Снежният леопард
Как орачът дал урок на снежния леопард
Лезгинска приказка
Жителите на един аул, започнали да разчистват от храсталаците парче земя, близо до вековната гора. Разорали плодородната почва, засели я, богат урожай събрали през есента. Но снежен леопард се появил и започнал да напада орачите. Разкъсвал и хора и животни. Ведъж, дваж, триж – изпоплашили се всички. Не знаят що да сторят. Тръгнали най-смелите ловци – хищника да дирят. Хитрият леопард веднага се скрил, даже опашката му не успели да зърнат ловците.
– Май няма да се избавим от свирепия леопард… – говорели си селяните и никой не смеел да отиде да оре. – По-добре да гладуваме, отколкото да умрем…
Само един орач не се изплашил. Запрегнал биковете, извикал котарака си и се запътил към далечната нива.
– Почакайте и ще видите! Ще го науча аз този снежен леопард!
Удивили се селяните, рекли:
– Явно, не е с ума си!
– Не му е мил животът!
– На сигурна смърт се обрича!
– Горките му дечица – сираци ще останат!
– Нещастната му жена скоро вдовица ще стане…
Орачът стигнал до нивата. Разпрегнал единия бивол. Решил да остави животните, да отдъхнат, малко да попасат, преди да ги впрегне в ралото.
В този миг от гората изскочил снежният леопард. Запромъквал се – притиснал корем до земята. Мустакатата муцуна – озъбена, острите зъби – блеснали, мощният гръбнак – за скок извит. Усетил бикът опасността, избягал. Подскочил леопардът, но пред него изневиделица се стрелнал котаракът на орача. Огледал го снежният леопард, зачудил се:
– Кой си ти?
– Син съм на братовчедка ти. Ти си ми чичо.
– Май казваш истината. Приличаш на нашия род в очите, и мустаци имаш, лапите и опашката ти са като на леопардите. Само че, защо си толкова мъничък?!
– Ами затова, че попаднах в ръцете на този човек! – котаракът посочил своя стопанин. – Спипа ли те и ти ще се смалиш като мен.
– Не се страхувам от него! Ей сега ще го излапам, заедно с биковете!
– Опитай, щом не ти е мил животът… – измъркал котаракът и се скрил под колата, където леопардът не можел да се промъкне.
– Ей, човече! Какво си сторил на моя роднина?! Заради това ей сега ще те излапам!
– За мен е чест, да ме изяде такъв могъщ, такъв прекрасен снежен леопард! Но за да се нахраниш добре, бих искал да ти доведа и другия бик, дето избяга. Моля те, подръж за малко този бик – да не избяга и той.
– А как да го държа? – запитал леопардът.
– Като ти надяна хомота, лесно ще го удържиш. – отговорил селянинът.
– Добре. – съгласил се снежният леопард и сам напъхал главата си в ярема.
А орачът здраво го пристегнал – не можел звярът вече да се измъкне. Здравата го ударил с камшика и викнал:
– Ори! По бързо! Не се помайвай!
Дърпал се леопардът, мятал се насам-натам, подскачал. Орачът здравата го пердашел – принудил го право напред да препуска, редом с изплашения бик, че и браздата права да бъде.
Така до обяд изорали половината поле – толкова орачите за три дни не можели да изорат. А котаракът редом с орача върви, към леопарда скришом поглежда.
– Скоро ли ще ме пусне твоят стопанин?
– Когато станеш мъничък – като мен.
– Та аз вече едва дишам! Ако препускам тъй, до вечерта два пъти по-малък от теб ще стана…- отпуснал глава, изплашил се леопардът, повлякъл ралото.
До вечерта разорали цялата нива. Освободил орачът свирепия звяр и му рекъл:
– Изчезвай оттук! Появиш ли се отново, ще те впрегна, три дни поред да ореш!
Затътрил се леопардът към гората, едва-едва се влачел. Легнал под едно вековно дърво, три дни и три нощи не се помръднал. Враните помислили, че е умрял и го клъвнали. Размахал опашка той – прогонил ги. Добре че поне за това силица му останала!
Когато се посъвзел, избягал през девет гори в десета и никота повече не се завърнал. А като срещнел други зверове, само за това говорел:
– Видите ли човек – бягайте! Спасявайте се! Може и да не е много силен, но е умен! Ние никога няма да можем да се справим с него.
Източник:
ДОРОГАМИ сказок. Сказки народов СССР. – Ташкент : Изд. ЦК ЛСМ Узбекистана “Еш гвардия”, 1987, 273-275 с.
Превод от руски език и литературна обработка – М. Дюлгерова.
Към следващата лезгинска приказка “Морската девойка”.
Към индекса за бърз достъп до лезгинските приказки.