Столица: Букурещ,  1,836  милиона жители (2016).

Официален език: румънски

Население: 19 599 506 души       Площ:  238 391 km2

Валута: румънска лея, леи; Евро (EUR).

Знаме:   

Герб:    

Румъния граничи на североизток с Молдова и Украйна, на запад с Унгария и Сърбия, на юг с България.

Релеф: Теренът се разпределя приблизително по равно между планини, хълмове и равнини.

След като отворите и разгледате някоя снимка, от горния команден ред можете да се върнете пак тук.

Планини: Карпатите (1, 2, 3, 4, 5) доминират в центъра на Румъния с 14 планински вериги, достигащи над 2000 м. Те са заобиколени от Молдованското и Трансилванското плато и Среднодунавската и Дунавската равнина.

Най-висок връх: Молдовяну (2544 м) в Карпатите.

Реки: Дунав, Бистрица, Търнава, Сучава и др. Притоци  на Дунав в Румъния: Дъмбовица, Жиу, Нера, Олт, Прут, Сирет, Тимиш, Яломица.

Река Прут

Градове: Брашов ,Тимишоара, Констанца, Сигишоара, Гюргево.

Констанца

Население: 19 599 506 души, от тях 88,9 % румънци, 6,5% унгарци, 3,3% роми, 1,3% – други, сред които и банатските българи..

Вероизповедания: християни – 99%, мюсюлмани – 0,3%.

Държавно устройство: полу-президентска република

На 1 януари 2007 г. Румъния е приета в Европейския съюз, заедно с България.

Официални празници: 24 януари – национален празник, Успение на Света Богородица, Рождество Христово, Стефанов ден.

Икономика: Румъния е известна с традиционното си земеделие – с производството на зърнени храни. Животновъдството е добре развито, както и туризмът – селският туризъм се фокусира върху фолклора и традициите. Най-популярните ски курорти са по протежение на Валея Праховей и в Пояна Брашов, замъците в трансилванските градове като Сибиу, Брашов и Сигишоара.

Румънски замъци: 1, 2, 3, 4, 5.

Синая

Защитени растения и животни:

Румъния има една от най-големите области на девствени гори в Европа, която обхваща почти 27% от територията на страната. Има почти 10 000 km² (около 5% от общата площ) защитени зони в Румъния, включващи три национални парка, три биосферни резервата.

Букурещ – етнографски “Музей на селото”.

Фолклор:

Румънски фолклорни костюми 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7.

Банатски народни носии – 1, 2.

Румънски бродерии: 1, 2 ; танци – 1, 2, маски – 1, 2.

Още снимки на и видеоклипове с румънски танци можете да издирите в Яндекс.ру.

Когато пуснете звукозапис, от горния команден ред можете да се върнете, за да продължите да разглеждате снимките, докато слушате румънска народна музика.

Звукозаписи на румънска народна музика – песни: 1, 2, танци – 3, 4 .

(От сайта: archive.org/details/InternacionalFolkDanses – там ще намерите над 500 народни танца – автентичен фолклор от цял свят.)

Чуйте откъс от чудесното изпълнение на Gheorghe Zamfir, прочут музикант, който свири “Дойна” на ПАНФЛЕЙТА.

В Румъния и Молдова  наричат този инструмент: НАЙ или МАСКАЛ.

В Древна Гърция разказвали легендата:

“Бог Пан се влюбил в нимфата Сиринга и дълго я преследвал. За да му избяга, тя се хвърлила в аркадската река Ладона и се превърнала в тръстика. От нея Пан направил овчарска свирка, носеща името на нимфата – сиринг. Днес този инструмент е по-известен като панфлейта. Със свиренето си Пан успокоявал морските вълни, забавлявал нимфите и дори дръзнал да се състезава с Аполон.”
Панфлейтата се състои от няколко цилиндрични закрити от долната страна и с различна дължина тръби, които са свързани в обща конструкция. Това е един от най-древните музикални инструменти – някои автори сочат като период на възникването му новокаменната епоха. В древногръцката и римската поезия пастирите свирят с такава флейта.

На своя “НАЙ” овчарите в румънските народни приказки свирят ДОЙНА –  с музиката си те разказват за смяната на сезоните, рисуват природни картини (пасища, гори, реки) или случки, свързана със стадото и самия овчар.

Дойната е съставена от 2 контрастни по характер части: първата е бавна, в свободен ритъм и изразява обикновено тъгата на овчаря; втората е бърза и жива с танцов характер – радостта от сполуката за нещо, което е очаквал (обикновено успешното завръщане на стадото след драматична случка).

Към “Румънски кукли”

Към индекса “Румънски приказки”.

Към общия индекс: “Приказки”.