Речник
Непознати думи от азербайджанските приказки
Бурдюк – чувалче от животинска кожа, с което пренасяли течности.
Див – в източните приказки е зло, хитро фантастично същество. Бълва огън. Умее да лети. Може да приема човешки образ. В азербайджанските приказки майката на дива, пленила героя, отнася пленника на върха на планината Гаф. После той лети, седнал на раменете ѝ, а тя бълвайки огън и пламък, излита и го отнася до замъка, в който е скрит вълшебният пръстен.
Дом на мъката – в азербайджанските приказки това е стая в най-старата и далечна част на двореца – с черни стени и черни мебели. Когато беда сполетявала някого от приближените на шаха, имало такъв обичай: Опечаленият човек се обличал в черно и се усамотявал там – дето слънчев лъч не прониква, дето птича песен се не чува – да надмогне страданието си далеч от хорските очи,
Кази – съдия
Кечал – плешив герой на много азербайджански приказки. Той е умен и съобразителен. Винаги побеждава. Късметът никога не го изоставя.
Лаваш – питка.
Мирза – В азербайджанските приказки – уважаван, мъдър човек, учен, учител.
Молла – ходжа. В този край на света молла е мюсюлмански духовник, който отправя молитви към Аллах – бога на мюсюлманите. Това наименование се използва и като израз на уважение към най-мъдрите хора.
Охай – в Азербайджан това е възклицание, изразяващо удоволствие. Така се нарича и злият магьосник, който може да се превръща в каквото си поиска.
Хурджун – торба, която азърбайджанците пълнят с храна и премятат през рамо, когато тръгват на дълъг път.
Чурек – това е вид хляб от планината Кавказ – широка и дебела пита.
Шахзаде – синовете на шаха