Петлето
Хала-Ава и Петлето
Даргинска приказка
В един аул живеела много зла жена, на име Хала-Ава. Никого не обичала. С всички се карала, всички обиждала, съседите се страхували дори да надникнат в двора ѝ.
Веднъж тя събирала орехи в градината си. На оградата кацнало Петлето, изкукуригало:
– Кукуригу! Добро утро, Хала-Ава! Дай ми орехче!
Злата жена захвърлила пръчка към Петлето, едва не му счупила крачетата.
– Не ми досаждай! Няма да ти дам!
Затичало се разплаканото Петле към къщи. Срещнало Шилото:
– Какво ти се е случило, Петленце? Защо плачеш?
– Поисках орехче от Хала-Ава, а тя с камък ме замери…
– Ще я науча аз!
– Какво ще ѝ сториш?
– Ще се скрия във възглавницата и когато тя седне, ще я убода!
Продължили заедно Шилото и Петлето. Насреща им – Гълъбът:
– Къде отивате, приятели?
– Урок на злата Хала-Ава да дадем!
– Вземете ме със себе си!
– А ти с какво ще ни помогнеш?
– Ще кацна до огнището. Когато Хала-Ава раздуха огъня, ще размахам криле, с пепел ще напраша очите ѝ!
Тръгнали Петлето, Шилото и Гълъбът. Срещнали Камъка:
– Накъде сте се запътили?
– Урок на злата Хала-Ава да дадем.
– Вземете ме с вас!
– А ти с какво ще ни помогнеш?
– Ще се скрия над вратата и когато Хала-Ава излезе от дома си, ще я чукна по гърба!
Вървели, вървели Петлето, Шилото, Гълъбът и Камъка, добрали се най-после до къщата на Хала-Ава. А тя тъкмо била полегнала – да си подремне. Заспала, захъркала. Шилото се скрило във възглавницата, гълъбът – до огнището, камъкът – над вратата. Запляскало петлето с криле.
В просъница Хала-Ава помислила, че котката се е вмъкнала в шкафа.
– Бръйс, негоднице! – скарала ѝ се тя.
А Петлето още по-шумно запляскало, затропало с криле. В стаята било тъмно. Решила Хала –Ава да раздуха огъня. Още щом се навела, гълъбът размахал криле, разлетяла се пепелта, напрашила очете на злата жена. От страх тя седнала върху възглавницата. Шилото това и чакало – уболо я. хукнала тя към вратата. А Камъкът – Бух! – тупнал я по гърба. Избягала злата Хала-Ава далече, далече.
Петлето събрало орехи в градината. Камъкът ги чупел, Шилото измъквало ядките. Добре си похапнали Петлето и Гълъба.
Източник:
СКАЗКИ народов СССР. Т. 1. – Москва : Изд. “Правда”, 1986, с. 366-367.
Превод от руски език и литературна обработка – М. Дюлгерова.
Към индекса за бърз достъп до даргинските приказки.
Към индекса за бърз достъп до “Приказки от други народи“.