AEDVIL

Принцесата от портокала

Приказка на народа инта от Мянма (Бирма, Мианмар)

Много, много отдавна в една далечна страна имало две кралици, които родили децата си в един и същи ден. Кралицата на южния[1] дворец родила син, а по-младата кралица, която живеела в северния дворец, родила голям портокал. Бедната жена много се огорчила и решила да се отърве от него. Много пъти го носела далеч от двореца, захвърляла го в гората. Напразно! Портокалът се връщал и винаги се търкалял след нея. Като разбрала, че няма да се отърве от него, тя го прибрала при себе си.

Така отминали шестнадесет години.

Веднъж, когато наоколо нямало никой, портокалът се измъкнал тайничко от двореца и се търкулнал към реката. На брега кората на портокала се разцепила и отвътре излязла принцеса, прекрасна като небесна натамѝ[2].

В това време принцът от съседното кралство си почивал край реката. Той тъкмо бил завършил обучението си и се завръщал в родния дом. Видял принцът, как до брега се приближил странният портокал, как от него изскочила прекрасна девойка. Интересно му било да разбере, какво ще се случи след това. Затова продължил да наблюдава.

Принцесата си мислела, че наоколо няма жива душа. Изкъпала се в реката, облякла се, скрила се в портокала. Той се търколил обратно, зад него се захлопнали портите на северния дворец.

Принцът, притаен зад храстите, всичко видял. После се завърнал в своята родина. Кралят и кралицата радостно го посрещнали. Разтревожили се, като видели, че синът им е загрижен и разсеян. Огорчили се от странното му поведение. Започнали да го разпитват, дали по пътя някой не го е уплашил. Питали се, дали не се е разболял.

– Здрав съм. Никой не ме е уплашил. – отговорил принцът. – Но не мога да забравя това, което видях в съседната страна. Толкова е странно, че няма да ми повярвате. Удивително е!

– Сине, на света няма нищо по-удивително от това да станеш крал. Ти си син на крал! Каквото и чудо да си видял по пътя, ти можеш да го имаш.

Синът почтително изслушал баща си, но нищо не отговорил. Ден след ден тъгувал и слабеел. Кралицата се тревожела. Извикала лекари и астролози, но те не могли да помогнат на сина ѝ. Поканила танцьори в двореца, но и те не могли да развеселят принца. Той не можел нито да яде, нито да спи. Бил все тъй печален.

Накрая кралицата го помолила:

– Сине, разкажи ми, какво те е развълнувало по пътя! Щом е толкова важно ние с баща ти ще те посъветваме. Ако сам не можеш да получиш това, което искаш, ще използваме цялата мощ на нашето кралство, за да ти помогнем.

Разказал принцът всичко на майка си: как към брега се търколил чуден портокал, как от него изскочила чудна принцеса, как тя се окъпала в реката, а после се облякла и се скрила в портокала, а той изчезнал зад вратите на северния дворец. Внимателно слушала кралицата, а после разказала всичко на краля. Той се намръщил:

– Явно, в северния дворец на съседното кралство шетат духове. Това ме плаши… Трябва да го накараме да забрави странната красавица.

Но принцът не слушал това, което му говорели, ставал все по-тъжен, все по-слаб. Накрая родителите му решили да направят всичко, което той пожелае.

– Пратете сватове! Поискайте принцесата от портокала! Тя трябва да стане моя невеста!

Приготвили скъпи дарове. Най-мъдрите министри тръгнали на път – да искат ръката на принцесата от портокала. Голяма свита щяла да я придружи.

Двете кралства живеели в мир и сговор. Кралят на съседното кралство приел с почести гостите, изслушал ги, посъветвал се с кралицата на северния дворец. Тя се съгласила да изпрати портокала в съседното кралство. Заръчала внимателно да го носят.

Като пристигнали в двореца на принца, вдигнали голяма сватба. Разчуло се, че принцът се жени, от всички краища на страната прииждали хора – да видят това чудо-невидяно.

След сватбата принцът дори не излизал от стаята си. Слугите носели по два подноса. Младоженецът изяждал храната от своя поднос и напразно чакал портокалът да се отвори и чудната красавица да дойде при него. Но тя се появявала едва след като той заспи. Изяждала храната, оставена за нея, но се скривала обратно в портокала, преди принцът да се събуди.

Момъкът искал да види своята невеста, тъгувал за нея, ала не знаел що да стори. Веднъж излязъл да се разходи в градината. Към него се приближила непозната старица и рекла:

– Защо тъгуваш? Разкажи ми! Може и да успея да ти помогна.

– Дано…

Разказал ѝ принцът всичко. Старицата внимателно го изслушала и го посъветвала: да приготви гърне с биволско мляко, да запали огън в огнището, да се престори на заспал, а когато принцесата излезе от портокала и започне да се храни, да хвърли кората на портокала в огъня.

– Не се бой, принце! Принцесата ще изгуби съзнание. Положи я на земята, напръскай я с биволско мляко. Тя ще се съвземе. След това ще живееш дълго и щастливо със своята невеста.

Щом изрекла това, старицата изчезнала. Зарадван, принцът се завърнал в двореца и изпълнил всичко, що му заръчала. Приготвил гърне с биволско мляко. Запали буен огън в огнището. Поставил на масата подноса с храна за принцесата. Легнал и се престорил на заспал.

Като затихнал и най-малкият шум в двореца, принцесата излязла от портокала, похапнала от вкусните гозби. Принцът скочил, грабнал кората на портокала, хвърлил я сред пламъците. Принцесата затворила очи, но преди да падне, принцът я хванал и внимателно я положил на пода пред огнището. Тя дори не дишала! Но принцът не се изплашил. Измил лицето ѝ, а после и цялото тяло с биволско мляко. Красавицата оживяла.

На сутринта невестата и младоженецът потърсили в градината мъдрата старица. Искали да ѝ благодарят. Но не могли да я открият.

На щастието на младите се радвали не само кралят и кралицата, а и всички в кралството.  Принцът и чудната му невеста живели дълго и щастливо. Разказвали тази приказка на своите внуци и правнуци. Така тя достигнала и до нас…

Източник : СКАЗКИ народов Бирмы. – Москва : Худ.л-ра, 1976, с. 158-161.

Превод от руски език и литературна обработка – Маргарита Йорданова Дюлгерова.

Към индекса за бърз достъп до приказките от Мянма (Бирма, Мианмар).

Илюстрация към италианска приказка с подобно съдържание – от сайта:

http://pesochnizza.ru/wp-content/uploads/2013/01/printcessa-iz-apelsina.jpg