Сърбия

 

Сърбия граничи на север с Унгария, на изток – с Румъния и България, на юг – със Северна Македония и Косово, на югозапад – с Черна гора, а на запад – с Босна, Херцеговина и Хърватия.

Сърбия се намира на Балканския полуостров, разположена е основно в Панонската низина. Северната част на страната заема Средно-дунавската равнина, а останалите са заети от ниски и средно високи планини – Повлен, Беляница, Златибор, Чемерна, Копаоник, Сува планина, граничните Шар планина и Кораб планина с най-висок връх Черни (2764 m). В страната има над 15 върха с височина над 2000 m. Преобладаващият в страната климат е умерено-континентален.

Официален език – сръбски

Население 7 120 666

Площ – 88 361 km²

Валута – сръбски динар – RSD

Знаме и герб

 

Държавно устройство – парламентарна република

Вероизповедания – православие – 79,7%, мюсюлмани – 18,5%, други – 1,8%

Столица – Белград (1 717 863)

Снимка на църквата Свети Марко в Белград

Най-големите градове в Сърбия са: Белград (1 717 863), Нови Сад (390 600), Ниш (260 400), Крагуевац (179 000) и Суботица (99 500).

Големи реки – Най-големите плавателни реки са Дунав (588 km), Сава (206 km), Тиса (168 km) и отчасти Велика Морава (185 km). Други големи реки са Западна Морава (308 km), Южна (Българска) Морава (295 km), Ибър (272 km), Дрина (220 km) и Тимок (202 km).

Най-голямо изкуствено езеро в Сърбия е Джердап, чиято площ в сръбска територия е 163 km².

Природни паркове и резервати

В сайта на Министерството на регионалното развитие и благоустройство – прочетете статията: „Природните паркове и резервати от 8 дунавски държави, обединени в общи туристически проекти“.

От българска страна партньори са Природен парк „Русенски Лом“, Природен парк „Персина“, Природен резерват „Сребърна“ и Защитена местност „Калимок – Бръшлен“.

Изброени са в този сайт: Национални паркове и резервати край река Дунав

Компютърът работи по-бързо, ако затваряте файловете, които сте прочели или разгледали избраната от Вас снимка.

„Лазаров каньон“

Сайт за природен резерват „Лазаров каньон“ и „Лазарова пещера“- в Припор, в източната част на подножието на връх Кучая. Тя е известна още с името Злотска пещера – там хайдутите са се криели от турците. От статията можете да научите, кои защитени растения и животни се срещат в този защитен район и да разгледате снимки от резервата и пещерата.

От Уикипедията са тези две чудесни снимки.

Увац е река, която се намира в Сърбия, Босна и Херцеговина. Статия и снимки от Уикипедията.

За Меандрите на Увац и за резервата – едно от седемте природни чудеса на Сърбия разказва  – Илиян – млад пътешественик и фотограф.

 

Сърбия – богата на природни паркове“ – в тази статия има информация за националния парк Чердап, за Масива Копаоник и най-високия връх там – Панчич (2016 м), за островната планина Фрушка гора, за Планината Тара и многобройните клисури в долината на река Дрина, за Делиблатската пещера – най-голямата пясъчна “пустиня” в Европа.

„…Проломът Железни врата е сред най-живописните творения на природата, които могат да се видят в Европа. На това място по пътя си от Шварцвалд до Черно море Дунав грандиозно се всича в скалите и образува най-голямата клисура на Стария континент, наричана още Джердапската. В продължилата Бог знае колко битка и планината не се предала и притиснала яростните води на реката в мощната си хватка, като направила мястото още по-величествено…“

„Природният феномен Железни врата е дълъг над 100 километра и се простира между румънското пристанище Молдова Веке и град Дробета – Турну Северин. Ние, българите, наричаме пролома така, но за румънците е Порциле де Фиер, за сърбите – Джердап Капия, за австрийците – Айзенер тор, за турците – Демир Капия. Според учени „джердап“ е персийска дума и означава труднопроходим, вир или водовъртеж.“

„Дечебал, великият владетел, който предпочел да се самоубие, вместо да сложи оръжието си в краката на римския император, е увековечен с барелеф върху скалите при Маркония.“

Манастир „Маркония“

Снимки – Железни врата – от “Монитор”

Железни врата – шедьовърът на Дунав“ прочетете статията, разгледайте снимките, направени от Жанет Йорданова.

Статията „Културата на Сърбия“ можете да прочетете в сайта на Балкания Тур.

Манастир Джурджеви – ступови

Музеят на видния сръбски учен Тесла

Официални празници – 1 януари – Нова година; 7 януари – Коледа; 13 януари – Православна (Сръбската) Нова година; 27 януари – Ден на духовността, 15 и 16 февруари – Ден на държавността, 1 и 2 май – Празник на труда; 28 юни – Ден на сърбите, паднали за родината

Икономика – Страната има значителни запаси от полезни изкопаеми –руди на цветни метали,  въглища, нефт, олово, цинк. Хомолските планини са богати на медна руда. Северният дял на Банат е богат на нефт и природен газ. Развита е черната и цветната металургия, машиностроенето, химическата, целулозно-хартиената, текстилната и хранително-вкусовата промишленост.

Сърбия има 6 милиона хектара обработваеми земи, от които 85% са частна собственост. Основните земеделски култури са пшеница, царевица, слънчоглед, захарно цвекло, коноп, зеленчуци, плодове и лозя. Най-плодороден земеделски край е Войводина. Там се отглежда жито, царевица и соя. В Шумадия е развито овощарството и лозарство. Животновъдството в Рашка и Източна Сърбия е съсредоточения върху едър рогат добитък, свине, овце и птици.

 

 

Към „Сръбски фолклор“.

Към  „ Сръбски приказки“.

Към общия индекс: “Приказки”.

 

Природата срещу грипа

 

Към „Оги – Огненото драконче