AEDVIL

Пета част на азербайджанската приказка

Тайната на дружбата

Подала тя рубина и рекла:

– Братко, размени го срещу пари и храна.

Честен човек бил търговецът. Разбирал, че старицата не може сама да отнесе толкова много пари и храна. Затова заръчал:

– Иди доведи амбала. Сама няма да се справиш.

Бабичката помислила, че търговецът се шегува, но все пак намерила носач – амбал, както казват в тоя край на света. Довела го при търговеца. Мислела си: “Ако е решил за смях да ме прави, ще го науча аз!”

Но той дори и не мислел да се шегува. Натоварил два огромни чувала върху гърба на носача – единият с пари напълнен, другият – с храна. Почтително изпроводил старицата и амбала, който едва кретал, превит одве под тежкия товар. Като стигнали до дома ѝ, бабичката щедро му платила и бързо сготвила вкусна вечеря за своите гости. Нахвърлили се те върху храната – здравата били изгладнели.

Като се нахранили, Кечал казал:

– Ако ни помогнеш, ще ти се отблагодарим. Ще ти дадем още скъпоценни камъни.

Старицата се разсмяла.

– Къде да ги дяна, синко? Стига ми и това, дето вече ми дадохте. Кажете, как да ви помогна?

– Търсим тайната на истинската дружба. Можем да я узнаем само в крепостта на тримата старци. Казаха ни, че ти знаеш, къде се намира тя.

– Но вие тъкмо оттам пристигате! – удивила се бабичката.

– Защо тогава не ни разкриха тайната? – учудил се Мелик.

– Защо ни пратиха тук?! – ядосвал се Кечал Мамед.

– Деца мои, не мога да ви отговоря сега. Вие ще се срещнете пак с тримата старци – ще ги питате. А сега идете в края на града. Там ще видите висок дом. В него живеят двама неразделни приятели – Ахмед и Мамед. Може би там ще узнаете тайната на тяхното приятелство.

Дълго вървели Мелик и Мамед. Прекосили целия град. На поляната, накрай града видели овчар със стадо овце. Запитали го:

– Братко, знаеш ли де живеят неразделните приятели Ахмед и Мамед?

– Как да не зная! Та нали техните овце паса. Виждате ли високия дом в далечината. Там живеят.

Благодарили му приятелите. Насочили се към дома, който овчарят им посочил. Почукали на вратата. Отворил им стопанинът – Ахмед.

– Добре дошли! – рекъл.

На почетно място в гостната им предложил да поседнат – върху най-скъпите килими. Поговорили. Слугите донесли вкусни гозби, но братята нищо не хапвали. Както и да се старал Ахмед, не можал да ги накара да ги вкусят дори.

– Защо не искате да опитате моя хляб? – обидено запитал той.

Мелик отговорил:

– Братко, дошли сме, за да узнаем тайната на дружбата ти с Мамед. Докато не ни я разкриеш нито ще ядем, нито ще пием.

– О, гостенино, защо ти е потрябвала тази тайна? Кажи истината! Иначе от мен нищо няма да научиш.

Разказал му Мелик всичко – от начало до край: как извадили сандъчето от морето, как прочели свитъка, как шахът не искал да пусне сина си. Чул Ахмед цялата история и рекъл:

– Е, братя мои, много път сте изминали, много препятствия сте преодолели. А сега ще ви разкажа моята история.

Към шестата част на азербайджанската приказка “Тайната на дружбата – 6“.