?
– Най-красивата звезда от небето!
– Щом искаш звезда, ще я имаш. Ще ти я донесем, но докато ни няма не излизай от къщи! Стой си у дома! Чакай ни!
За да има всичко необходимо любимата им сестра, построили за нея дом с шест стаи, напълнили го с храна, съдове с вода и всичко необходимо. Сбогували се и тръгнали на път.
Веднъж Лин Таун Хай нарушила забраната – отишла на реката да се изкъпе. Докато се къпела, косъм от косата ѝ паднал във водата и отплувал надолу по течението на реката. А там, в това време се къпел кралят на тази страна. Косъмът доплувал до него и той го хванал. Погледнал го учуден – дълъг и лъскав, с цвят на зрели смокини, косъмът сияел и го карал да се пита: “Коя ли е девойката, която има такива прекрасни коси?” повикал придворните си и им заповядал да я намерят.
Тръгнали те на път, питали и разпитвали, накрая стигнали и до селото на Лин Таун Хай. Хората им разказали за нея и нейните седем братя, които тръгнали да търсят най-красивата звезда за любимата си сестра. Върнали се придворните в двореца, разказали на краля, какво са научили.
– Веднага ми я доведете! Искам да я направя моя кралица.
Върнали се придворните в селото, разказали на Лин Таун Хай, че ще стане кралица на южния дворец. (Така в древни времена наричали най-младата жена на краля.) Момичето не искало и да чуе дори за сватба със стария и грозен крал. Наложило се насила да я отведат при него.
В това време братята ѝ се завърнали. Като разбрали, какво се е случило, заклели се да я спасят. Но мъдрите старци от селото им дали един железен прът и рекли:
– Който от вас успее да огъне и да направи обръч от този прът, той ще спаси Лин Таун Хай.
– Лесна работа! – засмял се най-големият брат.
Грабнал желязото, напрегнал мускули, но то не се огънало. Опитали силите си и другите братя – не успели да огънат железния прът.
Тогава най-малкият брат – Тхан Дал взел желязото с една ръка, произнесъл някакви магически слова и направил обръч. С такава лекота огънал пръта, сякаш бил от бамбук!
Тръгнал към златния дворец на краля. Срещнал селяни, които се връщали от града и ги запитал:
– Видяхте ли сестра ми?
– Да. Тя е в южния дворец. Седи на златен трон, преде коприна и сълзи рони.
Като чул това Тхан Дал се отправил към двореца, превърнал се на бял гълъб, прелетял над Лин Таун Хай.
– Ти ли си сестрата на Тхан Дал? – запитал я той с човешки глас.
– Аз! – отговорила Лин Таун Хай. – А ти, кой си? Ако си моят любим най-малък брат, пийни водица от гърнето!
Кацнал гълъбът на ръба на гърнето, пийнал глътка от водата, но придворните го хванали и го убили. Опекли белия гълъб и го поднесли на трапезата. Кралят изял месото и заповядал да изхвърлят костите. Лин Таун Хай помолила да ѝ ги дадат. Събрала най-едрите кости, скрила ги под леглото си.
След седем дни се приближила и извикала:
– Стани, братко Тхан Дал!
Мигом костите полетели, издигнали се във въздуха и на тяхно място се появил прекрасен момък – да му се ненагледаш. Оживял Тхан Дал – много по-силен и красив от преди. Като видял това, старият и грозен крал пожелал и той да се подмлади и разкраси. Започнал да моли Лин Таун Хай и него да омагьоса тъй. Заповядал стражите му да го убият и опекат. Придворните зорко следели, какво прави кралицата на южния дворец. Събрала тя най-дребните кости от пепелището, дето изгорили тялото на краля, пъхнала ги под леглото. След седем дни извикала:
– Стани!
Изпод леглото изпълзял дърт дръглив пес, който подгонил придворните и ги прогонил от двореца, а после се втурнал в гората и никога повече не се завърнал.
Зарадвали се бедняците, че са се отървали от злите господари.
Лин Таун Хай и най-малкият ѝ брат Тхан Дал се завърнали в родния дом. С радост ги посрещнали шестте им братя.
Скоро всички се задомили и живели дълго и щастливо. А в небето над тях греела най-прекрасната звезда.
Източник : СКАЗКИ народов Бирмы. – Москва : Худ. л-ра, 1976, с. 387-390.
Превод от руски език и литературна обработка – М. Й. Дюлгерова
Към индекса за бърз достъп до бирманските приказки.