AEDVIL

Втора част на каренската приказка “Таунтакая с вълшебния лък”

В това време Билу загубил играта и сърдит се завръщал. Срещнал го Таунтакая и запитал:

– Ти ли си Билу, който отвлече кралицата от страната на хората?

– Жалко човече! Как смееш да ме разпитваш? Да! Аз я отвлякох! Може би искаш и теб да изям?!

– Дойдох да я освободя. Ако не ми я дадеш, ще те убия!

– Да ме убиеш? Мен?! – засмял се Билу гръмогласно.

Замахнал момъкът с меча си, разсякъл Билу. Мигом се появили нови двама човекоядци – още по-големи, още по свирепи. И така – разсичал ги Таунтакая, но от всеки разсечен Билу нови два изниквали. Скоро го обкръжили. Уморил се момъкът. Тогава брат му – Ракът опънал вълшебния лък, стрелял и всички Билу се строполили мъртви на земята.

Продължили братята към подводния дворец. Скоро стигнали до седефени порти, обсипани с бисери. Таунтакая смело влязъл и поискал Нага да му предаде пленената кралица.

–  Човече, жената, която търсиш е моя. Спечелих я. Ако искаш, играй с мен! Какво ще заложиш? Трябва да е нищо много ценно!

– Добре, нека бъде тъй, както ти искаш. Залагам тоя лък.

– Ха, та аз имам много лъкове. Какво му е ценното на тоя? Заложи нещо друго!

– Вълшебен е лъкът ми. Току що с един изстрел убих Билу и всичките му стражи.

Опънал Таунтакая тетивата, насочил стрелата към дъното на океана и Нага видял всичките си поданици. Изплашил се и бързо-бързо се съгласил вълшебният лък да бъде залог на момъка.

Текст – за воден дракон: http://drakonopedia.free.bg/apalala.html

Образи – нага – воден дракон: http://www.drakoresursi.free.bg/images/dracons/apalala-img.jpg

Според обичая, Таунтакая първо благодарил на майка си и на Дядо Нат – повелителя на небесата, който му подарил вълшебния лък. Започнали играта. Дълго играли. Накрая Нага загубил. Наложило се да върне жената.

Таунтакая и кралицата седнали на гърба на Рака и отплували към брега. Там ги чакал братът Лъв. Кралицата питала и разпитвала: Кой е нейният спасител? Къде живее? Искала да го дари със злато и скъпоценни камъни. Момъкът отказал. Тогава тя свалила от врата си изумруденото си колие, подала му го и рекла:

– Благодаря ти, че ме спаси! Ако някога изпаднеш в беда, ела в двореца. Покажи моя накит и каквото и да поискаш, ще го изпълня.

Скоро стигнали до мястото, дето ги очаквал Нунтхи. Като ги видял, принцът си помислил: “Като се разбере, че дивакът Таунтакая е спасил кралицата, ще стана за смях.Трябва да се отърва от него.”

Отдалечил се Нунтхи, изкопал дълбока яма, покрил я с клони и листа. Подмамил после Таунтакая, блъснал го в ямата. Завърнал се при кралицата и се престорил, че е изгубил спътника си, докато ловували. Ракът и Лъвът тръгнали да търсят брат си, а Нунтхи се завърнал в двореца и на всички разказал, че той е спасил кралицата. Кралят много се зарадвал, обсипал щедро сина си със скъпи дарове.

Кралицата научила за лъжите на Нунтхи. Разказала на краля, че я е спасил храбър горски обитател. Владетелят заповядал да го намерят и да го доведат в двореца.

– Как ще го познаем? – разтревожили се вестоносците.

– Подарих му моето колие. Всички сте го виждали. Няма на света по-красиви изумруди!

В това време братята на Таунтакая го търсели: лъвът – на сушата, ракът – във водата. Нат – повелителят на небесата, който помагал на всички добри хора, измъкнал момъка от ямата и го напръскал с жива вода. Помогнал на братята да се срещнат и да се завърнат при майка си. Разказали ѝ за премеждията си.

– В градовете малко са хората, дето живеят честно. Доброта и състрадание там трудно ще откриеш. Казвах ви – не отивайте там. Не ме послушахте, затова и беди ви сполетяха.

Таунтакая показал на майка си изумрудите, дарени от кралицата. Разказал за нейното обещание – да стори всичко, което той поиска, от благодарност, че я е спасил от краля Нага. Нанчейнпаун разбрала, че това е накитът на старшата кралица. Решила: “Време да разкажа на синовете си своята история.”

Докато тя разказвала, дошли вестоносците, видели най-младата кралица, познали я. Съзрели изумрудите. Разбрали, че нейният син е героят, когото търсят. Помолили го да дойде в двореца, заедно с майка си и братята си.

Пристигнали в двореца. Кралят дума не можал да издума от радост, като визял своята любима Нанчейнпаун – жива и здрава. Старшата кралица прегърнала спасителя си и му благодарила. Кралят разбирал, че напразно е прогонил най-младата си жена. Приел я отново в двореца. Старшата кралица помолила Нанчейнпаун за прошка.

Кралят много се разгневил, като научил за предателството на сина си Нунтхи. Прогонил го от двореца заради лъжите и опита му да убие Таунтакая.

Заживели сговорно и щастливо. Кралят определил Таунтакая за свой наследник. Научил го на всичко, което един добър владетел трябва да знае. Когато баща му остарял и починал, Таунтакая управлявал мъдро и справедливо. Живял дълго и щастливо с братята и с майка си.

Източник : СКАЗКИ народов Бирмы. – Москва : Худ. л-ра, 1976, с. 397-404.

Превод от руски език и литературна обработка – М. Й. Дюлгерова

Към индекса за бърз достъп до бирманските приказки.