Поличби

 

 

Вярваш ли в поличби, не чакай сполука!

Приказка на народа инта от Бирма (Мианмар)

 

В едно село живеел човек, който много вярвал в поличби и предсказания. Той бил страстен читател на книги по астрология[1]. Строго спазвал препоръките и хороскопите. Когато натрупал малко пари, решил да си построи нов дом. И тъй като свято вярвал в поличбите и предсказанията – цяла година изчислявал, кой ден ще бъде щастлив, за да положат основите на новата му къща и в кои дни може да продължи строежа.
Накрая завършил всички изчисления. И се получило, че през първата година може да се подготви само строителния материал за новия дом. През втората година се падал само един ден, в който да бъде избрано място за къщата. В щастливия ден на третата година може да се поставят основите, на четвъртата и петата година – да се забият носещите греди, на шестата – да се иззидат стените, на седмата – да се постави покрива.
Седем години минали от деня, когато започнали да строят дома му. В това време синът му пораснал. Цялото семейство тържествено влязло в новата къща. А когато над земята се спуснала нощта, всички спокойно заспали. Но изведнъж, посред нощ, стопанинът се събудил от силен глас:

– Сега ще го хвърля! Сега ще го хвърля! – извикал някой отгоре.

Събудило се цялото домочадие. И те чули страшния глас, който все повтарял:

– Сега ще го хвърля! Сега ще го хвърля!

Всички се изплашили и вече не могли да заспят. “Лоша поличба!” – помислил стопанинът и когато се развиделило, напуснал дома си. Заедно с цялото си семейство се върнал в старата порутена колиба.
От този ден нататък никой не се осмелявал да живее в дома. Денем там надничало слънцето, нощем царувала мъртва тишина. Така минавали месеци, години. Новият дом пустеел. Веднъж в него влезли да пренощуват двама странстващи монаси. Но страшният глас изплашил и тях и те избягали без да дочакат утрото.

Веднъж беден дървар се скрил там от лошото време. Такъв сиромах бил, че не можел да си построи дори най-жалка колибка. Приютил се той в чуждия дом – да се предпази от дъжда и ледения вятър духащ от планината. Постоплил се малко и заспал. Изведнъж посред нощ се чули страшни викове:

– Сега ще го хвърля! Сега ще го хвърля!

– Хвърляй! Хвърляй! – отвърнал беднякът сънено.

Още не било заглъхнало ехото от гласа му, а отвсякъде се посипали златни монети. Бедният дървар събрал всичките монети, а на сутринта отишъл при стопанина на дома и го купил. А човекът, който загубил толкова време, за да го построи и спази всички поличби, така си и останал да живее в старата колиба.
Затова бирманците казват: “Вярваш ли в поличби – не чакай сполука!”.

 

Източник : СКАЗКИ народов Бирмы. – Москва : Худ.л-ра, 1976, с. 161-162.

Превод от руски език  и литературна обработка М. Й. Дюлгерова.

 

Към индекса за бърз достъп до приказките на народите от Бирма (Мианмар).

birm_p_Yangon_viarvash

 

[1] Според астрологията звездите влияят върху живота на хората. Астролозите изработват хороскопи, в които посочват дните, които носят добър или лош късмет.