AEDVIL

Добрият Пхаталун и злият Пхатакайн

Каренска приказка

Карените са народност от Мянма (Бирма, Мианмар)

Много, много отдавна, в едно село живеели двама души. Единият бил честен, трудолюбив и отзивчив, но много беден. Наричали го Пхаталун, което значи “добър”. Другият, коварен и зъл, наричали Пхатакайн, което значи “негодник”.

Макар че бил много беден, Пхаталун имал много приятели. Всеки от тях се стараел да му помогне, затова винаги успявал да си намери работа и никога не гладувал.

Пхатакайн с никого не дружал, винаги хитрувал и все се опитвал да ограби съселяните си. Богат бил той и страшно се гордеел с богатството си. Но никога, на никого не помагал. Съселяните му го избягвали и даже, когато случайно го срещали, винаги го заобикаляли отдалече. Пхатакайн много се дразнел от това. Най-много завиждал на Пхаталун, когото всички обичали и уважавали. Решил да го погуби. Мислел си: “Тогава съселяните ми ще забравят тоя дрипльо и ще започнат да ме почитат.”

Веднъж Пхатакайн дошъл при Пхаталун и рекъл:

– Приятелю, Пхаталун, виждам, как живееш и ми е жал за теб: прекалено беден си. Искам да ти помогна. След три дни заминавам да търгувам в далечни земи. Искаш ли да дойдеш заедно с мен? После ще си поделим печалбата.

– Почтени Пхатакайн, честно казано, аз нямам пари. Струва ми се, че ти май искаш да ми се надсмееш, като казваш, че ще делим твоята печалба.

– Защо не ми вярваш?! Наистина ми е жал за теб.  Не мога да гледам, как страдаш. Искам да те избавя от бедите. Ще ти помогна!

Пхаталун бил човек добросърдечен и доверчив. Съгласил се да тръгне с Пхатакайн. След три дни двамата се качили на кораба, натоварен със стоките на богатия търговец и отпътували към далечни и непознати земи.

Скоро корабът излязъл в открито море и Пхатакайн решил, че е дошло време да погуби Пхаталун. Боял се да го убие, ей тъй, без повод. Затова замислил коварен план. Престанал да разговаря с него, а на матросите наредил да не му дават храна и вода. Първо беднякът помислил, че са забравили да го поканят на трапезата. Но като видял Пхатакайн сам да сяда да яде, помолил го да му разреши и той да похапне. Тлъстият търговец отговорил:

– Пхаталун, друже! Този кораб е моя собственост, а също и стоките, храната, водата и хората на него. Нищо твое няма тук! Поканих те да дойдеш с мен, но не съм ти обещавал да живееш за моя сметка. Дълъг ще е пътят. Не мога да хабя храната си заради теб. Не мога да те изхранвам! Тук ти си излишен!

Добросърдечният Пхаталун засрамено навел глава. Помислил си: “Ех, подведох се, съблазниха ме обещанията му… Сгреших, че приех да тръгна с него.”

Два дни търпял беднякът, но от глад и жажда на третия ден му прималяло. Не издържал, помолил:

– Приятелю Пхатакайн, от жалост хората хранят дори бездомните животни. Нима ще позволиш да умра от глад?!

– Друже Пхаталун, не ме интересува, дали ще живееш или ще мреш. Ако започна да те храня и поя, запасите ми ще свършат преди да стигна там, накъдето съм се отправил. Е, веднъж може да те нахраня, но няма да е безплатно. Ще трябва да се лишиш от едното си око.

Натъжил се беднякът, но гладът и жаждата го принудили да се съгласи. Извадил му окото злият Пхатакайн. Изгубил съзнание от болка Пхаталун. Когато се свестил, му донесли храна и вода. Въпреки жестоката болка той се нахранил, пил вода и се свил в един ъгъл.

Минали още три дни. Болката понамаляла, но гладът и жаждата толкова измъчили бедняка, че той се съгласил Пхатакайн да му извади и второто око. Останал без очи Пхаталун. Нищо, нищичко не виждал. Решил, че е по-добре да умре на някой безлюден остров, отколкото жестокият богаташ да продължи да го измъчва.

– Приятелю Пхатакайн, сляп съм, не искам да бъда излишен товар на твоя кораб. Заповядай да ме изхвърлят на някой остров.

Злият търговец с радост изпълнил желанието му. Заповядал да го изхвърлят на един пустинен остров. Нещастният Пхаталун дълго се мъчил от глад, жажда и болка, накрая изгубил съзнание.

Към втората част на каренската приказка “Добрият Пхаталун и злият Пхатакайн”

                      Снимката е от сайта:  http://jenite.bg/pictures/438948_673_354.jpg