Перата на Жерава – 2
Японска приказка – втора част
Но един ден пристигнал търговецът Гонта.
– Здрасти! Имате ли още от онова платно? Продайте ми го!
– Не! Много се уморява дъщеря ни, когато тъче. Страхуваме се, да не се разболее.
– Ще ви платя много повече. – търговецът измъкнал цяла кесия с жълтици, тикнал ги в ръцете на стареца. – След три дни платното да е готово. Ако не – владетелят главите ви ще отсече.
Отишъл си Гонта. Старците се разтревожили за О-Цуру:
– Как да я спасим? Живота ѝ, как да запазим?
– Не бойте се! След три дни ще изтъка платно много-по-красиво от предишното. – успокоила ги девойката.
Затворила вратата на стаята си, бързо-бързо затанцували совалките на тъкачния стан: кирикара тон-тон-тон, кирикара тон-тон-тон. Ден, два, три – тъче станът, а девойката нищо не хапнала, глътка водица дори не пийнала.
– Ще се поболееш, дъще. Молим те, спри, почини си! Чай пийни! Ориз хапни, подкрепи се! – молели я старците.
– Е, готово ли е платното? Дайте да го видя!
Грубият глас на търговеца Гонта стреснал старците. Посегнал той да отвори вратата на стаята, от където се чувало тракането на тъкачния стан.
– Не! Спри!
– Жеравка не разрешава никой да влиза, когато тъче.
– Глупости! Кой ще ме спре?! Вие ли?
Блъснал Гонта старците, широко отворил вратата, но уплашено отскочил назад.
– Там… там… има жерав!
Надникнали старците и що да видят! Пред стана жерав седи, широко разперил криле, най-нежния пух изпод тях с клюна си изскубва и тъче платното: кирикара тон-тон-тон, кирикара тон-тон-тон, кирикара тон-тон-тон.
Затръшнал Гонта вратата, хукнал, та се не видял и никога повече не се завърнал. И станът замлъкнал – завинаги. Дълго търсили старците своята щерка, но намерили само прекрасното платно, а край него – разпилени пера на жерав.
На сутринта децата напразно викали своята приятелка – с тях да играе, приказки да им разказва. Жеравка изчезнала. А в небето над далечно езеро тежко летял жерав с проскубани пера и тъжно поглеждал към гората, към поляната, където и днес играят децата край схлупената къщурка, в която някога живеели двамата старци.
Източник:
СКАЗКИ наровов мира. В десяти томах. Т. ІІІ. Сказки народов Азии. – Москва : Изд. “Детская литература”, 1988, с. 15-20.
Превод от руски език и литературна обработка – М. Дюлгерова.
Към следващата японска приказка “Изкусната тъкачка”.
Към индекса за бърз достъп до японските приказки.