Румъния
Столица: Букурещ, 1,836 милиона жители (2016).
Официален език: румънски
Население: 19 599 506 души Площ: 238 391 km2
Валута: румънска лея, леи; Евро (EUR).
Румъния граничи на североизток с Молдова и Украйна, на запад с Унгария и Сърбия, на юг с България.
Релеф: Теренът се разпределя приблизително по равно между планини, хълмове и равнини.
След като отворите и разгледате някоя снимка, от горния команден ред можете да се върнете пак тук.
Планини: Карпатите (1, 2, 3, 4, 5) доминират в центъра на Румъния с 14 планински вериги, достигащи над 2000 м. Те са заобиколени от Молдованското и Трансилванското плато и Среднодунавската и Дунавската равнина.
Най-висок връх: Молдовяну (2544 м) в Карпатите.
Реки: Дунав, Бистрица, Търнава, Сучава и др. Притоци на Дунав в Румъния: Дъмбовица, Жиу, Нера, Олт, Прут, Сирет, Тимиш, Яломица.
Градове: Брашов ,Тимишоара, Констанца, Сигишоара, Гюргево.
Констанца
Население: 19 599 506 души, от тях 88,9 % румънци, 6,5% унгарци, 3,3% роми, 1,3% – други, сред които и банатските българи..
Вероизповедания: християни – 99%, мюсюлмани – 0,3%.
Държавно устройство: полу-президентска република
На 1 януари 2007 г. Румъния е приета в Европейския съюз, заедно с България.
Официални празници: 24 януари – национален празник, Успение на Света Богородица, Рождество Христово, Стефанов ден.
Икономика: Румъния е известна с традиционното си земеделие – с производството на зърнени храни. Животновъдството е добре развито, както и туризмът – селският туризъм се фокусира върху фолклора и традициите. Най-популярните ски курорти са по протежение на Валея Праховей и в Пояна Брашов, замъците в трансилванските градове като Сибиу, Брашов и Сигишоара.
Румънски замъци: 1, 2, 3, 4, 5.
Защитени растения и животни:
Румъния има една от най-големите области на девствени гори в Европа, която обхваща почти 27% от територията на страната. Има почти 10 000 km² (около 5% от общата площ) защитени зони в Румъния, включващи три национални парка, три биосферни резервата.
Букурещ – етнографски “Музей на селото”.
Фолклор:
Румънски фолклорни костюми 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7.
Банатски народни носии – 1, 2.
Румънски бродерии: 1, 2 ; танци – 1, 2, маски – 1, 2.
Още снимки на и видеоклипове с румънски танци можете да издирите в Яндекс.ру.
Когато пуснете звукозапис, от горния команден ред можете да се върнете, за да продължите да разглеждате снимките, докато слушате румънска народна музика.
Звукозаписи на румънска народна музика – песни: 1, 2, танци – 3, 4 .
(От сайта: archive.org/details/InternacionalFolkDanses – там ще намерите над 500 народни танца – автентичен фолклор от цял свят.)
Чуйте откъс от чудесното изпълнение на Gheorghe Zamfir, прочут музикант, който свири “Дойна” на ПАНФЛЕЙТА.
В Румъния и Молдова наричат този инструмент: НАЙ или МАСКАЛ.
В Древна Гърция разказвали легендата:
“Бог Пан се влюбил в нимфата Сиринга и дълго я преследвал. За да му избяга, тя се хвърлила в аркадската река Ладона и се превърнала в тръстика. От нея Пан направил овчарска свирка, носеща името на нимфата – сиринг. Днес този инструмент е по-известен като панфлейта. Със свиренето си Пан успокоявал морските вълни, забавлявал нимфите и дори дръзнал да се състезава с Аполон.”
Панфлейтата се състои от няколко цилиндрични закрити от долната страна и с различна дължина тръби, които са свързани в обща конструкция. Това е един от най-древните музикални инструменти – някои автори сочат като период на възникването му новокаменната епоха. В древногръцката и римската поезия пастирите свирят с такава флейта.
На своя “НАЙ” овчарите в румънските народни приказки свирят ДОЙНА – с музиката си те разказват за смяната на сезоните, рисуват природни картини (пасища, гори, реки) или случки, свързана със стадото и самия овчар.
Дойната е съставена от 2 контрастни по характер части: първата е бавна, в свободен ритъм и изразява обикновено тъгата на овчаря; втората е бърза и жива с танцов характер – радостта от сполуката за нещо, което е очаквал (обикновено успешното завръщане на стадото след драматична случка).
Към “Румънски кукли”
Към индекса “Румънски приказки”.
Към общия индекс: “Приказки”.